Председател: Б. Бойн

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД №2423/2009 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 50 от СК.

В ШРС е депозирана молба от И. В. И. с ЕГН **********,*** и В.Р.С. с ЕГН **********,***, твърдящи, че са законни съпрузи, сключили граждански брак на 22.11.2003 г. От брака си имат едно малолетно дете– К. И. И.***, ЕГН **********. Двамата съпрузи сочат, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, което поддържат. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и одобри представеното споразумение, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.

В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха пред съда желанието си за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак №271297 на Община Ш.***, молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак с акт №345 на 22.11.2003 г. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл. 51 от СК споразумение молителите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си. Съдът намира, че така представеното споразумение не противоречи на интересите на малолетното им дете, поради което и следва да бъде утвърдено.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лв., от които констатира, че са внесени 25 лева от молителката В.Р.С., като другият молител следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 лв. за държавна такса. Молителят И. В. И. следва да де осъден да заплати и дължимите суми за държавна такса върху тригодишните платежи на сумите присъдени за издръжка в размер на 43,20 лв.

Водим от горното, и на основание чл. 50 от СК и чл. 330 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 22.11.2003 г., с акт №345/22.11.2003 г., на Община Ш.***, между И. В. И. с ЕГН **********,*** и В.Р.С. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

ОДОБРЯВА постигнатото между И. В. И. с ЕГН **********,*** и В.Р.С. с ЕГН **********,***, споразумение, по чл. 51 от СК, а именно:

1.Упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете К. И. И.***, ЕГН ********** се предоставят на молителката В.Р.С. с ЕГН **********,***.

2. Бащата И. В. И. с ЕГН **********,***, има право на лични контакти с детето, както следва: Всяка събота в месеца от 08,00 ч. до 20,00 ч., както и всяка сряда в месеца от 16 ч. до 20 ч. и един месец през годината, когато майката не е в отпуск.

3. Бащата И. В. И. с ЕГН **********, се задължава да заплаща месечна издръжка на детето К. И. И.***, ЕГН ********** чрез майката и законен представител В.Р.С. с ЕГН **********, в размер на 60 лева (шестдесет лева) месечно, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменяване.

4.Семейното жилище, находящо се в гр. Ш.***, ул. “С. Ш.***” №22, вх.3, ет.2, ап.24, собственост на молетелката е напуснато от молителя и за в бъдеще ще се ползва само от молителката.

5.Молителите декларират, че не притежават движимо или недвижимо имущество, придобито през време на брака, поради което нямат претенции от имуществен характер един към друг.

6.Страните нямат претенции за издръжка помежду си.

7.След прекратяване на брака съпругата запазва фамилно име– С..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, от която констатира, че са внесени 25 (двадесет и пет) лева, като ОСЪЖДА И. В. И. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на ШРС 25 лв. (двадесет и пет) лева.

ОСЪЖДА И. В. И. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на ШРС сумата 43,20 лв. (четиридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху определения размер на издръжката.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: