Р Е Ш Е Н И Е

№__Т 00159____

23.11.2009 г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, VІІ състав

на двадесет и седми октомври 2009 година

В публично заседание в следния състав

Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2089/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, включващ обективно съединени претенции с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.

Настоящото производство е образувано по искова молба депозирана от “***” ООД, ЕИК-127556951, гр, представлявано от Управителя М П против “***” ЕООД, ЕИК-813089039, гр. ***, представлявано от Управителя Я С М. Твърди се, че между страните имало сключен договор за дистирибуция, по силата на който ответното дружество купували стоки от ищеца. По силата на сключения договор при незаплащане на покупко-продажната цена за закупени стоки се дължала неустойка. Ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 5194,70 лв., - неизплатени главници по фактури №8095/19.02.2009 г. – 1407.50 лв., №8191/11.03.2009 г. – 1407.50 лв., №8282/23.03.2009 г. – 1458,10 лв. и №8562/23.04.2009 г. – 921,60 лв., както и сумата от 1855.55 лв. – неустойки, както следва: 682.88 лв. по фактура №8095/19.02.2009 г., 542.08 лв. по фактура №8191/11.03.2009 г., 473,85 лв. по фактура №8562/23.04.2009 г. и 156.47 лв. по фактура №8562/23.04.2009 г. Претендират се и направените в производството разноски. Моли да бъде назначена ССЕ със задача след запознаване с материалите в производството и проверка в счетоводството на ищцовото и ответното дружество да отговори на въпросите: Осчетоводени ли са в счетоводствата на дружествата процесните фактури?, Ползвано ли е право на данъчен кредит от ответното дружество за същите фактури? Има ли ответникът незаплатени задължения към ищеца по фактурите? Да се изчисли размера на дължимата неустойка по Договора от 03.11.2008 г. сключен между двете дружества? Редовно ли е водено счетоводството на ищеца.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

Ответникът не е депозирал писмен отговор.

В открито съдебно заседание представител на ищеца поддържа иска така, както е предявен, ответника не изпраща представител.

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са частично основателни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Между страните е имало сключен Договор от 03.11.2008 г. (л.8 – 11 от делото), съгласно който ответника в производството поема задължение да дистрибутира продуктите на ищцовото дружество, представляващи слънчеви системи “SUNSYSTEM”, а последното се задължава да ги доставя. В §VІ, т.1 в полза на ищцовото дружество е уговорено, че ответната страна се задължава да заплати неустойка в размер на 0.5% на ден, но не повече от 30% при забавено плащане. По делото е приета ССЕ, от която се установява след извършена проверка в счетоводствата на двете страни в производството, че в счетоводството на ответника са били заведени само три от посочените фактури - №8095/19.02.2009 г. на стойност 1407.50 лв., №8191/11.03.2009 г. – 1407.50 лв., №8282/23.03.2009 г. – 1458,10 лв., но не и фактура №8562/23.04.2009 г. – 921,60 лв. А размерите на следващите се неустойки са определени както следва: по фактура №8095/19.02.2009 г. – 682,64 лв., по №8191/11.03.2009 г. – 541,89 лв., по №8282/23.03.2009 г. – 495,75 лв. и по №8562/23.04.2009 г. – 156,67 лв. или общо неустойка в размер на 1876.95 лв.

Съдът намира, че така предявените претенции са основателни, като тази с правно основание чл.92 от ЗЗД само до размера на 1876.95 лв. Независимо от обстоятелството, че ССЕ установява, че една от фактурите в производството не е била заведена в счетоводството на ответното дружество, то с оглед на данните по делото е видно, че всяка от представените в производството фактури, макар и не подписана от представител на ответника се придружава от Приемо-предавателен протокол, в който изрично е записано, че се отнася за съответната фактура, както и съдържа описание на доставените стоки, а посочения протокол е подписан от представител на ответното дружество.

Поради изложеното съдът намира, че иска за заплащане на суми за главница по посочените фактури е напълно основателен и следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 5194,70 лв. Иска с правно основание чл.92 от ЗЗД ще бъде уважен само до размера на 1855,05 лв., а в останалата му част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По три от фактурите има определени по-ниски стойности на неустойката от претендираните, като следва да се уважат до този размер, а в станалата част претенциите по тях да бъдат отхвърлени, а п отношение на четвъртата фактура претенцията на ищеца е по-ниска от дължимото съгласно експертизата, като отново иска следва да бъда уважен до по-ниския размер – този на претендираното.

В исковата молба няма претенции за лихви.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от него разноски, съобразно уважената част от предявените искове в размер на 1456,36 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „” ЕООД, ЕИК-813089039, гр. ***, представлявано от Управителя Я С М да заплати на „*** ” ООД, ЕИК-127556951, гр. ***, представлявано от Управителя М П сумата от 7049,75 лв. (седем хиляди и петдесет лева и двадесет и пет стотинки), от които 5194,70 лв. (пет хиляди сто деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки) вземане по доставки, отразени във фактури №8095/19.02.2009 г. – 1407.50 лв., №8191/11.03.2009 г. – 1407.50 лв., №8282/23.03.2009 г. – 1458,10 лв. и №8562/23.04.2009 г. – 921,60 лв., сумата от 1855.05 лв. (хиляда осемстотин петдесет и пет лева и пет стотинки), представляващи дължими суми за неустойка по реда на чл.92 от ЗЗД, както следва по фактура №8095/19.02.2009 г. – 682,64 лв., по №8191/11.03.2009 г. – 541,89 лв., по №8282/23.03.2009 г. – 473,85 лв. и по №8562/23.04.2009 г. – 156,67 лв.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, гр. *** да заплати на „***” ООД, гр. *** сумата от 1456,36 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки), представляваща направените по делото разноски, съобразно с уважената част от обективно съединените искове.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: