Р Е Ш Е
Н И Е
№__144_____
16.10.2008
г.; гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на дванадесети
октомври 2008
година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар:
А. П.
като разгледа докладваното
от съдията ГД № 2314/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 45 и 86 от ЗЗД.
В исковата си молба А.Н.А.,
ЕГН : **********,***, срещу Т.М.Т., ЕГН : **********,***, с посочено правно
основание чл. 45 от ЗЗД, и обща цена от 977,80 лева, ищеца сочи, че ответникът
му отнел противозаконно една коза и едно яре, за което бил признат за виновен,
с влязла в сила присъда по НОХД № 1838/08г. на ШРС. Считайки, че деянието на
ответника му е причинило вреди, претендира осъждането и да му заплати сумата от
977,80 лева – имуществени вреди, от които
- 120 лева стойност на двете животни по обвинителен акт; 103,20 лева
пътни разноски от гр. Варна до гр. Шумен, при воденото на наказателното
производство; 59,40 лева дневни разноски; 695,20 лева стойност на имуществени
вреди от невъзможността да добива мляко и приплод от двете животни, за периода
от 05.12.08г. до 22.06.09г., в едно със законната лихва върху тази сума и
разноските в производството, за които не представя списък, съгласно чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно
уведомен, взема становище, както по допустимостта и основателността на иска,
така и по обстоятелствата на които той се основава. Признава иска за сумата от
120 лева, представляваща стойност на двете животни. Сочи, че поради липса на
доказателства за действително извършване на пътни и дневни разноски, не дължи
плащането им, а по отношение на сумата от 695,20 лева – пропуснати ползи, счита
иска за недопустим. Евентуално при уважаване на иска над признатият размер от
120 лева прави възражение за прихващане с вземане което имал срещу ищеца, за
сумата от 300 лева, явяващи се разходи по отглеждане на двете животни, за
периода на неговото владение.
В съдебно заседание,
страните, редовно призовани, ищеца поддържа иска така както е предявен, а
ответника заявява, че не дължи нищо на ищеца и не признава че дължи сумата от
120 лева, както е посочено в отговора му. Не прави искане за присъждане на
разноски.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения
:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
От приложеното НОХД №1838/08г. На ШРС, е видно, че с
влязла в сила присъда ответникът е признат, за виновен, в това че през месец
април 2008г., отнел 1 брой коза и 1 брой яре, на обща стойност 120 лева, от
владението на трето лице, собственост на ищеца. Според отговора на ответника
двете животни са били в негово владение до 22.06.09г.. Това се потвърждава и от
показанията на св. А. А* – “…Т. доеше козата, тя
даваше мляко…” – стр. 35. Съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото
лице, за този период, ищецът е реализирал загуби на стойност 694,10 лева от мляко
и месо на двете животни. За явяване по воденото срещу ответника наказателно
производство, според заключението е извършил разходи, в размер на 104,40 лева
за пътни и 60 лева дневни. Показанията на разпитаните свидетели сочат, че
ищецът действително няколко кратно е посещавал гр. Шумен, заради инцидента с
животните му, при което е отсядал в имот собствен на негови близки в кв. Дивдядово, който обаче посещавал, включително и негов
собствен, редовно /стр. 35 – “…винаги е идвал в имота А.…” – св. Е. Ж*/.
Не се посочиха и събраха доказателства за заявеното от
ответника възражение за прихващане.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните правни изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено
увреждане, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние –
противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна
връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от кражбата на
животните. Приетото за установено от фактическа страна и разпоредбата на чл.
300 ГПК, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по
основание, но само за вредите, представляващи стойността на животните и
пропуснатите ползи, като следва да се отбележи, че първите са пряка , а вторите
непосредствена последица от престъпното деяние. В случая, за разлика от
договорната отговорност, няма изискване за възможност, за предвиждане на
вредите. Налице е причинна връзка, между деянието на ответника и невъзможността
на ищеца, да реализира полза от естествените плодове от двете животни, остойностени
в заключението на вещото лице, при средни показатели.
Касателно претендираните вреди, представляващи пътни и
дневни разходи на ищеца до гр. Шумен от местоживеенето му гр. Варна, изчислени
на 164,40 лева, искът се явява неоснователен. Дори и да се приеме, че те могат
да бъдат вреда, данните по делото /споменатите свидетелски показания/ сочат
липса на необходимата причинна връзка, между тях и деянието. Ищецът независимо
дали е възникнал или не инцидента с животните му, е пътувал редовно до гр.
Шумен – кв. Д*,
където той и майка му притежавали имоти. От друга страна ищецът в настоящото
производство е участвал като пострадал и свидетел в наказателният процес, като
се е явил само на първото по делото заседание. В първото си качество е
осъществявал правото си на защита, а във второто изпълнявал свой обществен и
правен дълг. И в двата случая не следва извършените разноски по упражняване на
свое право или изпълнение на задължение да се възлагат на друго лице. Освен
това е разполагал и с възможност да ги претендира в наказателният процес, по
реда на чл. 122 НПК.
Изложеното налага
уважаване на предявените искове в размер на общо 814, 10 лева, като на
основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД следва да се присъди и законната лихва, считано не от датата на увреждането,
а както е поискано, от датата на съдебното решение, до окончателното изплащане
на сумата.
Посоченият изход на спора налага произнасяне и по
евентуално предявеното възражение за прихващане на ответника : в съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е заявил несъгласие с исканото
прихващане, в съответствие с чл. 105 от ЗЗД. Въпреки дадените указания не се
посочиха, респективно събраха доказателства за съществуване на твърдяното от
ответника вземане срещу ищеца. Действително данните по делото сочат, че животните
са били в негово владение, което може да бъде само недобросъвестно, и е
извършвал разноски свързани с тях, но предвид основанието за възникването му
/престъпление/, не могат да му бъдат признати нито правата по чл. 73 от СК,
нито по чл. 61 от ЗЗД.
Поради това и възражението се явява неоснователно и
следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответника следва да
заплати по сметка на ШРС сумата от 150 лева, представляваща 50 лева държавна
такса и 100 лева изплатено възнаграждение на вещо лице – разноски в
производството на настоящата инстанция.
Независимо от искането за присъждане на разноски, предвид
липсата на данни по делото, за извършени от ищеца, такива не се присъждат.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН : **********,***,
да заплати на А.Н.А., ЕГН : **********,***, обезщетение за непозволено увреждане,
в размер на 814,10 лева(осемстотин
и четиринадесет лева и десет стотинки), сума представляваща
имуществени вреди, в едно със законната лихва, върху главницата от 814,10 лева,
считано от 16.10.2009г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер – 977,80
лева, за сумата от 163,70 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Т.М.Т., ЕГН : **********,*** възражение за
прихващане, за сумата от 300 лева, с вземане на А.Н.А., ЕГН : **********,***,
срещу него, за сумата от 814,10 лева, от непозволено увреждане, като
неоснователно.
ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН : **********,***, да заплати, по сметка на
ШРС, сумата от 150 лева – разноски и такси в производството.
Решението може да се обжалва пред Шуменски Окръжен Съд, в
двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
Страните нямат право да обжалват решението в частта му за
разноските, съобразно чл. 80 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: