Р Е Ш Е Н И Е Т184

Гр.Ш.***, 17.12.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.***ският районен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2647 по описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени установителни искови претенции с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.2 от ГПК.

В исковата си молба, “Б.***”ООД-гр.К.***, с ЕИК 108563724, представлявано от управителя И.Й.И.*** срещу “И.К.***”ООД-гр.Ш.*** сочи, че по силата на превозен договор с възложител и получател на стоките- ответника извършил товарен превоз на клинкер от Д.*** до Б.И.***. Била издадена фактура №313/28.10.08г. за дължимата сума и ДДС, по която ответника останал задължен за сумата от 18 973,94лв. последвали седем месечни преговори с ответното дружество, които не дали резултат. С оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2229/2009г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Искът по чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК на основание издадена заповед за изпълнение е положителен установителен иск, като с него се цели съдът да признае за установено, че длъжникът дължи посочената в заповедта парична сума.

Ответникът в указания срок не представя отговор и доказателства. Редовно призован, видно от върнатия отрязък на призовката, същата е била връчена на служител на търговеца по адрес на управление, не се явява и не взема становище по предявения иск.

Съдът, като съобрази предявената претенция, и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума- съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При евентуално оспорване, ответника следваше да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова. По делото липсва приложен договор за превоз сключен между страните, но в законодателството няма изискване подобен договор да е сключен в писмена форма. От приложения първичен счетоводен документ и от факта, че ответната страна не го оспорва, съдът приема че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за превоз по посочената във фактурата дестинация. По силата на този договор ищеца осъществил превоз на товар, а ответното дружество останало задължено за сумата от 15811,62 лв. и 3162,32 лв. данък върху добавената стойност. Съдът приема за доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите задължения, а ответната не е извършила плащане по издадената фактура, съгласно разпоредбата на чл.372 ал.1 от ТЗ. На основание чл.55 ал.1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Ето защо, съдът намира искова претенция за основателна и доказана, поради което и същата следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от деня на депозиране на заявлението-22.06.2009г.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските в размер на 379,47лв. внесена държавна такса. По настоящото дело има и искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи присъдените по заповедното производство разноски, което следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Б.***”ООД-гр.К.***, с ЕИК 108563724, със седалище и адрес на управление:гр.К.***, представлявано от управителя И.Й.И.***, че “И.К.***”ООД-гр.Ш.***, със седалище и адрес на управление:гр.Ш.***, ул.”Х.К.***”№4, ап.4, представлявано от управителя Д.М.К.***, с ЕИК 127502786 дължи на търговското дружество сумата от 18 973,94лв. /осемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ главница, на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, както и законната лихва върху главницата от 22.06.2009г. до окончателното заплащане на вземането, и деловодни разноски в размер на 1009,48 лв./хиляда и девет лева и четиридесет и осем стотинки/, присъдени по гр.д.№2229/2009г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА “И.К.***”ООД-гр.Ш.***, с ЕИК 127502786 да заплати на “Б.***”ООД-гр.К.***, с ЕИК 108563724,, сумата на 379,47лв./триста седемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.***ски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: