Р Е Ш Е Н И Е 710

Гр.Ш.***, 14 декември 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.***ският районен съд, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2699 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени претенции с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.236 ал.2 и чл.86 от ЗЗД .

В исковата си молба до съда ищецът– ОД на МВР-гр.Ш.***, представлявана от комисар В. А.*** сочи, че между ищеца и ЕТ”К.-И. З.***”-гр.Ш.*** бил сключен договор за наем с предмет- недвижим имот в гр.Ш.***, бул.”М.***” №23 ет.1, представляващ “магазин” с 131,3 кв.м. полезна площ, който бил прекратен на 12.12.2007г. Ответникът останал задължен за неплатена наемна цена по договора, поради което за ищецът възникнал правен интерес да предяви осъдителен иск за периода от м.юли 2007г. до 12.12.2007г. в размер на 7448,10 лв. и 16123,19 лв.-договорна неустойка за забава по чл.92 от ЗЗД върху дължимите месечни наемни вноски или при условията на евентуалност законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД. Освен това, ответникът продължил да ползва имота и след прекратяване на договора и бил задължен за сумата от 3 391, 48 лв., представляваща обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 479 43лв. Претендира се и сумата от 184,18 лв, представляваща такса “Битови отпадъци”, дължима от наемателя съгласно наемния договор. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати така посочените по– горе суми за наем, неустойка, и такса за наетия обект, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски. Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Договорът за наем бил нищожен, поради липса на основание. За имота, предмет на наемното отношение бил съставен Акт за частна общинска собственост и ищецът не бил активно легитимиран да претендира наемна цена. С депозирането на отговора е предявен насрещен иск от ответника, с правно основание чл.55 от ЗЗД. От иска и допълнителната молба към него е видно, че ответника претендира връщане на наемната цена по приложения към исковата молба първоначално сключен договор за наем, считано от 2004г., ведно със заплатени лихви, неустойки и ДДС, поради нищожно наемно правоотношение, като платени без основание, в общ размер на 21 224,63 лв. По насрещния иск е депозиран отговор с възражения, относно допустимостта и основателността на претенцията и за изтекла погасителна давност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са предявени няколко обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД– за неплащане на дължим наем и такса битови отпадъци за нает обект, и чл.92 от ЗЗД– за следваща се договорна неустойка за забава за заплащането на посочените суми при евентуалност с претенция за законна лихва. С оглед разпределяне на доказателствената тежест в процеса съдът намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно съществуващо облигационно отношение по смисъла на чл.228 и сл. от ЗЗД между него и ответника; изпълнение на своите задължения по повод на процесният договор за наем и размера на твърдяното задължение на ответника за наем, неплатените такси за битови отпадъци и неустойки, дължими по силата на договора и съществуването на подобни клаузи, размерът на законната лихва за забава. При оспорване, в тежест на ответника е да докаже, че не дължи изпълнение, или че не го дължи в посоченият от ищеца размер, възраженията си за липса на процесуална легитимация на ищеца, нищожност на договора на сочените основания и прекомерен размер на неустойка чрез всички допустими доказателствени средства. По отношение на насрещния иск, следва да докаже липсата на основание за плащане и размера на недължимо платената сума.

Отчитайки горните обстоятелства съдът счита за установено следното: Видно от приложените по делото копия от Договор за наем от 01.04.2005г., Допълнително споразумение от 13.02.2006г. и 18.04.2007г. същите са сключени между страните по делото и имат за предмет отдаване под наем от страна на ищеца на ответника на имот, намиращ се в гр.Ш.***, бул.”М.*** *, представляващ магазин за авточасти със ЗП 147, 58кв.м. и изменение на отделни клаузи от договора. Представените от ищеца писмени доказателства- договор, споразумения към него и писма, не са оспорени от ответната страна. От гореизложеното следва да се приеме, че между ищеца и ответника съществува надлежно сключен договор за наем, по който ищеца има качеството на наемодател, а ответника – на наемател. Страните са постигнали съгласие по основните елементи на този договор. Не е оспорено твърдението на ищцовата страна, че ответника е ползвал през процесният период обектите, предмет на договора за наем, което обстоятелство следва да се приеме като изпълнение на задълженията на наемодателя по договора за предоставяне ползването на обектите. От данните по делото и назначената експертиза, въпреки липсата на писмен договор е видно, че между страните е било налице облигационно отношение по наем на недвижимия имот преди 01.04.2005г. и за обекта е била заплащана наемна цена. По делото се установи безспорно, че търговецът ответник е ползвал имота от месец юли 2007г. до 12.12.2007г. по силата на съществуващо облигационно отношение, като за този период от време не е заплащана наемна цена на обекта. От 12.12.2007г. договорът бил едностранно прекратен и след проведена процедура по изземване на имот, държавна собственост на осн. чл.80 от ЗДС със заповед на Областен управител на гр.Ш.***, на 18.02.2008г. било предадено владението на ищеца. Съгласно чл.III т.3 от Договора за наем, такса битови отпадъци е за сметка ***. По делото липсва възражение за недължимост на сумата за 2007г. и доказателства за погасяването й. Съгласно чл.III т.1 от Договора за наем, при неизпълнение на задължението за заплащане на наем, наемателя дължи неустойка в размер на 0,5% върху дължимата сума за всеки просрочен ден.

По възражението за нищожност поради липса на основание /наемодателя не притежавал право на собственост върху имота/, изложено в отговора на исковата молба, съдът указа на страните, че собствеността на недвижимия имот, предмет на договора за наем между страните е ирелевантна по дело с настоящия предмет-облигационен иск. Възражението за нищожност поради противоречие със закона/чл.19 от ЗДС/, изложено едва след проектодоклада на съда следва да бъде разгледано понеже за това правно основание липсва преклузия като несвоевременно предявено. Видно от писмените доказателства по делото имота е актуван като частна държавна собственост на 01.03.2004г. За същия имот е съставен акт за частна общинска собственост на 27.08.2008г. Претендираната наемна цена е до 18.02.2008г., поради което приложимия закон за отдаването под наем на обекта е ЗДС. Видно от приложените писмени доказателства във връзка с реализирана тръжна процедура- Заповед за откриване на процедура за провеждане на конкурс за отдаване под наем от 25.02.2005г. на Директор на РДВР-гр.Ш.***, Протокол на комисия, Оферта и Заповед за обявяване на лицата спечелили конкурса, са спазени изискванията на чл.19 ал.1 от ЗДС, във връзка с чл.16 от ППЗДС. Възражението е неоснователно. По възражението за прекомерност на уговорената неустойка, надвишаваща размера визиран в чл.86 от ЗЗД, изложено в отговора на исковата молба, съдът намира за приложима разпоредбата на чл.309 от ТЗ, във връзка с чл.286 ал.1, във връзка с чл.287 от ТЗ, като при хипотезата на търговска сделка, каквато е настоящата, законът не допуска намаляване на неустойката поради нейната прекомерност, гарантирайки договорната свобода на страните. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС/Решение *40 от 20.03.2006г. на 1о. на ВКС и др./

Предвид изложеното съдът намира, че петте обективно съединени иска с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.236 ал.2 и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани. По отношение на размера им е изготвено в заключение на експерт по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което установява размер на дължима и неплатена наемна цена 7448,10 лв. от месец юли до месец декември на 2007г. По тази главна претенция, искът следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно с неустойка в размера посочен в договора от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претенцията за уговорена неустойка, с правно основание чл.92 от ЗЗД, следва да се уважи в предявения размер от 16123,19 лв, доколкото експерта е установил по-голям размер, но липсва надлежно увеличение на иска от ищцовата страна. С оглед на уважаване на горната претенция предявеният иск при условия на евентуалност за законната лихва върху иска за неустойка, следва да бъде отхвърлен.

Претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот за периода установен от съда също е основателна. Необходимите предпоставки за възникване на отговорността на наемателя за заплащане на обезщетение в случаите на чл. 236, ал. 2 ЗЗД са изтекъл срок на договора за наем, противопоставяне от наемодателя срещу ползването на имота, предвидимост на претърпените вреди или пропуснатите ползи и съществуването на причинна връзка между ползването въпреки противопоставянето на наемодателя (виновно поведение на наемателя) и настъпилата вреда или възможността да бъде увеличен патримониумът на ищеца. Размерът следва да бъде определен съобразно практиката на ВКС на пазарния наем на имота или предвид неговия статут към процесния момент, съгласно приложимите разпоредби на ППЗДС на стойността на договорения между страните наем. Съобразно експертното заключение, искът следва да бъде уважен изцяло за сумата 3391,48лв. При обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД не се касае до изпълнение на периодично парично задължение, каквото е това за наем, при което може да намери приложение чл. 84, ал. 1 ЗЗД , визиращ срочните задължения, а се касае до глобално такова за обезщетение след прекратяване на договорната връзка между страните, което е с неопределен срок на изпълнение, при което изпадането в забава настъпва след покана от кредитора съгласно ал. 2 на същия законов текст./Решение №265 от 1998г. на ВКС/ Покана в този смисъл е отправена с писмо от 20.12.2007г., следователно моментът на забава на длъжника следва да бъде определен от датата, на която е било преустановено неоснователното ползване на имота-18.02.2008г. в размер определен от съда на 380,55 лв. Посочената сума по тази главница следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2008г., до окончателното й заплащане. Претенцията по чл.232 ал.2 от ЗЗД за заплащане на такса битови отпадъци за данъчната 2007г. следва да бъде уважена, съобразно т.1 от експертното заключение в размер на 184,18лв.

По отношение на предявения насрещен иск от страна на търговеца-ответник, с който се претендира връщане на наемната цена по приложения към исковата молба първоначално сключен договор за наем, считано от 2004г., ведно със ДДС, поради нищожно наемно правоотношение, като платени без основание, в общ размер на 21 224,63 лв. по съображенията изложени по-горе, съдът намира искът за изцяло неоснователен.

На основание чл.78 ал.8 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски, възнаграждение на вещо лице 100 лв. и 1 002,53лв. съразмерно с уважената част от иска в размер на 1098,58 лв. На ответната страна следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 7,80лв. на осн.чл.78 ал.3 от ГПК. Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса по уважените искови претенции в размер на 1101,10лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ”К.-И. З.***”-гр.Ш.***, Булстат 020937429, представлявано от И. К. З.*** с ЕГН: ********** ***, представлявана от Директор на ОД на МВР, сумата от 7448,10 лв. /седем хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща неплатена наемна цена за периода месец юли 2007г. до 12.12.2007г., дължими по Договор за наем от 01.04.2005г., Допълнително споразумение от 13.02.2006г. и 18.04.2007г., ведно със неустойка в размер на 0,5%, върху дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от 11.11.2008г., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА ЕТ”К.-И. З.***”-гр.Ш.***, Булстат 020937429, представлявано от И. К. З.*** с ЕГН: ********** ***, представлявана от Директор на ОД на МВР, сумата от 16123,19лв./ шестнадесет хиляди сто двадесет и три лева и деветнадесет стотинки/, представляваща неустойка договорена по силата на Договор за наем, с правно основание чл.92 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЕТ”К.-И. З.***”-гр.Ш.***, Булстат 020937429, представлявано от И. К. З.*** с ЕГН: ********** ***, представлявана от Директор на ОД на МВР сумата 3391,48лв./три хиляди триста деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2008г., до окончателното й заплащане, както и сумата 380,55 лв./триста и осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, лихва за забава за периода от 18.02.2008г. до 11.11.2008г.

ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава в останалата му част до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЕТ”К.-И. З.***”-гр.Ш.***, Булстат 020937429, представлявано от И. К. З.*** с ЕГН: ********** ***, представлявана от Директор на ОД на МВР сумата от 184,18лв. /сто осемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща дължима по договор за наем такса битови отпадъци за данъчна 2007г.

ОТХВЪРЛЯ насрещен иск от ЕТ”К.-И. З.***”-гр.Ш.***, Булстат 020937429, представлявано от И. К. З.*** с ЕГН: ********** ***, представлявана от Директор на ОД на МВР за осъждане на ответника да заплати сумата 21 224,63 лв., представляваща заплатена наемна цена по договор за наем, считано от 2004г., ведно със ДДС, поради нищожно наемно правоотношение, като платени без основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЕТ”К.-И. З.***”-гр.Ш.***, Булстат 020937429, представлявано от И. К. З.*** с ЕГН: ********** ***, представлявана от Директор на ОД на МВР на осн.чл.78 ал.8 от ГПК сумата от 1098,58 лв. /хиляда деветдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, представляващи направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.Ш.***, представлявана от Директор на ОД на МВР да заплати на ЕТ”К.-И. З.***”-гр.Ш.***, Булстат 020937429, представлявано от И. К. З.*** с ЕГН: ********** на осн.чл.78 ал.3 от ГПК сумата от на 7,80лв /седем лева и осемдесет стотинки/, представляващи направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЕТ”К.-И. З.***”-гр.Ш.***, Булстат 020937429, представлявано от И. К. З.*** с ЕГН: ********** да заплати по сметка ***-гр.Ш.*** държавна такса в размер на 1101,10лв. /хиляда сто и един лева и десет стотинки/.

Решението може да се обжалва пред Ш.***ски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: