Р Е Ш Е Н И Е 552

Гр.Шумен, 26 октомври 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., и в присъствието на прокурора С.А, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2696 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, т.2, предл.І във вр. с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В исковата си молба до съда ищецът– Д.С.Л. *** излага, че срещу нея било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Досъдебното производство било водено от ОСС-гр.Шумен и гр.Разград, като по внесен обвинителен акт на ШРП на 27.12.2005г. от РС-гр.Шумен било образувано НОХД№ 1611/2005г. С Присъда на първа инстанция, потвърдена с Решение на ОС-гр.Шумен, ищеца била оправдана напълно по така повдигнатото обвинение. В молбата се твърди, че в следствие на продължителното разследване ищеца е претърпяла неимуществени вреди, изразени в притеснения в социален и служебен план, понеже била разследвано и обвиняемо лице, оценени от нея в размер на 1500лв./хиляда и петстотин лева/ и в следствие на незаконно повдигнатото обвинение й били причинени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто й име в обществото и претърпени лични страдания, оценени на 5000 /пет хиляди/ лева. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати обезщетение за посочените по горе вреди, законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане, както и направените по делото разноски.

По делото са били конституирани трети лица-ОСС-гр.Шумен и гр.Разград, като предвид структурните промени, във връзка с преминаването им към съответните окръжни прокуратури са заличени като страни по делото и същото е продължило своя ход срещу Прокуратура на Република България. Ответникът, представляван от прокурор при Районна прокуратура, оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли съда да отхвърли същите.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от приложените по делото НОХД №1611/2005г. по описа на ШРС, и сл.д.№161/2000г. на ОСС-гр.Шумен, ищеца била призната за невиновна по повдигнатото обвинение за деяние, осъществяващо фактическия състав на чл.201 от НК, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода месец ноември 1997г. до месец декември 1997г. в гр.Шумен, действайки в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице /ликвидатор на “Хидрострой”ЕООД-гр.Шумен/ присвоила чужди пари- сумата от 892,82 лв., връчени в това й качество. Решението на ШРС от 04.12.2006г. било потвърдено с Решение на ШОС и е влязло в законна сила.

Наличието на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е било оправдано по надлежния ред е първата предпоставка за основателността на исковата претенция. От изложената фактическа обстановка може да се направи извод, че е налице хипотезата на чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Досежно предявения иск за неимуществени вреди. Такива ищеца очевидно е претърпял от повдигнатото обвинение, което не съответствало на събраните доказателства по делото и приложимия материалния закон. Обвинението е в причинно - следствена връзка с вредите. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, техния размер се определя от съда по справедливост. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и страдания от негова страна. В конкретния случай, от житейска гледна точка през периода от повдигане на обвинението да приключване на съдебното производство /около две години/ е нормално ищеца да е изпитвала несигурност и притеснения от обстоятелството, че е бил привлечена като обвиняем и подсъдима за деяние, което с оглед на приетата от прокурора правна квалификация, не е извършила. По този начин безспорно е била засегната нейната чест и достойнство. Обезщетението, съгласно закона и практиката на ВКС, има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея, съдът съобрази събраните гласни доказателствени средства- съседка и приятелка на ищеца- св.Р.Братоева и дъщерята на ищеца-М.К.. Последната е живяла с ищеца в едно домакинство и е имала преки впечатления за въздействието, което всичко това е имало върху нея и в тази връзка нейните възприятия за начина, по който й се е отразило цялото наказателно производство, съдът кредитира като достоверни. Действително, свидетелите не конкретизират вида на делата, водени срещу ищеца, като с оглед на съдебните актове, приложено по делото е видно наличието на висящи граждански дела с ответник- ищеца по настоящото дело, но съдът приема, че безспорно сред обкръжението на ищеца- съседи, близки и колеги е била общодостъпна информацията относно обвинението в престъпление от общ характер. Размерът на присъденото обезщетение следва да компенсира в пълен обем вредите изразени в преживените от ищеца притеснения и неудобства, във връзка с предявяването на обвинението срещу него, организирането на защитата по делото по време съдебното производство, както и в накърняване на доброто й име в обществото. С оглед характера на увреждането, събраните по делото доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищеца и размерът определян съгласно практиката на ВКС по аналогични казуси, съдът намира че техния размер по точка първа на исковата молба следва да бъде определен на 5000 лева, като иска в тази му част бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба.

По отношение на исковата претенция по пункт втори в молбата, за обезщетение в размер на 1500лв., неимуществени вреди, изразени в притеснения в социален и служебен план, в следствие на досъдебно производство, продължило извън понятието за разумен срок, съдът намира същата за неоснователна. Досъдебното производство било образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура на 28.04.2000г. въз основа на изпратена по компетентност от Министерство на финансите ревизионна преписка. Преди тази дата ищеца била разпитана единствено по извършена полицейска проверка. След образуване на делото до 10.10.2005г., когато с Постановление на следовател при ОСС-гр.Разград, ищеца Д.Л. била привлечен в качеството на обвиняем и била разпитана като такава, не било извършено нито едно процесуално-следствено действие. По отношение на нея няма данни да е прилагана принудителна административна мярка по ЗБДС. Цитираното решение на пето наказателно отделение на ВКС, в допълнителна молба от процесуалния представител на ищеца визира казус, при който лицето търсещо обезщетение е било заподозряно и от този факт са настъпили неблагоприятни за него последици. Заподозреният е процесуална фигура, съществувала при приложението на отменения НПК, която е притежавала определен обем от права за защита на своите интереси в хода на досъдебното производство. За да възникне това временно качество /до момента на привличане като обвиняем/, е необходимо да са налице предпоставките за предварително задържане по чл.202 от НПК/отм./ и лицето да е било привлечено като заподозрян с Постановление на следовател. Л. не е била заподозряна и привлечена в това процесуално качество. Тя не е била свидетел по делото, както и спрямо нея не е реализирана мярка за неотклонение, до вземането на такава при привличането й като обвиняема. Периодът, който следва да бъде съобразен от настоящия състав при определяне отговорността на държавата е от 10.10.2005г. до 26.04.2007г. Същият не превишава разумния срок, имплициран като понятие от европейското законодателство в чл.22 от НПК. Отделно от изложеното, в ЗОДОВ липсва основание за ангажиране на отговорност на държавата в следствие на продължително производство. Подобен иск би могъл да бъде предявен на основание чл.6 ал.1 от КЗПЧОС и ЗЗД. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 123,08 лева.

На основание чл.10, ал.2 от ЗОДВПГ, ищеца следва да заплати държавна такса върху отхвърления втори обективно съединен иск в размер на 60,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България- гр.*** да заплати на Д.С.Л. ***, с ЕГН: ********** сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано с Присъда по НОХД №1611/2005г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва от 11.11.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 123,08 лева /сто двадесет и три лева и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.С.Л. *** срещу Прокуратура на Република България- гр.*** за неимуществени вреди в размер 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ в следствие на продължително разследване по сл.д.№161/2000г. по описа на ОСС-гр.Шумен, ведно със законната лихва от 11.11.2008г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.С.Л. *** с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд - гр.Шумен сумата от 60,00 лв. /шестдесет лева/, представляваща държавна такса върху отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: