Р Е Ш Е Н И Е Т204

гр.Ш.***, 19 Декември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.***ският районен съд, в открито заседание на втори декември две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2556 по описа за 2009г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК. В молбата си до съда, ищеца "Х.***" ООД гр.С.*** излага, че по гр.д.№371/09г. на СРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника "Ц.***" ООД гр.Ш.***, за сумата от 2400 лева – главница по договор за доставка и монтаж на тротоарни плочи, по който има издадена фактура №60/19.07.2007г., 529 лева – мораторна лихва върху главницата от 30.08.2007г. до 12.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2009г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414 от ГПК длъжника подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищеца предявява настоящия иск. Ищеца излага, че ответника дължи така присъдените суми, поради което и моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че дължи присъдените по горното дело суми. Претендира деловодни разноски.

По искане на ответника в хода на производството е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника – Й.С.А..

Ответникът, е представил писмен отговор в законния едномесечен срок, оспорва предявения иск, като заявява липсата на валидни облигационни отношения между страните. Моли иска да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Предявява насрещен иск с правно основание чл.42, ал.1 от ЗЗД, с който моли да бъде обявен за нищожен процесният договор обективиран с фактура №60/19.07.2007г., като сключен без представителна власт.

Ответникът по насрещния иск, оспорва претенцията по чл.42 от ЗЗД, като се позовава на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, и изтъква че контрагента му е узнал за сделката веднага, и в продължение на две години не се е противопоставил на действията без представителна власт.

Третото лице помагач, в първото по делото заседание, първоначално заявява че иска е основателен, а в хода на устните състезания излага, че иска би следвало да се отхвърли.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр.д.№371/09г. на СРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, в полза на ищеца "Х.***" ООД гр.С.*** е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника "Ц.***" ООД гр.Ш.***, за сумата от 2400 лева – главница по договор за доставка и монтаж на тротоарни плочи, по който има издадена фактура №60/19.07.2007г., 529 лева – мораторна лихва върху главницата от 30.08.2007г. до 12.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2009г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414 от ГПК, длъжника е подал възражение. От представената по делото фактура №60/19.07.2007г., издадена от ищеца и подписана за ответника от третото лице помагач, работило по това време при ответника, като оперативен счетоводител, е видно, че между страните е имало сключен договор за изработка – доставка и монтаж на тротоарни плочки, на обща стойност с ДДС – 2400 лева. С писмо изх.*0/30.01.2008г. ищеца е поискал от ответника да потвърди задължението си по процесната фактура, а с писмо изх.№3/20.01.2009г., отново е поискано потвърждение на задължението в размер на 2400 лева. От назначената по делото съдебно – техническа експертиза, и от разпита на ищцовите свидетели се установява, че ищцовото търговско дружество действително е осъществило доставка и монтаж на тротоарни плочки пред лицето на предприятието на ответника. От назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че фактура №60/19.07.2007г. е включена в дневника за покупките и справката декларация по ДДС за м.Юли 2007г., и за данъчен период м.Юли 2007г. от ответника било реализирано право на приспадане на данъчен кредит, в размер на начисления по фактурата – 400 лева. С протокол №60 от 01.10.2009г. във вр. с чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и основание "грешно осчетоводена фактура за доставка, било извършено "сторниране" осчетоводяването на сделката по процесната фактура.

Анализът на така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Съобразно чл.301 от ТЗ - когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Страните по настоящото производство са търговци и по отношение на тях е приложима въведената от законодателя презумпция, с цел рационализиране и стабилност на търговския оборот, че при действието без представителна власт, търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, и не е необходимо изрично потвърждаване по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД. За момент на узнаването в случая може да се приеме, както датата на издаването на фактурата, включването и в дневника за покупките и справката – декларация по ДДС за 2007г., така и получаването на писмата на ищеца, с които последния е търсил потвърждаване на разчети и задължение. След който и да е от горните моменти, през които ответникът е нямало как да не узнае за сделката, още повече, че е ползвал и правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, ответника не се е противопоставил незабавно, поради което и следва да се счита, че сделката е действителна. Ирелевантно за настоящия спор е предприетото в хода на настоящия процес сторниране на фактурата. Несъстоятелно е и позоваването на липса на облигационна връзка, предвид договаряне с трето лице – кмета на Община – В. П.***, доколкото последния е осъществил единствено фактическо посредничество, касаещо контакта между страните, обстоятелство, което се потвърждава и от изложената по горе фактическа обстановка касателно търговските взаимоотношения на страните. Ответникът, не твърди, а и не е представи доказателства за плащането на изработеното. Предвид изложеното съдът намира, че между страните са били налице валидни облигационни отношения, по които ищеца е изпълнил задължението си за доставка и монтаж на тротоарни плочи, а ответникът не е заплатил стойността на изработката.

Ето защо иска по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважи изцяло, а предявеният насрещен иск за прогласяване нищожност на сделката следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 387,42 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Х.***" ООД с ЕИК 118001032, със седалище и адрес на управление – гр.С.***, ул.С.*** *, представлявано от управителя Й. Н. Й.***, че "Ц.***" ООД с ЕИК 127506820, със седалище и адрес на управление - гр.Ш.***, ул.Н. П.*** *7, вх.Б, ап.14, представлявано от управителите Н. Ш. И.*** и А. И. С.***, дължи на ищеца "Х.***" ООД с ЕИК 118001032, сумата от 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ по договор за изработка – доставка и монтаж на тротоарни плочи сключен между страните, по който има издадена фактура №60/19.07.2007г., сумата от 529 лева /петстотин двадесет и девет лева/ - мораторна лихва върху главницата от 30.08.2007г. до 12.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2009г. до изплащане на вземането, присъдени по гр.д.№371/2009г. по описа на Районен съд – гр.С.***.

ОТХВЪРЛЯ предявения насрещния иск от "Ц.***" ООД с ЕИК 127506820, срещу "Х.***" ООД с ЕИК 118001032, за прогласяване нищожността на договора обективиран с фактура №60/19.07.2007г., като сключен без представителна власт, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА "Ц.***" ООД с ЕИК 127506820, със седалище и адрес на управление - гр.Ш.***, ул.Н. П.*** *7, вх.Б, ап.14, представлявано от управителите Н. Ш. И.*** и А. И. С.***, да заплати на "Х.***" ООД с ЕИК 118001032, със седалище и адрес на управление – гр.С.***, ул.С.*** *, представлявано от управителя Й. Н. Й.***, сумата от 387,42 лева /триста осемдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответната страна – Й.С.А..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: