Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2360/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Х.Г.Х., ЕГН-********** против Х.И.Х., ЕГН-**********, като иск за причинени от непозволено увреждане вреди. След ПТП произшествие на 04.10.2006 г. около 14.20 – 14.30 ч. в гр. ***”, в което участвали ищеца и ответника – ответника прибягнал към саморазправа и причинил на ищеца средна телесна повреда. Затова било водено НОХД №513/2009 г. на ШРС, което приключил със споразумение между ответника и ШРП и одобрено от ШРС. Със същото ответника се признавал за виновен по повдигнатото обвинение – престъпление по чл.129, ал.2 от НК, във вр. с чл.129, ал.1 от НК. С оглед на изложеното моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от 8000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата до окончателното изплащане на дължимите суми за преживените от ищеца болки и страдания от причинената телесна повреда. Моли да бъдат допуснати свидетели при режим на довеждане (без да сочи брой и с кой свидетел какви факти ще доказва).

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

От страна на ответника не е депозиран писмен отговор.

В открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа подадената пред съда искова молба. Ответникът не се явява, не изпраща представител и не заема становище

Съдът намира, че настоящия иск се явява частично основателен.

Съдът след запознаване с материалите констатира следното от фактическа страна: Съгласно Определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение под №588 по НОХД №513/2009 г. по описа на ШРС, Х.И.Х., ЕГН-**********, ответник в настоящото производство, е виновен в това, че на 04.10.2006 г. в гр. Шумен, причинил на Х.Г.Х., ЕГН-********** разстройство на здравето, временно опасно за живота, средна телесна повреда, като деянието е било извършено виновно, при пряк умисъл, изразило се в изпадане в безсъзнание, причинено от удар с тъп предмет в теменната част на главата. За описаното деяние на ответника в производството е било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода. В гражданското производство не се представиха нови доказателства във връзка със здравословното състояние на ищеца след претърпяване на увреждането. В наказателното производство пък представената медицинска документация се изчерпва със съдебно-медицинско удостоверение №489/1006 г. на МБАЛ – Шумен (л.8 от НЧХД №1690/2006 г. по описа на ШРС) и СМЕ п писмени данни (л.11-13 от Дознание №681/2007 г. по описа на РПУ – Шумен. В удостоверението нанесената на ищеца травма е описана като “разкъсно – контузна рана в теменната част на главата и сътресение на мозъка” (“Контузио капитис. Комоцио церебри. Вулнус лацеро контузум капитис.”). Освен посочената документация няма друго доказателство относно състоянието на ищеца след травмата. Не е поискана СМЕ, която да установи евентуално продължителността на посттравматичния период и какви са последствията от контузията, какъв е бил интензитета и продължителността на болките и страданията на ищеца. Подобни данни се съдържат в показанията на двамата свидетели разпитани в настоящото производство – П. Л. М. Г. И. Х. – конкубина на ищеца, както и по водените наказателни производство приложени по делото. Тези свидетели установяват наличието на загуба на съзнание на ищеца, както и обстоятелството, че същия е изпитвал болки в главата, като обаче не са единни за периода на страданията. Св. М. сочи, че болките са били с продължителност около две седмици, като една седмица ищеца не идвал на работа (те били и колеги), а свидетелката Х. сочи, че болките и страданията продължили два месеца, а ответника не ходил на работа за около две седмици.

С оглед на изложеното от приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, както и на практиката по въпроса, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливостта към момента на постановяване на съдебният акт, като се вземат предвид всички болки и страдания на пострадалия. Понятието справедливост по смисъла на закона не е абстрактно, а е свързано с преценката на множество обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на паричният еквивалент на нанесените поражения върху физическата цялост, здравето и психиката на пострадалия. Необходимо е да се съобрази характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на съответното лице, негативните последствия от това върху физиката и психиката, тяхната продължителност, интензивност и др.

В конкретния случай налице е влязло в сила Определение на съда за прекратяване на наказателното производство със споразумение по смисъла на чл.414ж от НПК, ето защо съдът следва да приеме за доказано, с оглед на разпоредбата на чл.300 от ГПК, че извършител на деянието е ответника, че същото е извършено виновно и че е противоправно.

В настоящото производство се разглежда иск за причинени неимуществени вреди. Предмет на доказване следва да са претърпените от пострадалия болки и страдания. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават наличието на трайни и постоянни болки у ответника, които да се отличават с особен интензитет и продължителност. Причиненото нараняване е в областта на главата, а както се вижда от Медицинското свидетелство става въпрос за нарушаване на целостта на кожата на главата, без контузия на черепа (“ ... не се виждат фрактурни линии ... “). Тази контузия видима от външна страна е придружена с по-сериозно за здравето засягане, а именно загуба на съзнание (“комоцио церебри”), което именно е състояние характеризиращо се с временна опасност за живота на пострадалия и се окачествява като средна телесна повреда. Само по себе си това увреждане е значимо, но от данните по делото се установява, че то не е причинило трайни увреждания. Раната е била зашита, а конците свалени на 8-я ден, но ответника е отказал хоспитализация (Съдебно-медицинско удостоверение). Така че освен свидетелските показания дадени по делото няма надеждни медицински доказателства, че ищеца е изпитвал болки и страдания за продължителен период от време. От друга страна данните за продължителността на страданията на ответника (главоболието), причинени от деянието се разминават. Съдът кредитира посоченото от свидетеля М., че става въпрос за болки продължили около две седмици, като не приема твърдяното от свидетелката Х., която като конкубина на ищеца е заинтересована от изхода на делото. По делото няма депозирани каквито и да са други доказателства с медицински характер, които да установяват, трайни патологични изменения, както и такива налагащи продължително лечение и наличие на болки след оперативната намеса.

С оглед на изложеното и след като прецени всички обстоятелства свързани с процесния деликт съдът счита, че справедливо в настоящият случай би било обезщетение в размер на 2000 лв., което следва да бъде осъден да заплати ответника. В тази насока е и установената практика за обезщетение при “комоцио церебри” (Р № 163 от 3.01.2008 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 697/2007 г., Определение № 69 от 11.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2845/2008 г., II г. о., ГК) мораторна лихва върху посочената сума за периода от 04.10.2006 г. до 29.06.2009 г., както и лихвите върху тази сумите за главница от 29.06.2009 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Доколкото няма приета по делото ССЕ по отношение на размера на дължимата мораторна лихва съдът намира, че същата следва да бъде определена съгласно правилата на чл.162 от ГПК по преценка на съда, която следва да бъде 789,40 лв.

В останалата им част заявените претенции следва да бъдат отхвърлени в пълния предявен размер като неоснователни и недоказани.

По делото няма заявена претенция от страна на ищеца за заплащане на направените в производството разноски.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Шуменски РС и 130 лв., представляващи държавна такса за водене на производството (80 лв. по иска за главница и 50 лв. по иска за мораторни лихви.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН-**********,*** да заплати на Х.Г.Х., ЕГН-**********,*** сумата от 2789.40 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки), от които 2000 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, по реда на чл.52 от ЗЗД, настъпили след извършеното от Х.И.Х. на 04.10.2006 г., деяние, изразяващо се в причиняване на разстройство на здравето, временно опасно за живота – средна телесна повреда, за което е образувано НОХД №513/2009 г. по описа на ШРС, по което е постановено Определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение по чл.414К от НПК, 789.40 лв. (седемстотин осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки) мораторна лихва за периода от 04.10.2006 г. до 29.06.2009 г., както и законната лихва върху главницата от 29.06.2009 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове в останалата им част до пълният предявен размер като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН-********** да заплати по сметка на Шуменски РС 130 (сто и тридесет) лева за държавна такса, съобразно с уважената част на иска.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: