Р Е Ш Е Н И Е

№..687., гр. Шумен, 04.12.2009 г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. Иванов

при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 2563 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

В исковата си молба до съда ищецът С.Й.Ч. излага, че работил в ответното дружество по трудов договор като шофьор на товарен автомобил на цистерна и в търговски отдел, и това били функциите които бил изпълнявал през целия си трудов стаж в дружеството, като длъжността му през м. декември 2008 г. била сменена на “ пласьор “. В ответното дружество работил от 01.10.2002 г. до 15.05.2009 г., когато бил освободен от работа на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Последното му брутно трудово възнаграждение възлизало на около 555.00 лева. От ответното дружество му били връчили предизвестие за прекратяване на трудовия договор на 15.04.2009 г., като било видно от заповедта за освобождаване, съкращаването на щата било станало с утвърдено ново щатно разписание, влязло в сила на 10.05.2009 г. Предизвестието му било връчено почти месец преди влизане в сила на щатното разписание. Счита, че нямало реално съкращаване на функциите, които изпълнявал, или към датата на връчване на предизвестието, не било налице посоченото в заповедта основание. Това било абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като освобождаването на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ предвиждало определени предпоставки, само при наличието на които работодателят можел да упражни правото на уволнение. Тези предпоставки трябвало да бъдат налице към момента на упражняването на правото на уволнение и извършване на уволнението, а в случая предизвестието било връчено 25 дни преди влизане в сила на новото щатно разписание, поради което ищецът счита освобождаването си за неправомерно. Ищецът твърди, че от м. февруари 2008 г. почти ежедневно работил извънредно, като за периода м. февруари 2008 г. – м. януари 2009 г. не му бил начислен нито час извънреден труд. През визираният период ищецът работил по 16 – 20 часа на ден, без почивка, почти всяка седмица. На основание изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което, да признае уволнението му за незаконно и да го отмени; да го възстанови на предишната работа; да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останал без работа, поради незаконното му уволнение, за не повече от 6 месеца в размер на 3 330.00 лева; сумата от 5 200.00 лева, представляваща положен извънреден труд за периода 01.02.2008 г. – 31.03.2009 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане; сумата от 500.00 лева – мораторни лихви, дължими върху всяка сума – извънреден труд и, направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, поради което моли за отхвърлянето им. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба и в същия отговор подробно излага становището си.

След като се запозна с цитираните становища и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното : не се спори между страните и се потвърждава от приложеното ЛТД и другите документи, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността “ пласьор – шофьор, товарен автомобил “, по силата на трудов договор № 118/01.10.2002 г.. допълнително споразумение от 01.12.2008 г. към трудов договор, сключен за неопределено време. На 15.04.2009 г. на същият е било връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение при условията на чл.328, ал.1, т.2 от КТ. На 15.05.2009 г. е била издадена заповед № 443 на управителя на ответното дружество, за прекратяване на трудовият му договор на посоченото по-горе основание – съкращаване на щата, считано от 16.05.2009 г., в която работодателят се е разпоредил изрично на уволненият да бъдат изплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ – за 7 дни неизползван платен годишен отпуск. Видно от отразеното в съдържанието й, заповедта е била връчена на служителят на 15.05.2009 г. От приложените по делото длъжностни щатни разписания на длъжностите в ответното дружество, в сила от 10.05.2009 г. и в сила от 01.01.2009 г., утвърдено от управителя на дружеството, се доказва по безспорен начин, че, считано от 10.05.2009 г. в ответното дружество е било изготвено и утвърдено от управителя на ответното дружество ново щатно разписание, съгласно което броят на длъжностите “ пласьор “ е бил намален от 13 на 5. Ответникът с писмо изх. № 193/01.04.2009 г. е изпратил информация на работниците и служителите по чл.7а от КТ, относно предстоящи промени в щатното разписание на предприятието, а на 02.04.2009 г. с придружително писмо изх. № 198/02.04.2009 г. същата информация е била изпратена на Д “ БТ “, гр. Шумен. Видно от покана изх. № 194/01.04.2009 г. и протокол № 28/01.04.2009 г. работодателят е провел консултации с представителите на работниците и служителите. Съгласно чл.329 от КТ за да е законосъобразно извършеното уволнение поради съкращаване на щата, при наличие на повече от една еднородни щатни бройки, работодателят следва да извърши подбор измежду работниците, които заемат тези длъжности. В изпълнение на задължението си да установи извършването на подбор работодателят е представил заповед № 36/06.04.2009 г. и протокол № 30/10.04.2009 г., в който специално назначена комисия е извършила подбор за всички длъжности, които подлежат на редуциране. От представения протокол се установява, че комисията е обсъдила качествата на работниците / 7 бр. персонални оценки /, заемащи длъжността “ пласьор “ и е преценила, че следва да бъде освободен ищецът. Право на работодателя е да преценява качествата на включените в подбора работници или служители с оглед както на тяхното образование, така и с оглед на действителните им професионални качества и умения. Ето защо съдът намира, че по делото се доказа извършването на подбор от работодателя при спазване на критериите по чл.329 от КТ. Относно твърдението на ищеца, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като му било връчили предизвестие за прекратяване на трудовия договор на 15.04.2009 г., а от заповедта за освобождаване било видно, че съкращаването на щата било станало с утвърдено ново щатно разписание, влязло в сила на 10.05.2009 г., съдът стига до следните изводи – правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата. С отправяне на предизвестието за уволнение от 15.04.2009 г. работодателят е упражнил това свое право и това е правнор.антния момент към който следва да се преценява валидността на изявлението. Това е момента, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. В чл.335, ал.2, т.1 от КТ е определен момента, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Към този момент промяната в правната сфера на насрещния субект на правоотношението вече е настъпила, поради което акта на работодателя от 15.05.2009 г., дори и именуван като заповед има само констативен характер. Необходимо е да се установи, към кой момент следва да се преценява дали е осъществен фактическият състав на съкращаването на щата / основанието за прекратяване на трудовото правоотношение /, те. Да е налице реално съкращаване на щатната бройка на заеманата от ищеца длъжност “ пласьор “ – дали към момента на връчването на предизвестието или към датата на връчване заповедта за прекратяване на трудовия договор. Съобразно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.1 от КТ, прекратяването на трудовия договор с предизвестие / каквато е настоящата хипотеза по чл.328, ал.1, т.2 от КТ / настъпва с изтичането срока на предизвестие. Същият е установеният в чл.326, ал.2 от КТ, приложим и при едностранно прекратяване с предизвестие от работодателя. 30 – дневният срок е изтекъл на 14.05.2009 г. С изтичането му прекратяването на трудовото правоотношение става автоматично, без да е необходимо работодателят да прави някакво ново волеизявление. При това положение, следва да се приеме, че към р.антния за спора момент 14.05.2009 г. е имало влязло в сила ново щатно разписание / 10.05.2009 г. / за процесната длъжност. С писмена молба рег. № 14995/11.08.2009 г. ищецът на основание чл.232 от ГПК е оттеглил предявените искове за заплащане на извънреден труд и дължимите мораторни лихви върху обезщетението за извънреден труд, като съдът с определение от 18.09.2009 г., постановено в закрито заседание, и влязло в законна сила е прекратил частично производството по гр.д. № 2563/2009 г. по описа на ШРС по отношение на предявените искове с правно основание чл.262, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Предвид изложено дотук съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение, обективирано в Заповед № 443/15.05.2009 г. е извършено в съответствие с процесуалните изисквания и при спазване на предвидените в закона предпоставки. Поради това обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 480.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Й.Ч., ЕГН **********,***;eсъс съдебен адрес : гр. Шумен, ул. “ С*, чрез адв. С. И. – ШАК, срещу “ +++ “ ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. Шумен, ул. " Тракийска " № 3, представлявано от управителите Тж и АПА, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението констатирано със Заповед № 443/15.05.2009 г. за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната заемана от него длъжност - " пласьор ", и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА С.Й.Ч., с посочените по – горе данни да заплати на “ +++ “ ЕООД, гр. Шумен, сумата от 480.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на обявяване на решението – 04.12.2009 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :