Р Е Ш Е Н И Е

№ 596.., гр. Шумен, 19.10.2009 г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. Иванов

при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 2109 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245; чл.224, ал.1; чл.221, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В молбата си до съда ищцата К.П.К. излага, че е работила при ответника на длъжността “ счетоводител “ за периода от 25.09.2007 г. до 31.12.2007 г., и на длъжността “ главен счетоводител “ за периода 01.01.2008 г. до 20.03.2009 г., по безсрочно трудово правоотношение. Със заповед № 26/19.03.2009 г. трудовият и договор бил прекратен на осн. чл.327, т.2 от КТ, считано от 20.03.2009 г. Ответникът не и бил изплатил следните трудови възнаграждения / чисти суми за получаване, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки / : за м. ноември 2008 г. – 93.78 лева; м. декември 2008 г. – 434.51 лева; м. януари 2009 г. – 519.09 лева; м. февруари 2009 г. – 523.36 лева и за м. март 2009 г. – 416.00 лева. От цитираната по горе заповед било видно, че към датата на прекратяване на трудовия договор, работодателят и дължал и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2008 г. – 13 дни и за 2009 г. – 4 дни в размер общо на 538.86 лева. Договорът на ищцата бил прекратен на осн. чл.327, т.2 от КТ, поради което на осн. чл.221, ал.1 от КТ работодателят и дължал обезщетение в размер на 668.90 лева – една брутна заплата. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответникът да й заплати 1986.74 лева – неиздължени заплати за периода м. ноември 2008 г. – 20.03.2009 г., ведно с мораторните лихви в размер на 80.56 лева; обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 538.86 лева - за неизползван платен годишен отпуск в размер на 13 дни за 2008 г. и 4 дни за 2009 г. и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 668.90 лева – едно брутно трудово месечно възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане и извършените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият не е представил писмен отговор на исковата молба.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното : от приложените заверено копие от трудова книжка, заповед № 26/19.03.2009 г. и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се доказва, че през процесния период : 01.11.2008 г. – 20.03.2008 г. ищцата е работила при ответника на длъжността “ счетоводител “ и впоследствие “ главен счетоводител “, по силата на трудов договор, прекратен на основание чл.327, т. 2 от КТ, считано от 20.03.2009 г., със заповед на управителя ““““ № 26/19.03.2009 г. Съгласно същата, е било постановено на работникът да бъдат изплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ – 13 дни за 2008 г. и 4 дни за 2009 г., и по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Тъй като ответната страна е била задължена от съда да представи ведомости за заплати за процесния период и лично трудово досие на ищцата, и същата страна не е изпълнила разпорежданията на съда, , както и, че е в тежест на ответната страна да докаже, че е изплатила трудовите възнаграждения, съдът приема, че, за същото време, по ведомости за заплати при ответникът, на ищцата са й били начислени, но не и издължени, трудови възнаграждения в размер общо на 1 894.72 лева за периода м. ноември 2008 г. – 20.03.2009 г.; мораторни лихви върху главницата в размер на 79.98 лева. Следващото се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ на ищцата е в размер на 541.09 лева, а по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 668.40 лева. Ищцата с писмена молба прави искане на основание чл.214 от ГПК, съдът да допусне изменение в петитума на исковата молба, като исковите претенции се считат предявени за сумата от 1894.72 лева – неиздължени заплати за периода м. ноември 2008 г. – 20.03.2009 г., ведно с мораторните лихви в размер на 79.98 лева; обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 541.09 лева - за неизползван платен годишен отпуск в размер на 13 дни за 2008 г. и 4 дни за 2009 г. и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 668.40 лева – едно брутно трудово месечно възнаграждение. Съдът с определение в открито съдебно заседание на 08.10.2009 г. е допуснал изменение на исковите претенции на осн. чл.214 от ГПК.

Позовавайки се на изнесената фактическа обстановка, основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение между страните и липсата на доказателства, че до датата на постановяване на решението работодателят е погасил някое от задълженията си към работникът, съдът приема, че предявените обективно съединени искове по чл.245 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са изцяло основателни и доказани и следва да се уважат.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищецът, съобразно уважената част от предявените искове, деловодни разноски в размер на 450.00 лева – платен адвокатски хонорар.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ще следва да заплати по сметка на Шуменски районен съд сумата от 187.37 лева, от която 127.37 лева – държавна такса върху цената на уваженият иск и 60.00 лева – за възнаграждение на вещото лице.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “ ““““ 2000 “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ш*, представлявано от управителя А Д А, ЕГН **********, да заплати на К.П.К., ЕГН **********,***, офис 1, чрез адв. С. Г. - ШАК, сумата от 1 894.72 лева – чиста сума за получаване, представляваща неиздължени трудови възнаграждения за периода м. ноември 2008 г. – 20.03.2009 г. включително и сумата от 79.98 лева лева – мораторни лихви върху посочената по-горе главница, считано от датата на изискуемост на съответните платежи до 12.06.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1 894.72 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.06.2009 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА “ ““““ 2000 “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ш*, представлявано от управителя ““, ЕГН **********, да заплати на К.П.К., ЕГН **********,***, офис 1, чрез адв. С. Г. - ШАК, на основание чл.221, ал.1 от КТ обезщетение в размер на 668.40 лева, ведно със законната лихва за забава върху него, считано от завеждане на иска - 12.06.2009 г. до окончателното му плащане.

ОСЪЖДА “ ““““ 2000 “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ш*, представлявано от управителя ““, ЕГН **********, да заплати на К.П.К., ЕГН **********,***, офис 1, чрез адв. С. Г. - ШАК, сумата от 541.09 лева – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за 17 работни дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.06.2009 г. до окончателното й плащане.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение. .

ОСЪЖДА “ ““““ 2000 “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ш*, представлявано от управителя ““, ЕГН **********, да заплати по сметка на Шуменски районен съд сумата от 187.37 лева, от която 127.37 лева – държавна такса върху цената на уважените обективно съединени искове и 60.00 лева – за възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССЕ.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на обявяване на решението – 19.10.2009 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :