Р Е Ш Е Н И Е

№ 624

гр. Шумен, 03.11.2009 г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на двадесети октомври , през две хиляди и девета година, в състав :

Съдия: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр. д. № 2737 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.82 ал.1 и чл.87 от СК (отм.)

Депозирана е искова молба от П.В.В. с постоянен адрес ***, ЕГН-**********,***, действаща като майка и законен представител на И З В. , ЕГН-********** срещу З.И.В. , ЕГН-********** *** , в която е посочено , че ответникът е неин съпруг и баща на малолетния им син И З В., роден на *** г. От началото на брака им до месец септември 2008 г. двамата с ответника и сина им живели в дома на неговите родители в с. ***, където той живее и към настоящия момент. С времето в отношенията им се появили много проблеми от различно естество и в началото на м. септември 2008 г. се разделили и ищцата се изнесла от дома на родителите на ответника. От 01.10.2008 г. ищцата и синът им се преместили да живеят в гр. Шумен в апартамента на нейните родители. ОТ раздялата им през м. септември 2008 г. и до сега изцяло тя се грижела за детето и като негова майка се опитвала да осигурява необходимите средства за нуждите му с помощта на нейните родители. Ответникът не я подпомагал по никакъв начин в отглеждането и осигуряването на сина им И, който има нужда от повече средства. Детето страда от генерализирано разстройство на развитието - детски аутизъм с определена от ТЕЛК 100% инвалидност с чужда помощ. Освен обичайните средства за храна и дрехи за него е необходимо по препоръка на лекуващия лекар да се провежда продължително медикаментозно лечение и ежемесечно проследяване и консултации с детски психиатър. Необходимите средства за лекарства възлизат на около 150 лева на месец, а за задължителните ежемесечни консултации с психиатър – по 30 лева месечно. Ищцата заявява че работи, но трудовите и доходи, които са в размер на около 300 лева на месец са крайно недостатъчни за да покрият и най-елементарните нужди на сина им от първа необходимост, а той предвид тежкото си заболяване има нужда от много повече средства. Ответникът от раздялата им в началото на м. септември 2008 г. до сега по никакъв начин не я подпомага в отглеждането и финансовото обезпечение на сина им, като помощ в грижите за детето получава единствено от родителите си, които са пенсионери. Ищцата твърди, че ответникът доскоро е работил на редовна работа като сервитьор в с. *** и доколкото и е известно към настоящия момент той работи в частна фирма, живее в с. *** в дома на родителите си и в това отношение той е обезпечен и не се налага да прави разходи за наем, храна и други ежемесечни текущи нужди по поддръжката на едно домакинство и изложеното обуславя извода, че плащането на издръжка на детето не би представлявало особено затруднение за него. Ищцата счита, че с оглед потребностите на детето и материалните възможности на ответника той следва да и заплаща като на майка и законна представителка на детето И месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 01.09.2008 г. /датата на фактическата им раздяла/ , поради което моли за решение в горния смисъл , както и да и бъдат присъдени извършените деловодни разноски ..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор в който заявява, че подаденият иск е недопустим и частично неоснователен и недоказан . По отношение на иска за издръжка за минало време счита , че искът е изцяло неоснователен , а за бъдеще време следва да се уважи до размер на 80 лева . Моли да му бъде определен режим на лични контакти с детето .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: От представеното и прието по делото Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № ІІ-781/03.07.1996 г на Община Бургас се доказва , че ответникът е баща на малолетното дете И З В. , , а негова майка е П.В.В..

На първо място следва да се посочи , че за детето несъмнено са необходими средства за всички обикновени нужди , обусловени от неговата възраст , като храна , облекло , отопление , учебни пособия и др. Не е спорно между страните и се установява от Експертно решение № 1556 от 138/04.09.2006 г. , издадено от ТЕЛК за психични заболявания гр.*** и Заключението на назначената по делото СМЕ , че детето страда от хронично заболяване „Генерализирано разстройство в развитието .Детски аутизъм „. От експертизата съдът приема за доказано , че минимално необходимото лечение за дете с подобно заболяване , което да предотврати задълбочаване на заболяването е медикаментозното , за назначаването на което е необходимо периодично посещение при психиатър .ВЛ по назначената СМЕ посочва конкретно лекарствата , които са изписани и се приемат ежемесечно от детето , а по ССЕ е отразена тяхната стойност , както и цената на преглед при лекар специалист , а именно 20 лева . Според съда , също от СМЕ може да се приеме за доказано , че за по-добри резултати в овладяването на тази психична болест е необходимо с детето системно да провежда мероприятия с логопед и психолог , но не е уточнено в какви параметри , съответно какъв е размера на средствата за тези дейности . От изложеното по-горе съдът намира , че т.к. малолетното дете страда от психическо заболяване , с хроничен ход на развитието , за неговото нормално развитие са необходими средства , значително надвишаващи обичайните.

От друга страна при преценка на размера на издръжката , съдът следва да се съобрази с доходите на родителите . Съгласно Удостоверение изх.№123/17.07.2009г. , издадено от “***” АД гр.***, майката на детето получава месечен доход в среден брутен размер около 400 лева .Представено е и Удостоверение изх.№И-188/10.08.2009г. на Д”СП” , О”СЗ” – гр.***, в което е удостоверено , че на нея се изплащат месечни помощи от 240 лева . Тя възразява , че поради промени в законодателството , считано от 01.10.2009г. е прекратено изплащането на посочените суми . В справката е отразено , че сумите са отпуснати на основание ЗСП , ЗИХУ , ЗСПД и ЗЗдетето , в които нормативни актове не са настъпили промени водещи до прекратяване на социални помощи за деца на които е призната 100 % чужда помощ.

Ответникът твърди , че е безработен и не реализира доходи . Лицето Д.С , разпитано като свидетел , което е сестра на ответника , заявява , че от м.май той не е на постоянна работа , работи на повикване за извършване на СМР , без постоянен договор . Предвид посоченото и като приема за ноторно известно , че в областта на строителството трудовото възнаграждение значително надвишава минималното установено за страната , както и липсата на доказателства , че ответникът обективно е възпрепятстван да работи пълноценно , намира , че същият може да реализира доход в размер поне в двоен размер на МРЗ или около 440 лева . Ответникът е алиментно задължен и към другото си дете ТЗ В. , но това обстоятелство е относимо само за част от процесния период , т.к. видно от Удостоверение за раждане , издадено въз основа на Акт за раждане 1030/21.08.2009г. на Община *** , малолетната дъщеря на ответника е родена на ***г. Ответникът навежда и доводи , че живее с родителите си , които имат много ниски доходи и се налага той да им помага със средства за домакински нужди . Горните обстоятелства са недоказани , но дори и да се приеме , че родителите ответника имат нужда от издръжка и такава се предоставя от него и такава се предоставя , същото е ирелевантно , т.к. задължението на родителите да издържат децата си е от по – преден ред , отколкото задължението да издържат своите възходящи (родители), съгласно разпоредбата на чл.81 СК(отм.). В този смисъл издръжката на възходящите , доколкото е от последващ ред , и дори да се установи , че се дава , не следва да се приспада от дохода на алиментно задължените родители (ППВС №5/16.11.1070г. ). Следващото възражение материално –правно възражение на ответника е , че през процесният период изплаща банков кредит , който е изразходван заедно от двамата родители , по време на брачното им съжителство . Показанията на разпитаните по искане на ответника св.Е.А и Д.С в тази насока са крайно неубедителни , посочват „…доколкото зная на екскурзия са ходили” , „…..на екскурзия ходиха , не зная за какво са изразходвани парите” , т.е. възпроизвеждат предположенията им , които не са годно доказателствено средство . В съдебната практика трайно е установено становището , че когато родителят , който дължи издръжка извършва разходи за подобрение на своите битови условия , като изплащане на заем , те не следва да се приспадат от доходите , от които зависи размера на издръжката . Като приема за недоказано , че сумата от посочения кредит е изразходвана и за нуждите на ищцата , съдът счита , че погасителната вноска , не следва да се приспада от дохода на ответника . На последно място ответникът заявява , че при определяне на издръжката по чл.87 от СК (отм.) следва да се има предвид обстоятелството , че ежемесечно е заплащал на сина си сума в размер на 80 лева .От показанията на З.В. - майка на ищцата , по категоричен начин се установява , че от момента на фактическата раздяла между дтраните , до датата на подаване на исковата молба , сумата която ответникът осигурил за нуждите на детето е в размер на 160 лева , също инцидентно му е закупувал облекло . Останалите доказателства не водят до различен извод и по –конкретно , че ответникът е предоставял и други средства или подаръци , които да погасяват задължението му за издръжка .

Предвид всичко изложено по-горе , а именно подробно изложените съображения относно конкретните нужди на детето , обусловени от неговата възраст и здравословно състояние , както и имущественото състояние на родителите , мотивираха съда да приеме , че необходимата ежемесечна издръжка , която ще осигури нормални условия на живот на малолетното дете е в общ размер на 240 лева , за минало и бъдеще време , които следва да се поемат по равно от родителите . Необходимо е да се уточни , че майката полага непосредствени грижи за детето , но отчитайки факта , че бащата има и други алиментни задължения , касаещи периода на издръжката за в бъдеще и обстоятелството , че майката има по-високи доходи (включително и получаваните социални помощи ), от тези на бащата , намира , че е справедливо и законосъобразно ответникът да заплаща издръжка в размер на 120 лева . Относно процесният период за издръжка по чл.87 от СК за ответника не е съществувало задължение да осигурява издръжка и на другото си дете Т ЗВ. , но предвид по -ниската възраст на сина му , както и доказаното обстоятелство , че на детето са закупувани дрехи и са предоставени парични средства в размер на 160 лева , намира , че дължимата издръжка следва също да е в посочения размер от 120 лева .Поради посоченото съдът намира , че предявените искове по чл.82 ал.1 и чл.87 от СК (отм.) се явяват основателни за сумата от 120 лева , която издръжка се дължи считано от 01.09.2008г. .За разликата от 120 лева , до пълния предявен размер от 300 лева исковете следва да се отхвърлят като неоснователни

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски , съразмерно на уважената част от исковете , в размер на 199 лева.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника извършените , съразмерно на отхвърлената част от исковете , деловодни разноски , в размер на 48 лева .

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сумата 286,80 лева , от които 222,80 лева – държавна такса върху уважения размер на исковете , както и 64 лева – възнаграждение на вещите лица , съразмерно на уважената част от исковете .

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З.И.В. , ЕГН-********** *** да заплаща на детето си И ЗВ. , ЕГН-**********З , чрез неговата майка и законен представител П.В.В. с постоянен адрес ***, ЕГН-**********,***, , месечна издръжка в размер на 120 (сто и двадесет ) лева , считано от 01.09.2008г. , до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – първо число на месеца, за който се дължи.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.82, ал.1 от СК и чл.87 от СК , в останалата им част, за разликата от 120 лева , до пълния предявен размер от 300 лева – издръжка за минало и бъдеще време , като НЕОСНОВАТЕЛНИ .

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, в осъдителната част , решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА З.И.В. , ЕГН-********** да заплати на П.В.В. , ЕГН-********** сумата 199 (сто деветдесет и девет )лева, представляваща извършени от нея деловодни разноски , съразмерно на уважената част от исковете .

ОСЪЖДА П.В.В. , ЕГН-********** да заплати на З.И.В. , ЕГН-********** сумата 48 (четиридесет и осем) лева - деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска .

ОСЪЖДА З.И.В. , ЕГН-********** да заплати по сметка на районен съд – гр.*** сумата 286,80 (двеста осемдесет и шест лева и осемдесет ст.) лева , от които 222,80 лева – държавна такса върху уважения размер на исковете , както и 64 лева – възнаграждение на вещите лица , съразмерно на уважената част от исковете .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 03.11.2009г.

СЪДИЯ :