Председател: К. Колешански

Секретар: Г. Панайотова

като разгледа докладваното от съдията ТД № 2477/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 327, ал. 1 и чл. 294 ТЗ.

Искова молба, предявена пред ШРС, от пълномощник на “***” ООД, ЕИК : 127556951, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” № 12, представлявано от ***- управител, срещу “***” ООД, ЕИК : 115812357, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “***” № 1, ет. 2, представлявано от В. Х. Я. - управител, с посочено правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 294 от ТЗ и цена от 2630,88 лева главница и 1129,04 лева мораторна лихва.

Ищеца сочи, че продал и доставил на ответника бойлери, което било отразено в две фактури, съответно от 14.11.05г. и 21.11.05г.. Получената стока следвало да му се заплати с платежно нареждане. По фактурите ответникът дължал общо сумата от 2630,88 лева главница и 1129,04 лева мораторна лихва, върху главницата по всяка фактура, за периода 08.07.06г. до 08.07.09г. – дата на подаване на ИМ. Поради неплащане на посочените суми ищеца претендира осъждане на ответника да му ги заплати, и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца изпраща представител, който поддържа исковете, както са предявени, а ответникът, чрез представителят си иска отхвърлянето им, поради липса на доказателства по делото за изпълнение задължението на ищеца, да предаде стоката. Ищецът претендира разноски, за които представя списък, по смисъла на чл. 80, а ответникът не заявява такава претенция.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На посочените в исковата молба дати са били сключени сочените от ищеца сделки. Основното им съдържание е обективирано в приложените по делото фактури, подписани от представител на ищцовото дружество, неоспорени в настоящото производство, сочещи страните, предмета, цената и начина на плащането и - всички съществени елементи на търговска продажба. Всяка от фактурите съдържа запис, за плащане с превод, без определяне на падеж, които пропуск се преодолява от разпоредбата на чл. 303 от ТЗ. Според приетото заключение на ССЕ, двете фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника и е ползван данъчен кредит, от него. Общият размер на мораторната лихва върху главницата по двете фактури от 08.07.06г., до подаване на исковата молба е в размер на 1129,04 лева, съгласно чл. 162 от ГПК. Следва да се отбележи, че началната дата на изчисляване, с оглед датата на постъпване на ИМ, е тази, за която не е изтекла погасителна давност, съгласно чл. 111, б. “в” от ЗЗД.

Макар и наведено на устните състезания, възражението на ответника, за липса на изпълнение, на ищцовото задължение на продавач, да предаде стоката, е неоснователно. Действително липсата на подпис на приетите като доказателства фактури, от страна на ответен представител, означават липса на реално получаване на стоката. Нито Закона за счетоводството, нито Закона за данък върху добавената стойност, съдържат изискване за такъв подпис, с оглед редовността на фактурата като документ. Тя като такъв, с оглед разпоредбата на чл. 182 от ГПК, доказва сключена търговска сделка, с описани в нея параметри. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите даващи му право да я получи. Не се изисква комулативна даденост на предпоставките, а както е в настоящият случай купувачът ответник е следвало да заплати цената по сделката, при получаване на документите – данъчни фактури, за което получаване са налице данни – отразени са в счетоводните му регистри.

Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличие на валидна търговска сделка, създаваща облигационна връзка между страните, по силата на която ответника е следвало да заплати на ищеца – продавач търсената сума, представляваща продажна цена, задължение което не е изпълнено; наличие на определен ден, за изпълнение на задължението, по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, обосноваваща изпадането в забава на ответника, както по отношение на главното задължение – за цената, така и основаваща задължението му по чл. 294, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Изложеното налага уважаване на предявените искове в пълен размер.

На основание чл. 78, ал. 1, ответника следва да заплати на ищеца направените разноски на настоящата инстанция, в размер на 1199,76 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : 115812357, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “***” № 1, ет. 2, представлявано от В. Х. Я. - управител, да заплати на “***” ООД, ЕИК : 127556951, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” № 12, представлявано от ***- управител, сумата от 3759,92 лева, представляващи – 2630,88 лева главница – неплатена цена по търговски сделки от 14.11.05г. и 21.11.05г. и 1129,04 лева мораторна лихва, върху главниците, по всяка фактура, за периода 08.07.06г. – 08.07.09г..

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : 115812357, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “***” № 1, ет. 2, представлявано от В. Х. Я. - управител, да заплати на “***” ООД, ЕИК : 127556951, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” № 12, представлявано от ***- управител, сумата от 1199,76 лева, представляващи направените по делото разноски, на настоящата инстанция.

На основание чл. 80 от ГПК, ответникът няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски Окръжен Съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: