Председател: К. Колешански

Секретар : Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2319/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

В искова молба ищеца - “***” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 62А, представлявано от И.К.И., ЕГН : **********, срещу И.П.К., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК, ищеца сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 938,64 лева, представляващо – 591,70 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец септември 2003г. до месец юни 2006г. и 321,94 лева мораторна лихва, за периода от 30.10.2003г. – 02.02.2009г., както и 25 лева – разноски по ЧТД № 432/09г. на ШРС. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 1131/09г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи описаната сума, както и разноските, в настоящото производство.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, в който заявява, че счита иска за неоснователен. Прави възражение за изтекла давност, както по отношение на главницата така и за лихвите.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца, не изпраща представител, а ответника, чрез неговият поддържа заявеното в отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните в производството, че между тях съществува валидно правоотношение, от което следва задължение за ответника да заплаща, количества потребена топлоенергия, както и количествата на доставената му такава. Възражението на ответника, за изтекла погасителна давност, както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на лихвите, е основателно. Видно от представената справка на ищцовото дружество, съобразно датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.02.09г. и в съответствие с разпоредбите на чл. 110 и чл. 111, б. “в” от ЗЗД, погасени по давност са вземанията за главница, за периода месец септември 2003г. – месец януари 2004г., а за лихви за периода 30.10.03г. – 06.02.2006г. . Приетото заключение по назначената ССЕ, сочи, че задължението на ответника възлиза на 551,54 лева – главница, 231,19 лева мораторна лихва и 50 лева разноски по ЧТД № 432/09г. на ШРС /л.39-42/.

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата потребена топлоенергия, за съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава, но до посоченият размер, предвид основателното възражение за изтекла погасителна давност. Изложеното налага да се признае за установено, че в полза на ищеца – “***” ЕАД, срещу ответника - И.П.К., съществува вземане в размер на 782,73 лева, сума представляваща 551,54 лева главница, 231,19 лева мораторна лихва и 50 лева разноски по ЧТД № 432/09г. на ШРС, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.09г. – дата на постъпване на заявлението в ШРС, съобразно чл. 422 от ГПК, до окончателното плащане.

В останалата му част до пълният предявен размер искът следва да се отхвърли поради погасяване на задължението, по давност.

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски както следва ответникът на ищеца – 83,38, а ищеца на ответника - 16,61 лева, като след извършено прихващане ответникът следва да заплати на ищеца, сумата от 66,77 лева, разноски в производството съразмерно уважената и отхвърлена част от иска.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 62А, представлявано от И.К.И., ЕГН : **********, съществува вземане срещу И.П.К., ЕГН : **********,***, за сумата от 782,73 лева, представляваща 551,54 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец септември 2003г. до месец юни 2006г., 231,19 лева мораторна лихва, за периода от 30.10.2003г. – 06.02.2009г. и 50 лева разноски по ЧТД № 432/09г. на ШРС, в едно със законната лихва върху главницата от 551,54 лева, считано от 06.02.09г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер (938,64 лева, представляващо – 591,70 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец септември 2003г. до месец юни 2006г. и 321,94 лева мораторна лихва, за периода от 30.10.2003г. – 06.02.2009г.), за сумите от 40,16 лева главница и 90,75 лева мораторна лихва, поради погасяването на задълженията по давност.

ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН : **********,***, да заплати на “***” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 62А, представлявано от И.К.И., ЕГН : **********, сумата от 66,77 лева, представляваща разноски в производството, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

На основание чл. 80 от ГПК, страните нямат право да обжалват решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: