Председател: К. К.

***

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2470/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

В искова молба, предявена пред ШОС и изпратена по подсъдност в ШРС, ищеца - “***” ООД със седалище и адрес на управление – гр. Ш*, представлявано от ***, ЕГН : **********, срещу “***” АД, ЕИК : 127063410, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. *** № 1, Клон Шумен, с адрес – гр. Шумен, , с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 53054,69 лева, сочи, че по партида № 45, с титуляр ответника има консумирана вода, такса “канал” и “пречистване на отпадъчни води”, на стойност 53054,69 лева, от които 52631,80 лева – главница и 422,89 лева мораторна лихва, за периода 11.09.2008г. – 18.12.2008г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 59/09г. ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено, че ответника му дължи описаната сума, в едно със законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК, в ШРС, до окончателното плащане и разноските по ЧТД № 59/09г. на ШРС, в размер на 1061,09 лева, както и иска осъждането му да заплати допълнителната държавна такса за образуване на настоящото производство.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, чрез пълномощник, подава отговор. Заявява, че иска е допустим, но частично основателен. Признава иска, по основание и до размер от 11126,60 лева, представляваща, доставена му питейна вода, по фактури от 30.10.08г. и 20.10.08г.. Оспорва иска в останалата му час и иска отхвърлянето му като неоснователен. Сочи, че в имота му са монтирани технически средства, които изпаряват в атмосферата голямо количество вода и използваният способ за начисляване на двете такси канал и пречистване е некоректен, тъй като ВиК операторът – ищец, му ги начислил, без твърдените количества вода да са отвеждани, съответно пречиствани. Иска присъждане на разноски, за които представя списък.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца изпраща представител, който поддържа иска, както е предявен, а ответният представител, потвърждава заявеното признание, като иска отхвърляне на исковете в останалата им част, като неоснователни.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, че посочените партиди са с титуляр ответника. За твърдяната главница на вземането, представляваща цена на потребена вода, кредитора – ищец в производството е издавал, съобразно общите условия, за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от *** оператор ***, фактури /л. 13-16 от приложеното по настоящото ТД № 145/09г. на ШОС/. Същите не са оспорени, съдържат дължимата сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Съобразно чл. 31, ал. 2 от общите условия потребителите, следва да заплащат дължимите суми в 30 дневен срок, след датата на фактурата. Ответника признава дължимостта на част от претендираната сума, в размер на 11126,60 лева, представляваща цена на доставена му от ищеца вода, по две от споменатите фактури /от 20 и 30.10.08г./. Спори се, относно коректността на начисляването на такси канал и пречистване. За да начисли описаните във фактурите суми за тях ищецът се позовава на Наредба № 4/04г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Общите си условия и договора с ответника – съответно чл. 36, ал. 4; чл. 25 във вр. чл. 14, ал. 2 от ОУ; чл. 12 и 14 от Договора. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 298, ал. 3 от ТЗ, поради несъответствие между уговореното и общите условия, ответникът счита, че ищеца е следвало да начисли таксите за канал и пречистване, по реда на чл. 14, ал. 1 изр. второ от договора – по максимален експлоатационен дебит, по проект за водоползване, или по разрешително за водоползване. Тъй като не проявил процесуална активност, за доказване в производството на количеството отведена и пречистена вода, и в размерите, по уговореният начин за начисляване стойността и, счита че не следва да заплаща исканата сума в частта и за двете такси. Освен това от приетата по делото експертиза, се установява, че в предприятието му е монтирана и функционира хладилна инсталация, която изпарява в атмосферата 100 % от постъпилата в нея вода, като капацитетът и е посочен в заключението на вещото лице.

Възраженията на ответника са принципно основателни. Действително посочената от него разпоредба на договора не се съдържа в общите условия на ищеца и в тази част /за начина на начисляване на двете такси/, следва да се прилага договора. Основните принципи на изпълнението изискват точно и реално изпълнение – не може да се претендира заплащане на неосъществена престация, освен в предвидени случаи /правилата за носене на риска и др./. Не са налице обаче предпоставките за исканото правоприлагане по аналогия – чл. 46, ал. 2 от ЗНА – между страните е налице валидно правоотношение, за исковият период – Договор № 45/03.06.08г.. Писмените им уговорки не противоречат, нито на сочената от ответника Нар. № 4/04г., по конкретно чл. 36, нито на разпоредбите на ЗЗД, ТЗ или ЗВ. В него /договора/, чл. 14, ал. 1, изр. първо, ответникът-потребител, се е задължил да постави за своя сметка разходомерно устройство. Само при липса на такова, начисляването на двете такси се осъществява по посоченият от него ред. Събраните доказателства по делото сочат, не само липса на такова, за отвежданите води, но и пречене на доставчика да осъществи достъп, до наличните такива, за доставена вода, с оглед прилагане на възможността му, да начислява потребената вода по реда на чл. 9 от договора. Видно от приложените фактури, потреблението, респективно двете такси са начислени по реда на чл. 12 и 13 от договора. Според чл. 32 от същият, потребителят има възможност да възрази срещу определената дължима сума в 7 дневен срок от получаване на фактурата, като възражението обаче не го освобождава от задължението му, за плащане на сумата, по документа. Същата разпоредба се съдържа както в общите условия на ищеца, така и в цитираната наредба – чл. 40. Тълкуването на договора, което е наложително, независимо от яснотата в разпоредбите му, предвид наличието на спор по тях, при съобразяване разпоредбите на чл. 143 и 147 от ЗЗП, сочат дължимост на претендираната от ищеца сума. Това че е налице ред за уреждане на спорни въпроси между страните, в определен срок, който не е използван, предвид сочената разпоредба /чл. 32/, не освобождава ответника от задължение да заплати предоставена му услуга, за което е съставена и му е представена фактура, съгласно уговореното, още повече, при неспазване от негова страна на поето задължение /монтиране на разходомерно устройство; не осигуряване на достъп до монтирани такива/, сочещо нарушение, също на принципи, на изпълнението – добросъвестност, грижа на добър стопанин, в случая на добрия търговец.

Не само предвид горното, но поради липсата на наведени твърдения, какво количество вода постъпва в хладилната му инсталация и с какъв произход, от собствен водоизточник или доставена от ищеца, и второто му възражение се явява неоснователно.

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата потребена вода, за съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Искът следва да бъде уважен, до предявения размер, а именно за сумата от 53054,69 лева, от които 52631,80 лева – главница и 422,89 лева мораторна лихва, за периода 11.09.2008г. – 18.12.2008г., 1061,09 лева разноски – държавна такса, в производството по ЧТД № 59/09г. на ШРС, в едно със законната лихва, върху главницата от 52631,80 лева, считано от 10.01.09г. дата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

С оглед така посоченият изход на делото, върху ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се възложат разноските в производството, в размер на 1061,11 лева, представляващи допълнителна държавна такса.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ООД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл. “***” № 1, представлявано от С. Ц. Д., ЕГН : **********, съществува вземане срещу “***” АД, ЕИК : 127063410, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. *** № 1, Клон Шумен, с адрес – гр. Шумен, кв. Индустриален, представляващо дължима сума за консумирана и неплатена вода по партида № 45, за период от 11.09.2008г. – 18.12.2008г., в размер на 53054,69 лева, от които 52631,80 лева – главница и 422,89 лева мораторна лихва, за периода 11.09.2008г. – 18.12.2008г.; 1061,09 лева разноски – държавна такса, в производството по ЧТД № 59/09г. на ШРС, в едно със законната лихва, върху главницата от 52631,80 лева, считано от 10.01.09г. .

ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : 127063410, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ***1, Клон ***, с адрес – гр. ***, кв. И***, да заплати на “***” ООД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл. “***” № 1, представлявано от ***, ЕГН : **********, сумата от 1061,11 лева, представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: