Р Е Ш Е
Н И Е
№__664_____
04.11.2009г.;
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на втори
ноември 2009
година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар:
М. Г.
като разгледа докладваното
от съдията ГД № 2559/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 45 и 86 от ЗЗД.
В исковата си молба Х.Ц.П.,
ЕГН : **********,***, срещу Р.Л.З., ЕГН : **********,***, с посочено правно
основание чл. 45 от ЗЗД, и обща цена от 4063 лева, ищеца сочи, че ответникът му
причинил средна телесна повреда, за което бил признат за виновен, с влязла в
сила присъда по НОХД № 14/09г. на ШРС. Считайки, че деянието на ответника му е
причинило вреди, претендира осъждането и да му заплати сумата от 4063 лева, от
които - 4000 лева неимуществени вреди и
63 лева имуществени вреди – разходи за лечение, в едно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането.
В срока за отговор на ИМ,
ответника, редовно уведомен, взема становище, както по допустимостта и
основателността на иска, така и по обстоятелствата на които той се основава. Счита
го за допустим и основателен, но оспорва обстоятелствата на които се основава –
сочи, че му е наложено наказание за телесна повреда изразила се в избиване на
зъб, затрудняващ дъвченето или говоренето, както и че лечението е продължило 11
дни, като за този резултат основната вина била на ищеца.
В съдебно заседание,
страните, редовно призовани, ищеца поддържа иска така както е предявен, а
ответника заявеното в отговора.
Страните не претендират
разноски и не представят списък на такива.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения
:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
От приложеното НОХД №14/09г. на ШРС, е видно, че
ответникът е признат, за виновен, в това че на 06.10.08г. е причинил на ищеца
средна телесна повреда изразяваща се в травматично избиване на зъби на горната
челюст, без които се затруднява дъвченето и говореното. Според приложените
неоспорени писмени доказателства /л. 3 – 7/, ищецът е претърпял оперативно
лечение, като общите му разходи за посещения при медицински специалисти
възлизат на 68 лева. Материалите по посоченото НОХД и разпитаният свидетел
сочат, че е претърпял болки и страдания, като непосредствено след побоя е бил
неадекватен, със затруднен говор и изгубил много кръв. Същият свидетел сочи, че
двадесет дни, след побоя, ищецът все още е бил насинен и с превръзки, по
лицето. Посоченото оборва твърдението на ответника, че лечението на ищеца е продължило
само единадесет дни, за което не се посочиха и събраха доказателства. Касателно
твърденият принос на пострадалият, за увреждането, следва да се отбележи, че
съдебният акт, по НОХД № 14/09г., не съдържа данни за такъв, а влязлата в сила
присъда е задължителна и относно приноса на пострадалия /р. 2173/76г., I г.о.; р. 33/93г., I н.о./. С
оглед задължителната сила на присъдата, не следва да се даде вяра на
показанията на воденият от ответника свидел, сочещ, че в деня на деянието,
същият е бил на работното си място.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните правни изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено
увреждане, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние –
противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна
връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от причинената
средна телесна повреда. Приетото за установено от фактическа страна и
разпоредбата на чл. 300 ГПК, сочи наличието на всички предпоставки, правейки
иска установен, по основание, но само за претендираните имуществени вреди.
Досежно претендираните
неимуществени вреди, прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата
на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер
от 4000 лева, не съответен, както на вътрешните преживявания на ищеца, така и
на краткият период, през които са се проявявали – двадесет дни, съответно причиняване
на травматично увреждане и възстановяване. Обезщетението в тази му част
определя на сумата от 3000 лева, намирайки този размер съответен на негативни
преживявания, които могат да бъдат предизвикани от причинената средна телесна
повреда, изразила се в избиване на два зъба. В тази му част, искът, до пълният
предявен размер, от 4000 лева, за сумата от 1000 лева, следва да се отхвърли,
като неоснователен, поради не доказването му.
Изложеното налага
уважаване на предявените искове в размер на общо 3068 лева, като на основание
чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД следва
да се присъди и законната лихва, считано не от датата на увреждането, както е
поискано, до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответника следва да
заплати, по сметка на ШРС, сумата от 122,72 лева, представляваща държавна такса
в производството на настоящата инстанция.
Предвид липсата на данни, за извършени, и искане за
присъждане на разноски, от страните, такива не се присъждат.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Л.З., ЕГН : **********,***,
да заплати на Х.Ц.П., ЕГН : **********,***, обезщетение за непозволено
увреждане, в размер на 3068 лева(три хиляди шестдесет и осем
лева),
сума представляваща имуществени вреди, в размер на 68 лева и неимуществени
вреди, в размер на 3000 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 3068
лева, считано от 06.10.2008г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер – 4068
лева, за сумата от 1000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Л.З., ЕГН : **********,***, да заплати, по сметка на
ШРС, сумата от 122,72 лева – държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва пред Шуменски Окръжен Съд, в
двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
Страните нямат право да обжалват решението в частта му за
разноските, съобразно чл. 80 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: