Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2645/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от “***” ООД, гр. ***, представлявано от Управителя ИЙ И, ЕИК-108563724 против “***” ООД, гр. ***, представлявано от Д М К, В ЕИК-127502786 установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последния дължи на ответника сумата от 2105.88 лв. по фактура №1350/22.06.2009 г. по ч. гр. д. №2228/2009 г. на ШРС и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението - 22.06.2009 г.

Ответника депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е недопустим и неоснователен. Не сочи защо счита иска за недопустим, но твърди, че същия е неоснователен, тъй като дължимата сума е била изплатена на 10.10.2008 г. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Искът отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустим.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Ответника поддържа становището, че иска е неоснователен, тъй като дължимата сума е била преведена на ответника.

Така предявения иск е неоснователен.

Съдът констатира следното от фактическа страна: Претендираното в настоящото производство вземане се установява единствено с копие от фактура №305/31.08.2008 г. По делото не е ангажирана ССЕ, която с оглед на една извършена проверка в счетоводствата на страните да установи по безспорен начин има ли задължение или не, а също има ли плащане или не. Това в светлината на обстоятелството, че посочената фактура, приложена по заповедното производство не носи подпис на получател и по този начин не се явява годно доказателство за наличие на задължение на ответната страна.

Въпреки това ответното дружество не оспорва обстоятелството, че между страните има валидно облигационно правоотношение, но твърди, че по посочената фактура има плащане от страна на ответника с превод на сумите още на 10.10.2008 г. Това е и основния аргумент на възражението подадено от ответника в производството по чл.410 от ГПК. Доказателство за това се съдържа в представения по делото (л.10) отчет по сметка на “Банк и еф джи” АД, от която личи, че по посочената фактура има извършено плащане.

С оглед на изложеното съдът намира предявената претенция с явява неоснователна и недоказана, а иска следва да бъде отхвърлен.

Поради изложеното предявеният установителен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Ищеца следва да бъде осъден да заплати и направените от ответника разноски в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА да бъде признато по отношение на “***” ООД, гр. *** представлявано от ДМ К, В ЕИК-127502786, че същата дължи на “***” ООД, гр. ***, представлявано от Управителя И Й И, ЕИК-108563724 сумата от 2105.88 лв. (две хиляди сто и пет лева и осемдесет и осем стотинки) по фактура №1350/22.06.2009 г. по ч. гр. д. №2228/2009 г. на ШРС и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението - 22.06.2009 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА ***” ООД, гр*** да заплати на “***” ООД, гр. ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски на ответната страна.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: