Председател: К. К.

***

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2154/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск за развод с правно основание чл. 99 ал. 1 от СК.

В исковата си молба П.С.Д., ЕГН : ********** ***, срещу Г.А. В., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 99, ал. 1 от СК, излагайки, че от сключването на брака им не са живели съвместно и поддърж А. каквито и да е контакти, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищеца претендира прекратяването му, по вина на двамата съпрузи.

В срока за отговор на исковата молба, ответника редовно уведомен, не подава отговор.

В ОСЗ, страните редовно призовани, ищеца, лично и с представителя си, поддържа иска си така, както е предявен, а ответника не се явява, не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 03.12.1994г., в с. Д., за което е бил съставен Акт № 1/03.12.1994г. на Община К***. Според показанията на разпитаните свидетели, на които съдът не намери основание да не даде вяра, съпрузите не са живеели заедно. Ищецът бил смятан за ерген и на никого не било известно, че е женен, нито са виждА. съпругата му.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи се, че между съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Установената дълга фактическа раздяла, е самостоятелна причина, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. Макар и брачното поведение на съпрузите, да не може, да бъде преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, съдът счита, че вина за разстройството на брака имат и двамата.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковата молба 25 лева от ищеца, счита, че остатъка следва да бъде внесен от ответника, съобразно чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК, по сметка на ШРС, а именно 25 лева.

Предвид липсата на заявена претенция за заплащане на разноски, такива не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 03.12.1994г., в с. Д., за което е бил съставен Акт № 1/03.12.1994г. на Община Каолиново, между П.С.Д., ЕГН : ********** *** и Г.А. В., ЕГН : **********,***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина на двамата съпрузи..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачния иск в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА Г.А.В., ЕГН : **********, да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 (двадесет и пет) лева.

Решението може да се обжалва пред ШОС, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Страните нямат право да обжалват решението в частта му за разноските, на основание чл. 80 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: