Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№_  Т 00 179______

19.11.2009 г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският районен съд, VІІ състав

на седемнадесети ноември 2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2379/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от “Топлофикация – Шумен”, гр. Шумен против И.С.А., ЕГН-**********, установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последния дължи като главница за консумирана топлоенергия за периода от месец май 2002 г. до месец март 2007 г. сумата от 422,10 лв., както и мораторни лихви върху тези суми в размер на 248,10 лв. за периода от 02.07.2002 г. до 13.05.2009 г., както и 50 лв. деловодни разноски по ЧГД №1689/2009 г. по описа на ШРС. Моли да се изиска и приложи към материалите по делото и посоченото гражданско дело. Направено е искане за съдебно-счетоводна експертиза, за установяване на това какви размери на дължимите суми за потребена топлинна енергия, под формата на отопление, топла вода, такса мощност и законна лихва се водят в счетоводството на ищцовото дружество.

Ответника депозира писмен отговор, в който се сочи, че искът е допустим и частично основателен. По отношение на претендираната главница ответника признава иска само по отношение на сумата от 166,20 лв. – суми за топлоенергия за периода от 13.05.2004 г. до 13.05.2009 г., а по отношение на претенциите за мораторни лихви върху сумите за главница признава за дължима сумата от 24.42 лв., сума за периода от 13.05.2006 г. до 13.05.2009 г. В останалата част на дължимите суми за главница и лихви ответника прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 и 111 от ЗЗД.

Исковата молба отговаря а процесуалните изисквания на закона и се явява допустима.

Ищеца и ответника не се явяват и не изпращат представител.

Така разглежданите искови претенции се явяват частично основателни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр. д. №1689/2009 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 422,10 лева консумирана, но незаплатена топлоенергия за периода от месец май 2002 г. до март 2007 г., както и за дължимата мораторна лихва върху главницата за периода 02.07.2002 г. до 13.05.2009 г. в размер на 248,10 лева и 50 лева разноски.

От представената в производството ССЕ се установява, че по отношение на процесния недвижим имот, собственост на ответника е налице консумирана топлоенергия, топла вода и такса мощност в претендираните в заповедното и настоящото производство размери.

Същевременно направеното с писмения отговор възражение, че не се дължат част от сумите за главница и лихви е основателно. С оглед данните в производството и направеното възражение за погасителна давност следва да се приеме, че ответника не дължи сумите за главници за периода от май 2002 г. до април 2004 г. и сумите за лихви от май 2002 г. до април 2006 г., а следователно дължи сумите за главница за периода от май 2004 г. до март 2007 г. и сумите за лихви от май 2006 г. до март 2007  г., които възлизат съответно на: суми за главници – 267.03 лв. и суми за лихви – 26.66 лв.

Искът следва да бъде уважен, до размера на сумите, които не са били погасени по давност или сумите за главница за периода от май 2004 г. до март 2007 г. в размер на 267.03 лв. и сумите за лихви от май 2006 г. до март 2007  г. в размер на 26.66 лв., както и за направените в производството по ЧГД №1689/2009 г. по описа на ШРС разноски, съобразно с уважената част на претенцията в размер на 21.91 лв.

В останалата си част иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски съобразно с уважената част от иска, а именно 43,82 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.А., ЕГН-**********,***, че последния дължи на “Топлофикация – Шумен”, гр. Шумен, ул. “Съединение” №62А, представлявано изпълнителния директор И. Кунев Иванов сумата от 267,03 лв. (двеста шестдесет и седем лева и три стотинки) главница за консумирана топлинна енергия, за периода м. май 2004 г. до март 2007 г., сумата от 26,66 лв. (двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи мораторни лихви върху сумите за главница за периода от май 2006 г. до март 2007  г. и сумата от 21,91 лв. (двадесет и един лева и деветдесет и една стотинки) разноски в производството по ЧГД №1689/2009 г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от "Топлофикация - Шумен" ЕАД, гр. Шумен установителен иск в останалата му част, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.С.А., ЕГН-********** да заплати на "Топлофикация - Шумен" ЕАД, гр. Шумен, сумата от 43,82 лв. (четиридесет и три лева и осемдесет и две стотинки) лева представляваща направените по делото разноски, съобразно с уважената част на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: