Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2891/08г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В депозирана искова молба, от В.Р.Р., ЕГН : **********,*** срещу ***ЕАД, без посочено правно основание, и цена от 397 лева, ищеца сочи, че по ЧГД № 2983/03г., срещу баща и ***, в полза на ***ЕАД бил издаден изпълнителен лист, по реда на ГПК(отм.). Баща и бил починал преди издаването на листа – 12.03.02г.. по направеното възражение, по реда на чл. 250 ГПК(отм.), производството било прекратено, а по подадената, срещу определението жалба, било образувано ЧГД № 546/08г. на ШОС, също прекратено, поради просрочие на жалбата. По образуваното, въз основа на ИЛ, ИД № 20088760400156, по описа на ЧСИ с рег. № 876 и район на действие, този на ШОС, бил наложен запор и до момента от трудовото и възнаграждение били удържани суми възлизащи на 397 лева. Иска осъждане на ***ЕАД, да и заплати неправомерно събраните суми по ИД, в размер на 397 лева, в едно със законната лихва от удържането им, както и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца, чрез представителя си заявява, с молба изменение на иска, чрез увеличаване на размера му, със сумата от 912 лева, което е допуснато с протоколно определение, а ответника, не се явява и не изпраща представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства установяват твърдените в ИМ факти – издаване на ИЛ, срещу бащата на ищцата след неговата смърт, наличие на висящо ИД, по което е наложен запор на трудовото и възнаграждение, и удържането на претендираната сума.

Твърдението на ищцата, че ИЛ е нищожен, е неоснователно. Той безспорно е правосъден акт, но няма характер на съдебно решение. Както е посочено в определение от 02.12.08г. по делото, потвърдено в тази му част от ШОС, няма правна възможност да бъде обявена нищожност на ИЛ. Поради неприложимост на правилата за съдебните решения, към него, не е възможно и инцидентно позоваване на твърдяната му нищожност, което е допустимо в такъв случай, като настоящият, при съдебно решение, което би било не противопоставимо на правоприемниците на страна, срещу която е постановено след смъртта и. Дори и да се приеме за възможно такова позоваване, неговото място е било в производството по обжалване на определението по ЧГД № 2983/03г. на ШРС, по реда на чл. 244 ГПК(отм.). До обезсилването на процесният ИЛ, е, и е бил на лице валиден изпълнителен титул. Следва да се отбележи, че евентуалното уважаване на предявеният иск, също няма за последица, нито исканото обезсилване на листа, нито прекратяване на изпълнителните действия по ИД, от ЧСИ.

Изложеното сочи, липса на която и да е от предпоставките за уважаване на иск, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Не е налице, нито начална липса на основание, нито неосъществено основание, нито съществувало и в последствие отпаднало основание. ИД, по което са събрани претендираните от ищцата суми, е образувано по действителен титул, и са извършени изпълнителни действия по реда на чл. 429, ал. 2 от ГПК.

Поради това предявеният иск, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради липса на искане от ответника за присъждане на разноски, при така посоченият изход на спора, такива на настоящата инстанция не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Р.Р., ЕГН : **********,*** срещу ***ЕАД, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1039 лева, в едно със законната лихва върху нея от дата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, представляваща удържани от трудовото и възнаграждение суми по ИД № № 20088760400156, по описа на ЧСИ с рег. № 876 и район на действие, този на ШОС, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ШОС.

Страните нямат право да обжалва решението, в частта му за разноските, на основание чл. 80 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :