№…747...........
гр. Шумен, 04.12.2009г.
Шуменският районен съд, в
публичното заседание на двадесет и четвърти ноември , през две хиляди и девета година,
в състав:
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното
от районният съдия гр.д. № 2625 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени
са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 3 и 4 от КТ.
Депозирана е искова молба
от Г.С.П., ЕГН **********,*** , съдебен адрес гр. *** срещу Общинско предприятие
“***” гр. Ш, представлявано от Директора М П Ц, адрес гр. *** , в която
посочва , че работи в ответното дружество от 17.10.2007г. , по трудов договор ,
първоначално сключен със срок за изпитване 6 месеца , в полза на работодателя ,
впоследствие е сключен договор за неопределено време . Длъжността на която е
работила е “инкасатор” . Към момента на освобождаването и от работа получавала
брутна заплата от приблизително 320 лева . На 17.06.2009г. и е връчена Заповед
№49/17.06.2009г. , с която и се прекратява трудовото правоотношение , на
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ , поради налагане на дисциплинарното наказание
“уволнение” . Намира издадената заповед за немотивирана и несъдържаща
изискванията за налагане на дисциплинарно наказание . В нея се цитират
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 , т.7,8,9 и 10 от КТ ,
без да е изписано точно какво като текст се има предвид , и без да е упоменато
как едно нейно действие , в което несправедливо е обвинена , покрива
съдържанието на толкова различни видове нарушения . Не са и искани обяснения по
реда на чл.193 от КТ .Заявява , че случилото се на въпросната дата 01.06.2009г.
не отговаря на истината . Действително на 01.06.2009г. , в посочения час взела
от собственика на въпросното МПС 2,40 лева , т.к.
установила , че автомобилът му е престоял на паркинга , общо 5 часа . Това
установила от първия издаден касов бон за 0,60 лева , при паркирането на
автомобила . Тази бележка стояла на чистачката на МПС . По вътрешната
организация на работа , те не маркират на касовия апарат цялата сума , а четири
пъти по 0,60 лева , защото така е по-лесно за отчитане после . Когато взела
парите маркирала една касова бележка за 0,60 лева , както правят всеки път и
понечила да чукне и следващите , но в
този момент видяла да паркира друга кола , запътила се към нея , като решила ,
че ще маркира след това другите три бележки , след като обслужи новия клиент .
Това е постоянната им практика , освен това знаела , че работата и се следи .
била притискана месеци преди това от Инспектор Е. З.
да подаде молба и сама да напусне . Когато му обяснила , че не може да стори
това , защото сама издържа 15 годишното си дете и себе си , той и заявил , че
ще и “намери цаката “ . От друга страна всичките и колеги знаели , че е
изключително съвестна , дори за да проверят лоялността на нови колеги са я
пращали в техните райони и след това са отчитали най-високи приходи в района .
Нейният район е пред общината и е обект на постоянни проверки . била видяла
инспектора когато взела посочените 2,40 лева , така , че не било логично да не
маркира сумата . Ако била останала на мястото си и не е таксувала новия клиент , щяла да получи
наказание за това . Два дни след първи юни , на 03.06.2009г. им била връчена
заповед , с която им разрешавали да маркират сумите общо , а не поотделно за
0,60 лева .допълнително посочва , де бездействието квалифицирано като
дисциплинарно нарушение е извършено в извънработно време . Съобразно посоченото моли да бъде постановено
решение с което да бъде признато за незаконно уволнението и постановена
неговата отмяна , да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
, както и да и бъде присъдено обезщетение за времето през което е останала без
работа в размер на 1 920 лева , ведно със законната лихва , считано от
датата на подаване на исковата молба , както и направените деловодни разноски .
Ответникът в
отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание твърди , че на на
ищцата са изисквани обяснения по реда на чл.193 от КТ. Не е вярно и твърдението
, че не е извършила визираното дисциплинарно нарушение , както и нелогично е
твърдението и , че на касовия апарат не се маркира цялата сума , а поотделно по
0,60 лева . С посочената заповед от 03.06.2009г. не се разрешавало , а се
задължават служителите да маркират получените суми по отози
начин . Заповедта е издадена именно с оглед констатираните многобройни
нарушения . Счита , че по същество безспорно е установено , че на посочената в
заповедта дата 01.06.2009г. ищцата , като инкасатор на паркинг не е маркирала
на фискалното устройство получената от нея сума от 2,40 лева . С това , тя не е
изпълнила нарежданията на работодателя , увредила е имуществото му и е
злоупотребила с доверието му , което съставлява нарушение по смисъла на чл.187
т.7,8,9 и 10 от КТ. Нарушението е тежко и системно .
Съдът въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Не е спорно между
страните и се установява от Трудов договор №21/16.10.2007г., че между страните
е съществувала трудово –правна връзка , по силата на която ищцата е била
назначена от работодателя Общинско
предприятие “***” гр. Ш на длъжността “Инкасатор”
. Трудовият договор е сключен за определено време – 65 месеца , в полза на
работодателя . Със Заповед №49/17.06.2009г. , издадена от Директора на ОП “ПГБ” , на основание чл.190 ал.1 т.3 и 7 във вр. с чл.188 т.3 и
чл.187 , т.7,8,9 и 10 от КТ, на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание – уволнение . Като мотиви в заповедта е
посочено , че на 01.06.2009г. в 18,30 часа , на градски паркинг “Общината” тя е
взела пари от водача на автомобил БМВ , с рег.№Н
51-47 АР , сумата 2,40 лева , за четири часа престой , без да му издаде касов
бон , което представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.187 т.7,8,9 и 10 от КТ . Допълнено е , че нарушението е системно по смисъла
на чл.190 ал.1 т.3 от КТ .
На първо място ищецът
твърди , че не са му е дадена възможност да даде обяснения , съгласно
императивно въведено с чл.193 от КТ задължение на работодателя в тази насока .
От ответника е представено Обяснение , изходящо от ищцата , в което същата
изяснява становището си , именно във връзка с нарушението на трудовата
дисциплина , за което е дисциплинарно уволнена . Следва да се посочи , че по
делото липсват писмени доказателства , че работодателят е изискал обяснения от
ищцата за конкретното нарушение , което е необходимо , т.к.
работникът следва да знае за дисциплинарната процедура , а не обясненията да
бъдат поискани “по принцип” . От друга страна , св.Е.З
и Н.Н непротиворечиво заявяват , че на следващия ден след извършване на нарушението – 02.06.2009г.
е проведено събрание , на което са присъствали “инкасаторите” , включително и
ищцата , където е коментирано именно нейното поведение и е предоставена
възможност да даде устни обяснения , което е сторила и допълнително е
депозирала писмени . Предвид посоченото съдът намира , че работодателят е
изпълнил в пълен обем задължението по чл.193
от КТ .Счита за неоснователни възраженията на ищеца , че заповедта е
немотивирана и не съдържа описание на
извършеното дисциплинарно нарушение . Видно от съдържанието и , работодателят
изчерпателно е посочил датата , мястото и начина на извършеното нарушение , с
което е осигурил на работника възможност за организиране на адекватна защита .
Не е процесуално нарушение в дисциплинарното производство и посочването на
повече от едно основания за налагане на дисциплинарното наказание . В
настоящият случай визираните от работодателя дисциплинарни нарушения по чл.187
т.7,8,9 и 10 от КТ не са взаимно изключващи се и няма пречка едно действие или
бездействие да покрие състава на всички нарушения . Във връзка с това следва да
се посочи , че дори доказването на само едно
от посочените основания прави заповедта законосъобразна . В обобщение
съдът констатира , че в дисциплинарното
производство не са допуснати процедурни нарушения , поради което заповедта е
формално законосъобразна .
От друга страна счита ,
че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин , че
ищцата е осъществила описаното в обстоятелствената част на заповедта действие и
бездействие , съставляващо нарушение на трудовата дисциплина . От показанията
на св.Е.З , както и от нейните обяснения дадени по реда на чл.193 от КТ се доказва , че
от клиент – водач на МПС е получила сумата
от 2,40 лева , която е била предназначена за заплащането на използван паркинг ,
за престой от 4 часа . Спорно е обстоятелството , дали ищцата е изпълнила
нормативното установеното и субективно вмененото и с Длъжностната и
характеристика задължение да маркира на касов апарат получената сума . Тя
твърди , че е сторила това , чрез маркиране на четири отделни суми от 0,60 лева
, като мотивира поведението си с твърдението , че това е възприета практика в
ответното дружество . Спорът относно правилния и установен като практика в
ответното принцип за регистриране във
фискалното касово устройство на извършената услуга , по същество е ир.антен , т.к. дисциплинарното наказание не касае това обстоятелство
, а визира бездействие , а именно , че ищцата
не е маркирала по никакъв начин получената сума . Ответникът твърди , че
ако маркирането е извършено по посочения от ищцата метод – 4 по 0,60 лева ,
следва в контролната лента на касовия апарат това да бъде отразено във съвсем
кратък период – една или няколко последователни минути . Съдът възприема
горното становище и като взе предвид , че в представената като доказателство по
делото контролна лента от фискалното касово устройство не е отразено регистриране
на получената сума , по описания от ищцата начин , намира за доказано , че тя не е изпълнила
задължението да маркира на касовия апарат получената от клиента сума от 2,40
лева , съответно не е издала и фискална касова бележка . С горното е нарушила
законно разпореждане на работодателя , увредила е имуществото му и е нарушила
задължения предвидени в нормативен акт – Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства , следователно е
извършила нарушение на трудовата дисциплина визирано в разпоредбата на чл.187
ал.1 т.7,9 и 10 от КТ
Неоснователни са доводите
на ищцата , че ако се приеме , че е извършила дисциплинарното нарушение ,
същото е в извънработно време , поради което не може да бъде ангажирана
дисциплинарната и отговорност . Не е спорно между страните , че уговореното с
трудовия договор работно време е 8 часа , до 17,00 часа . От друга страна от
показанията на св.Н.Н се установи , че при
необходимост и при взаимно съгласие с работодателя , лицата изпълняващи
длъжността “инкасатор” са оставали на работа и след 17,00 часа , за което няма
нормативна пречка . В настоящия случай , фактът , че в 18,30 часа ищцата е била
на работното си място и е изпълнявала присъщи за длъжността и действия показва
, че е приела да работи и след уговореното в трудовия договор работно време
На последно място съдът
намира , че от доказателствата по делото с категоричност се установява , че
ищцата системно е нарушавала трудовата дисциплина . В КТ няма легална дефиниция на понятието
системност , но в правната доктрина и съдебна практика трайно е възприето , че
обективно утежняващият признак повторяемост е налице тогава , когато са
извършени три или повече нарушения на трудовата дисциплина , като видът и
тежестта на извършените нарушения е без правно значение . Достатъчно е за
отделните нарушения да не е налагано дисциплинарно наказание или ако е наложено
, същото да не е заличено . Ответникът твърди , че ищцата е извършила множество
аналогични дисциплинарни нарушения . По делото действително са представени
няколко Докладни , в които се твърди , че многократно е нарушавала трудовата дисциплина , които
обаче не са доказани в настоящия процес . От друга страна със Заповед
№12/12.02.2009г. и Заповед №14/19.02.2009г. на Директора на ОП “ПГБ” ищцата е
наказана дисциплинарно с наказание “Забележка “ и “Предупреждение за уволнение”
. Наличието на заповедите , които не са отменени и наказанието по тях не е заличено ,
освобождава ответника от тежестта да докаже тези предходни нарушения , от което
следва извода , че ищцата е извършила три дисциплинарни нарушения , с което
покрива признака “системност” .
Съдът счита , че работодателят е съобразил критериите по чл.189 ал.1 от КТ , каквото е
изискването на чл.190 ал.2 от КТ , и
наложеното наказание е съразмерно по
тежест с извършеното дисциплинарно нарушение.
В заключение , съдът намира , че извършеното дисциплинарно
уволнение със Заповед №49/17.06.2009г. , издадена от Директора на ОП “ПГБ” е
законосъобразно , поради и което искът за неговата отмяна се явява
неоснователен , поради акцесорния
характер на исковете по чл.344, ал.1, т.3 и 4 от КТ същите също се явяват
неоснователни .
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът следва да
бъде ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни
разноски в размер на 600 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.С.П., ЕГН **********,***
, съдебен адрес гр. *** срещу Общинско предприятие “***” гр. Ш, представлявано от Директора М П Ц , иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за
признаване за незаконно на уволнението , извършено със Заповед №49/17.06.2009г.
, издадена от Директора на ОП “ПГБ” и
неговата отмяна .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.С.П., с посочените данни срещу
Общинско предприятие “***” гр. Ш, с
посочените данни , иск
по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяването и на, заеманата преди
уволнението и длъжност – “Инкасатор ”,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.С.П., с посочените данни срещу
Общинско предприятие “***” гр. Ш, с
посочените данни , иск по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето,
през което е останала без работа, поради незаконното и уволнение в размер на
1 920 (хиляда деветстотин и двадесет лева )лева , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Г.С.П., с посочените данни да заплати на Общинско предприятие “***” гр. Ш, сумата от 600 (шестстотин ) лева – извършени деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок считано от
08.12.2009г.
СЪДИЯ :