Р Е Ш
Е Н И
Е 656
Гр.Ш.***, 03.11.2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.***ският районен съд, в открито заседание на двадесет и девети октомври през
две хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Бойн
при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№2233 по описа за 2009г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.99, ал.1от СК.
В исковата си молба до съда ищцата излага, че с ответника
са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.05.2001г. От брака си имали
родено едно дете- М.***, което е малолетно.
Ищцата твърди, че проблемите в брака им не започнали още от самото му начало, а
от около три години се проявили множество различия във възгледите им, които се
задълбочили. Налице било несъответствие в становището им във връзка с питейно
заведение в двора на къщата, в която живеели и промяна в поведението на
ответника след употреба на алкохол. В резултат на това ищцата и ответника са
във фактическа раздяла от месец май 2009г.
Ето защо ищцата моли съда да постанови решение, по силата на което да
прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова
вина; да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете на
нея; ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева;
семейното жилище да бъде предоставено на ответника; да бъде възстановено
предбрачното й фамилно име, както и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски. В първо съдебно заседание беше
направено искане за постановяване на привременни мерки, по което съдът се
произнесе с определение.
Ответникът е депозирал отговор и доказателства в указания
от съда срок. В съдебно заседание се явява лично и по същество изразява несъгласие
по исковите претенции, като не желае бракът да бъде прекратен, а упражняването
на родителските права върху детето да бъде предоставено на него. Твърди, че
вина за непоправимото разстройство на брака има ищеца.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.05.2001г.
с Акт №148/20.05.2001г. на Община -Ш.***.
От брака си имат родено едно дете, според приложеното Удостоверение за раждане.
Показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели са противоречиви и
взаимно изключващи се, поради което следва да се кредитират като достоверни в
частта, в която са налице съвпадения. Освен това показанията на свидетелите от
страна на ищеца се основават основно на споделени факти и чувства от съпругата,
поради което не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка
по делото. Първия свидетел от страна на ответника е в близки приятелски
отношения със съпруга, а втория свидетел е брат на ответника. И двамата
свидетелстват за извънбрачна връзка на ищцата, но без конкретни факти. Недоказано
остава по делото изложеното от св.Й., че я е
видял с друга жена в едно легло и
направените от него изводи за поведението й в тази насока. От показанията на
свидетелите се установи единствено, че съвместният живот на страните протичал
при конфликти между тях, датиращи от около две години, които не могли да бъдат
преодолени, въпреки положените усилия на страните. Ответникът, през времето на
охладняване на отношенията, поддържал функциониращо питейно заведение в двора
на дома, с цел реализиране на допълнителни доходи за семейството, което било
причина за продължителното му отсъствие и липса на време за семейството. Със
същата цел беше доказано, че ищеца е напуснала семейството еднократно и
работила сезонна работа на морето, въпреки изразеното несъгласие на съпругът й.
По този начин тя е оставила малолетното дете изцяло на неговите грижи, но за
кратък период от време. Съдът не отчита като единствен факт, допринесъл за
разстройството на брака, отсъствието й за няколко месеца, изтъкнатите и недоказани
факти, че е задоволявала само свои потребности с получаваното трудово
възнаграждение и че не полагала грижи за дома и прехраната. По делото се
установи липсата на разбирателство, търпимост, взаимно уважение и привързаност
между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не
може да бъде преодоляно. С оглед гореизложеното, съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално,
запазването му не е в интерес нито на детето, нито на съпрузите. Въпреки
наличието на чувства на съпруга към съпругата и желание за съхраняване на
връзката, брака следва да бъде прекратен. Въпреки изминалите години от първите
конфликти и опитите отношенията им да бъдат поправени, страните не са успели
към настоящия момент. Относно вината за разстройството на брака: Горните
обстоятелства очертават противобрачно поведение и в двамата съпрузи, поради
което съдът счита, че следва да се признае за установено, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака имат ищеца и ответника.
По отношение на детето М.***, също са налице различия в становищата на страните и
съдът смята, че изцяло в полза на детето е упражняването на родителските права
да бъде предоставено на бащата. При решаване на този искова претенция, съдът
съобрази задължителните указания на Постановление №1 от 1974, като счита, че полът
на детето и възрастта му дават възможност за пълноценно отглеждане от бащата.
Освен това следва да бъде отчетен факта на наличното самостоятелно жилище с
обособена детска стая и възможност на трети лица- близки на бащата, да помагат
в отглеждането /б”з” и “к” от т.II от Постановление №1/.
Съдът намира, че и двамата родители имат морални качества и желание за
отглеждането на М.***, проявяват грижи и
внимание към детето, но с оглед на представения социален доклад, съдът намира,
че в негов интерес е, то да бъде отглеждано и възпитавано от бащата с разширен
режим на лични контакти с майката, предвид голямата му привързаност към нея.
Следва да се отбележи, че упражняването на родителските права може да бъде
изменено при желание на родителите или настъпили нови обстоятелства.
На ищцата следва да бъде определен режим на лични
контакти с детето М.***, както следва -
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00ч. до 18:00ч. с
преспиване, два дни в края на пролетната ваканция и по един ден в края на
празниците на Нова Година и Великден, както и един месец през лятото, когато бащата
не е в платен годишен отпуск. Досежно издръжката на
детето: И двете страни са ангажирали доказателства за реализираните от тях
месечни доходи. Съдът като съобрази горните обстоятелства, потребностите на детето,
обусловени от неговата възраст, материалните възможности на родителите им,
липсата на сочени други алиментни задължения, намира, че на детето М. Х., следва да бъде
определена обща месечна издръжка в размер на 100 лева, от които 60 лева следва
да заплаща майката, а останалите 40 да се заплащат от бащата, върху когото лежи
и непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Така
определеният размер на издръжката се дължи считано датата на подаване на отговора
на исковата молба - 31.07.2009г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, с падеж – първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата.
Относно ползването на семейното жилище: претенции за
ползването му не предявява ищцата и желае предоставянето му на ответника.
Установи се, че същото се намира в гр.Ш.***, ул.Ч. р.*** №21, в което към
настоящия момент живее ответника с детето и е собственост на родителите му.
Съдът като съобрази горното, намира, че ползването на семейното жилище следва
да бъде предоставено на ответника, като се констатира, че ищеца го е напуснала.
Жената следва да възстанови предбрачното си фамилно име -Д.***.
По делото следва да бъде определена окончателна държавна
такса в размер на 40 лв., които предвид вината за разстройството на брака
следва да бъдат заплатени от двете страни, като се приспаднат внесените от
ищеца 25 лв. при завеждането на делото. Ищеца следва да бъде осъдена да заплати
и държавна такса върху определеният размер на издръжката за детето в размер на 86,40
лв. Доколкото вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака имат и двамата съпрузи, на основание чл.329 ал.1 от ГПК съдебните
разноски остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак,
сключен на 20.05.2001г. с Акт
№148/20.05.2001г. на Община -Ш.*** между М.Р.Й. с ЕГН: ********** и И.Х.Й. с
ЕГН: **********, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА за установено, че
вина за дълбокото е непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. И. Х. с ЕГН: ********** до навършването на пълнолетна възраст, на бащата И.Х.Й. с ЕГН: **********, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с майката М.Р.Й. с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00ч. до 18:00ч. с преспиване, два дни в края на пролетната ваканция и по един ден в края на празниците на Нова Година и Великден, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА М.Р.Й. с ЕГН: **********
да заплаща на детето си М. И.Х. с ЕГН: **********,
със законен представител баща му, месечна издръжка в размер на 60 лева /шестдесет лева/, считано от 31.07.2009г.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж – първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законните основания за
изменение или прекратяване на същата.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.Ш.***, ул.Ч. р.*** №21 на И.Х.Й. с
ЕГН: **********, като се констатира, че ищеца го е напуснала.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното
фамилно име на жената – Д.***.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 40 лв., като ОСЪЖДА И.Х.Й. с ЕГН: ********** да заплати такава в размер на 15
лв./ петнадесет лева/ по сметка на Ш.***ски районен съд.
ОСЪЖДА М.Р.Й. с ЕГН: **********
да заплати държавна такса върху определеният размер на издръжката за едното
дете в размер на 86,40 лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ по
сметка на Ш.***ски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.***ски
окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: