Р Е Ш Е Н И Е

№_Т 00165_____

02.12.2009г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, VІІ състав

на трети ноември 2009 година

В публично заседание в следния състав

Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2824/08 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, включващ претенция с правно основание чл.327 от ТЗ.

Настоящото производство е образувано по искова молба депозирана от “***” ЕАД, ЕИК-127573356, гр. ***, представлявано от Управителя М С В, ЕГН-********** против С.С.С., ЕГН-**********, М Р.С., ЕГН-********** и Р.Т.А., ЕГН-********** ***. Ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 11 604.47 лв., - главница като незаплатена продажна цена по фактура №185/30.05.2006 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 4130.83 лв., разноски направени във връзка с производство по обезпечаване на иска в размер на 492 лв., както и разноски в заведеното във връзка с обезпечението изпълнително производство в размер на 374.60 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до датата на окончателното заплащане на дължимите суми.

От страна на ответниците С.С.С. и Р.Т.А. е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че делото следва да бъде оставено без движение, тъй като претенцията за направените разноски в обезпечителното и изпълнителното производство е самостоятелен иск и върху него се дължи отделна държавна такса. Намират, че е недопустима претенцията за направените разноски в обезпечителното и изпълнителното производство в размер на 866.60 лв. Ответниците С.С.С. и Р.Т.А. сочат, че ищеца не е бил изпълнил задълженията си по договора. Не е бил монтирал двата котела, така както е било уговорено, а само ги е доставил. Поради това изпълнението по договора не е било прието и не е бил съставен предвидения в чл.10 от договора протокол. Намира, че от страна на изпълнителя няма точно изпълнение. Оспорва истинността на справката за дължими суми изготвена от ищеца, като моли по отношение на нея да се открие производство по чл.193 от ГПК. Оспорва верността и автентичността на данъчна фактура №185/30.05.2006 г. Моли да бъдат отхвърлени обективно съединените искове и ищеца да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание представител на ищцовото дружество поддържа иска така както е бил предявен. Процесуален представител на двама от ответниците – С.С.С. и Р.Т.А. поддържа писмения отговор и сочи, че исковете са неоснователни, поради неизпълнение на сключения между страните договор.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът преценява, че така предявените искове са неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Между ищцовото дружество -“***” ЕАД, гр. Шумен и Дружество по Закона за задълженията и договорите “Ситибилдинг”, Булстат-127607602 на 10.05.2006 г. е бил сключен Договор за изпълнение на Строително-монтажни работи, по силата на който акционерното дружество се е задължило в качеството си на изпълнител по договора да изгради отоплителна инсталация в обект “Ново стъкло” в гр. Нови пазар (л. 10-13 от делото). ДЗЗД “Ситибилдинг” е имало трима члена С.С.С., М Р.С. и Р.Т.А., които еднакво са имали правомощия да представляват дружеството – видно от Удостоверение от Регистър Булстат – л.9. Страните не са оспорили сключването на договора и поетите по него задължения. По силата на чл.10 от Договора предаването на всеки изпълнен етап се извършва с двустранен констативен протокол, в който се описва извършената работа, количеството на СМР, качеството на извършената работа и вложените материали, наличие на недостатъци, както и дали е спазен срока за съответния етап. В чл.17 от Договора е определено, че заплащането на дължимите по договора суми ще се извърши на три етапа, които са както следва – сключване на договора, приключване на етап “тръбна разводка и монтаж на радиатори”, както и при окончателно предаване на обекта. По делото страните не спорят, че дължимите суми при сключването на договора и втория етап са били изплатени. Не се оспорва и че при окончателното приключване на СМР не е извършено заплащане на дължимата сума от 11 604.47 лв. без ДДС. Установява се, че за този последен етап е била съставена фактура №185/30.05.2006 г., по която под получател е записано името Р.А. и следва подпис. В съдебно заседание след отправени от ответника твърдения, че Р.А. не е подписал посочената фактура, представителя на ответника призна, че това не е подписа на посоченото лице.

По делото е приета и ССЕ, която установява, че фактура №185/30.05.2006 г. е заведена в счетоводството на двете дружества, но по нея е постъпило плащане единствено за сумата от 2320,89 лв., представляващи единствено дължимата по нея ДДС. В обстоятелствената част на ССЕ е записано, че по отношение на тази фактура е съставен Протокол по реда на чл.117 от ЗДДС, който има за цел да установи недължимост на сумата по счетоводния документ за пред данъчните власти и с оглед посочения протокол вече ищцовото дружество дължи на ДЗЗД “Ситибилдинг” сумата от 2320,89 лв., която е била платена предварително. ССЕ установява и дължимия размер на мораторните лихви върху посочените суми.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Настоящото производство е водено по обективно съединени искови претенции с правно основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В доказателствената тежест на ищцовата страна е по претенцията по реда на чл.266, ал.1 от ЗЗД да докаже, че е извършила договорената между страните работа. Това доказване обаче не е било извършено в рамките на настоящото производство. С оглед предвиденото в договора, за да се приеме, че при приключване на цялата договорена работа (третия етап) от СМР, съгласно посоченото в чл.17 от Договора има пълно изпълнение е следвало да има изготвен двустранен констативен протокол между страните, който с оглед предвиденото по чл.10 от Договора е следвало да съдържа данни за количеството на СМР, качеството на извършената работа и вложените материали, наличие на недостатъци, както и дали е спазен срока за съответния етап. Доколкото ищцовата страна не представя такъв, а и с каквито и да е други доказателствени средства не доказва, че СМР не са били завършени и обекта не е бил предаден на възложителя следва да се приеме, че не е налице изпълнение по договора, така, както твърдят ответниците. Косвени данни за това се съдържат и в ССЕ, която установява съставяне на Протокол по чл.117 от ЗДДС, заведен в счетоводствата на двете дружества и по този начин се установява, че действително между страните има спор за действителното извършване на СМР и дори че ДЗЗД “Ситибилдинг” по признат от данъчната администрация начин се е освободило от задължението си да заплати ДДС по процесната фактура.

С оглед на изложеното предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на мораторни лихви по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и претенции за разноски в обезпечителното производство.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците С.С.С. и Р.Т.А. направените по делото разноски в размер на 1100 лв. или на всеки от тях по 550 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове заведени от “***” ЕАД, ЕИК-127573356, гр. ***, представлявано от Управителя М С В, ЕГН-********** да бъдат осъдени С.С.С., ЕГН-**********, М Р.С., ЕГН-********** и Р.Т.А., ЕГН-********** *** да заплатят сумата от 11 604,47 лв. (единадесет хиляди шестстотин и четири лева и четиридесет и седем стотинки), представляващи последна, трета част от дължимо възнаграждение по Договор за изпълнение на Строително-монтажни работи от 10.05.2006 г., отразени във фактура №185/30.05.2009 г. по иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4130.83 лв. (четири хиляди сто и тридесет лева и осемдесет и три стотинки), представляващи мораторна лихва върху посочената сума за главница за периода от 30.05.2006 г. до24.11.2008 г., иск с правно осноавние чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 492 (четиристотин деветдесет и два лева), представляващи обезщетение за причинени в резултат на виновно неизпълнение вреди, както и законната лихва върху сумите за главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА “***” ЕАД, гр. Шумен да заплати на С.С.С., ЕГН-**********, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА “***” ЕАД, гр. Шумен да заплати на Р.Т.А., ЕГН-**********, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: