Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

  ..645......

 

гр. Шумен, 02.12.2009г.

 

Шуменски районен  съд,  в  публичното заседание  на двадесет и седми октомври ,    през две хиляди и девета  година, в състав

                                                                          СЪДИЯ: Зара Иванова

 

при  секретаря  А.П., като  разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2083 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД  . 

Депозирана е искова  молба от Я.Н.Ж. , ЕГН-********** *** , ул*** срещу Г.С.Г. , ЕГН-********** *** , в която посочва, че  ответникът му е нанесъл средна телесна повреда , изразяваща се в избиване на зъб (втори , горе вляво) , за което по силата на одобрено от съда споразумение № 717/14.05.2009 г. по НОХД № 520/09 г. по описа на ШРС на ответника е наложено наложено наказание по чл. 129 ал. 2 от НК вр. чл. 129 ал. 1 от НК. В резултат на противоправното поведение ищецът заявява, че е претърпял имуществени вреди, които се изразяват в стойността на проведено лечение при зъболекар,  за което представя  доказателства, като и неимуществени вреди, породена от средните  телесни повреди, изразяващи се в болка и страдание, които изпитал от причинените му  увреждания на физическото здраве, както и  от уплахата и стреса от побоя който му бил нанесен, като към  момента травмата все още не е отстранена, предвид настъпили усложнения, произтичащи от дълбокото счупване на корена на зъба. Допълва , че в резултат на поведението на ответника са му причинени и счупване на короната на ІІ зъб – горе , вляво , частично счупване на короните на І зъб горе вдясно  и на ІІ зъб , долу , вдясно , една разкъсно-контузна рана на долната устна външно и две лигавично , като му било затруднено дъвченето и говора за повече от два месеца .

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор в който заявява, че  наличието  на влязъл в сила  съдебен акт по  наказателното дело преклудира пререшаването на въпроси от гражданския съд за противоправно поведение, вина, престъпен резултат и причинна връзка с настъпилата вреда, поради което иска е допустим и частично основателен.  Оспорва размера на търсеното обезщетение  за неимуществени вреди, като прекомерно завишен спрямо последиците от увреждането. Същото становище поддържа и в съдебно заседание .

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност прие за установено от фактическа и правна страна следното : От представените писмени доказателства се установява и не е спорно между страните , че НОХД №520/2009г. по описа на ШРС е приключило с Определение №717/14.05.2009г.  , с което е одобрено сключеното между страните споразумение , по силата на което се приема за безспорно установено от фактическа страна , че подсъдимият Г.С.Г. – ответник в настоящото производство  , на 30.06.2008г. , в землището на с.Върбак , Шуменска област , причинил средна телесна повреда на Я.Н.Ж. , изразяваща се в избиване на зъб (втори , горе вляво ) , без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129 ал.2 от НК във вр. с чл.129 ал.1 от НК . Предвид горното и като взе предвид , че съгласно чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда , намира , че е налице хипотезата на чл.300 от ГПК , т.е. приема за доказано , че ответникът е извършил виновно противоправно деяние – нанесъл е на ответника травматични увреждания , квалифицирани като средна телесна повреда , т.е. налице са първите елементи от състава на непозволеното увреждане  . Ищецът твърди , че за него са настъпили имуществени и неимуществени вреди , които са в причинна връзка с описаното деяние . На първо посочва , че е претърпял болки и страдания , както в момента на увреждането , така и при лечението на последиците от телесната повреда и такива които продължават и към настоящия момент , а също и уплаха и стрес от нанесения му побой .  Както беше отразено  по –горе ответникът е признат за виновен , че е причинил на ищеца избиване на зъб (втори , горе вляво ) , което несъмнено  е причинило негативни последици в неимуществената сфера на пострадалия ,  изживени  са болки и страдания които са в резултат на самото травматично увреждане – счупването на зъба  , така и от последиците му – продължително лечение , за определен период невъзможност да се осъществява дъвкателна функция  . Посоченото се потвърждава от заключението на назначената СМЕ , според която при фрактурата на посочения зъб е настъпило прекъсване на съдово-нервния сноп , което е причина за продължително кървене , особено силна и остра болка , произхождаща от прекъснатия нерв. Болката е изключително силна , непрекъсната и провокираща се при най-малкия допир или по-студен въздух . Последното прави храненето изключително трудно и дори невъзможно . Описаното състояние продължава докато не бъде умъртвен прекъснатия нерв и отстранен . Тази интервенция се извършва чрез поставянето на упойка , при която лицето изживява допълнително болка , т.к. упойката се поставя чрез инжекция . Съдът приема че  в причинна връзка с непозволеното деяние са както претърпените болки и страдания в момента на извършването му , така и тези съпровождащи лечението на травматичните увреждания и описани подробно по-горе .

Относно твърдените от ищеца травматични увреждания имащи характер на лека телесна повреда , а именно частично счупване на коронките на първи зъб , горе вляво и втори зъб , долу вдясно , както и разкъсно-контузна рана на горната устна не е налице акт на наказателния съд , поради което в негова тежест доказването на деянието , автора му , неговата противоправност и причинната връзка с неимуществените вреди . Според съда , от показанията на св.Н.Ж. , които се потвърждават и от заключението на СМЕ ответникът е причинил на ищеца и описаните травматични увреждания , които не са елемент от състава на престъплението чл.129 ал.2 от НК във вр. с чл.129 ал.1 от НК , но представляват непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД .От експертизата се изяснява , че частичното счупване на коронки на зъби – травматичен периодонтит води до силна болка , особено в първите 24-48 часа , след което бавно отзвучава , но отново може се възобнови при допир и натиск поне още около две седмици . Болката затруднява храненето и прави невъзможно отхапването до пълното и отзвучаване . Разкъсно-контузната рана на горната устна създава допълнителни затруднения при храненето и предпоставя възможност от навлизане на инфекция от устната кухина в меките тъкани на устната .

Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца , че са му причинени и неимуществени вреди ,  свързани с психическото му състояние , а именно , че деянието е довело до уплаха и стрес . Единствените доказателства в тази насока са показанията на св.Н.Ж. , които съдът не възприема за достоверни в тази част . Свидетелят е баща на ответника , т.е. заинтересовано лице по смисъла на чл.172 от ГПК , освен това е във влошени между личностни отношения с ответника , поради което тези гласни доказателства не водят до несъмнен извод относно посочените обстоятелства .

Касателно р.ираните от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат , съдът счита , че по принцип няма пречка в настоящото производство подобни възражения да бъдат разгледани по същество , т.к. съпричиняването не е елемент от състава на престъплението по чл.129 ал.2 от НК във вр. с чл.129 ал.1 от НК, съответно за леките телесни повреди не е налице акт на наказателния съд , но намира същите за неоснователни . Не са събрани доказателства в тази насока , което е в тежест на ответника .

Всички описани неимуществени вреди са в причинна връзка с деянието съставляващо престъпление по чл.129 ал.2 от НК във вр. с чл.129 ал.1 от НК, както и останалите травматични увреждания , съставляващи лека телесна повреда . При определяне на размера на неимуществените вреди следва съдът да се ръководи  от общото правило на чл.52 от ЗЗД , т.е.  справедливото им обезщетяване , следователно  да се репарират във възможно най- пълен режим болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от непозволената намеса  в нематериалния бит . Предвид горното и като съобрази , че ищецът е понесъл болки и страдания , които в първите дни са били особено интензивни  , периодът , за който е било влошено здравословното му състояние , необходимостта от медицинска намеса , при която са причинени допълнителни болки , намира  , че следва да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди  в размер на 4 000  лева , ведно със законната лихва , считано от датата на деянието – 30.06.2008г.  В останалата част , за разликата от 4 000 лева , до пълния предявен размер от 8 000 лева искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли .

Съдът като взе предвид представените от ищеца  Фактура №11/11.09.2008г. , Фактура №42/15.09.2008г. ,   Фактура от 05.06.2009г. , намира за изцяло основателен искът за присъждане на сумата от 320 лева- представляваща имуществени вреди от описаните деликти  , дължима ведно със законната лихва считано от извършването им  . 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете  в размер на 259,62 лева .

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът също следва да заплати на ответника деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете  в размер на 264,42 лева .

На основание чл.78 ал.6 от ГПК  ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр.Шумен сума в размер на  172,80 лева – държавна такса върху размера на уважените искове .

Водим от горното съдът

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА Г.С.Г. , ЕГН-********** ***  да заплати на Я.Н.Ж. , ЕГН-********** *** , ул***  сумата от 4320 (четири хиляди триста и двадесет ) лева , от която

1. 4 000 лева  представляваща неимуществени вреди ,  настъпили в резултат на извършено от ответника , на  30.06.2008г. , в землището на с.***  престъпление по чл.129 ал.2 от НК във вр. с чл.129 ал.1 от НК чл.129 ал.1 от НК , за което е осъден с Определение №717/14.05.2009г.  по НОХД №520/2009г. по описа на ШРС - нанасяне на средна телесна повреда , изразяваща се в избиване на зъб (втори , горе вляво ) , без който се затруднява дъвченето и говоренето  , както и неимуществени вреди , настъпили в резултат на причинени от ответника на   30.06.2008г. , в землището на с.***   леки телесни повреди , изразяващи се в счупване на коронките на първи зъб , горе вляво и втори зъб , долу вдясно , както и разкъсно-контузна рана на горната устна и

2. 320 лева – имуществени вреди причинени от описаните деяния , съставляващи непозволено увреждане ,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на деликтите – 30.06.2008г. , до окончателното и изплащане .

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.45 от ЗЗД , за неимуществени вреди , за разликата от 4 000 лева , до пълния предявен размер от 8 000 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА Г.С.Г. , с посочените данни  да заплати по сметка на ШРС сумата от 172,80 (сто седемдесет и два лева и осемдесет ст.) лева -държавна такса върху размера на уважените искове .

ОСЪЖДА Г.С.Г. , с посочените данни  , да заплати на Я.Н.Ж. , с посочените данни , извършените деловодни разноски , съразмерно на уважените искове  , в размер на 259,62 (двеста петдесет и девет лева и шестдесет и две ст. )лева .

ОСЪЖДА Я.Н.Ж. , с посочените данни , да заплати на Г.С.Г. ,  с посочените данни  , сумата 264,42 ( двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и две ст.) лева – извършени деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете .

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен  срок от датата на съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ :