Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№__741_____

25.11.2009г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и трети ноември 2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2450/09г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск за развод с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

 

В исковата си молба ищеца М.А.Х., ЕГН : ********** ***, срещу Н.С. Назифоф, ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 99, ал. 1 от СК(отм.). Излагайки, че поради фактическа раздяла, след заминаване на ответника в чужбина, отказ от негова страна да поддържа каквато и да е връзка с ищцата и съжителстване на съпружески начала с друга жена, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищеца претендира прекратяването му, по вина на ответника, възстановяване на предбрачното фамилно име.

 

В срока за отговор на исковата молба, ответника редовно уведомена, не подава отговор.

 

В ОСЗ, страните редовно призовани, ищеца поддържа иска си така, както е предявен, а ответника не се явява и не изпраща представител.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

 

Страните са сключили граждански брак на 16.03.2006г., в с. Войвода, Община Нови Пазар, за което е бил съставен Акт № 1/16.03.2006г. на Кметство Войвода, Община Нови Пазар. Отношенията им били нормални до първите няколко месеца от брака им, когато ответникът заминал на работа извън страната, където установил извънбрачна връзка с друга жена, която поддържал и по настоящем. След напускането на семейното жилище в Р Турция, в продължение на повече от една година, отказвал да поддържа каквито и да е контакти с ищцата, като и заявил, че не желае да живее с нея. Според показанията на разпитаните свидетели, на които съдът не намери основание да не даде вяра, съпрузите не са поддържали каквато и да е връзка, по между си повече от година и половина. Същите потвърдиха факта на твърдяната брачна изневяра.

При  така  установената  фактическа  обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи  се, че между съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Брачното поведение на съпруга може да бъде преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, като вярност и съвместно живеене на съпрузите, особено първата, чието нарушение – брачната изневяра, винаги е считана от доктрината и трайната съдебна практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. От друга страна задължителната за съда практика, счита продължителната фактическа раздяла, също за обстоятелство, самостоятелно установяващо дълбоко и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. С оглед на всичко изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака има съпругът.

 

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковата молба 25 лева от ищеца, счита, че остатъка следва да бъде внесен от ответника, съобразно чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК, по сметка на ШРС, а именно 25 лева.

 

На основание посоченият текст от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца, направените разноски в производството, възлизащи на 528 лева – адвокатско възнаграждение, държавна такса, преводна такса, за извършването на които са налице данни.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 16.03.2006г., в с. Войвода, Община Нови Пазар, за което е бил съставен Акт № 1/16.03.2006г. на Кметство Войвода, Община Нови Пазар, между М.А.Х., ЕГН : ********** *** и Н.С. Назифоф, ЕГН : **********,***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина на съпруга – Н.С. Назифоф.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачния иск в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА Н.С. Назифоф, ЕГН : **********, да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 (двадесет и пет) лева.

 

ОСЪЖДА Н.С. Назифоф, ЕГН : **********,***, да заплати на М.А.Х., ЕГН : ********** ***,сумата от 528 (петстотин двадесет и осем) лева – разноски по производството в настоящата инстанция. 

 

Решението може да се обжалва пред ШОС, в двуседмичен срок, от  връчването му на страните.

 

Страните нямат право да обжалват решението в частта му за разноските, на основание чл. 80 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: