Р Е Ш Е Н И Е 762

Гр.Ш.***, 09 декември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.***ският районен съд, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2774 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Трудов спор по чл.242 от КТ, във връзка с чл.226 ал.1 и чл.270 ал.1 от КТ, и чл.221 ал.1, във връзка с чл.327 т.2 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищеца-Д.Д.К. ***, сочи, че трудовото му правоотношение било прекратено, на основание чл.327 т.2 от КТ, със Заповед № 0350/29.05.2007г. на изпълнителен директор на дружеството-работодател “М.***”ЕАД-гр.Ш.***. Твърди че останали неизплатени трудовите възнаграждения за четири месеца и обезщетение в размер на една брутна заплата. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати трудово възнаграждение за месеците януари, февруари, април и май в общ размер 1480,00 лв. и обезщетение в размер на 490 лв., ведно със законната лихва, върху исковете от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане, ведно с деловодните разноски. В хода на производството беше направено изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, като исковата претенция беше намалена в съответствие със заключението на експертизата.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Признава частично исковете по основание и размер. Намира същите за допустими.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: От представения трудов договор, трудова книжка и липсата на спор между страните, съдът приема за установено, че същите са били в трудово правоотношение, като ищеца била назначена при ответника на длъжността "инспектор качество в производствения процес". Със Заповед №035 от 29.05.2009г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.327 т.2 от КТ, неизплатени трудови възнаграждения. На ищеца останали да се дължат неизплатени заплати за няколко месеца и обезщетение за неспазен срок на предизвестие. От страна на ответника бяха представени изисканите писмени доказателства с определение на съда- лично трудово досие. За установяване факта на неизплатено трудово възнаграждение за исковия период, по делото беше назначена съдебно–счетоводна експертиза, заключението, по която е възприето изцяло от съда като компетентно и обосновано дадено, без възражения от страните. Вещото лице, след като се е запознало с приложените по делото доказателства и е направило справка със счетоводните документи, намиращи се у ответника и съотносими към настоящият спор, е установило, че за процесния период от четири месеца на ищеца са били начислени, но изплатени частично заплати, както следва: сумата от 166,68лв. за месец януари 2009г.; 166,68 лв. за месец февруари 2009г.; сумата от 218,76 лв. за месец април 2009г. сумата от 199,54 лв. за месец май 2009г. или общо в размер на 751,66лв. Експертизата е констатирала, че в счетоводството на търговеца са налице данни за частично заплащане на посочените възнаграждения. Част от тези плащания с оглед на представените документи са извършени преди завеждане на исковата молба в съда, а други след този момент. Или съдът счита, че първата обективно съединена искова претенция се явява основателна и доказана до размера установен с експертизата, съобразно който с допълнителна молба от ищеца е допуснато изменение на иска. Иска следва да се уважи изцяло за сборът на дължимите трудови възнаграждения. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба– 05.08.2009г., до окончателното й заплащане. По отношение на лихвата, относно частичното плащане от 187,92 лв. за месец април и 187,92 лв. за месец май 2009г., предвид изменението на иска, който е намален по размер и извършените частични плащания не се обхващат от решението на съда, при неустановен по основание иск, съдът не следва да определя размера на акцесорната претенция.

Относно претенцията на основание чл.221 и чл.228 от КТ, конкретизирана с допълнителна молба за изменение на иска, въз основа на изготвената експертиза, за осъждане на ответника да заплати дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие, съдът намира същата за изцяло основателна. Вещото лице е посочило размера на трудовото възнаграждение на ищеца за предходния месец на прекратяване на трудовото правоотношение и присъдената сума следва де е в размер на 467,46 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца деловодни разноски, направени в настоящото производство в размер на 150 лв. Ответника следва да заплати държавна такса върху присъдените суми по двете уважени искови претенции в размер на 100 лв. или по 50 лв. за всеки обективно съединен иск/чл.1 от Тарифа за държавните такси/, както и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза в размер на 80 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “М.***”ЕАД-гр.Ш.***, със седалище и адрес на управление: ул.”И.***” №34 с ЕИК 837066073 да заплати на Д.Д.К. с ЕГН: ********** ***, сумата от 751,66лв./седемстотин петдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено в цялост трудово възнаграждение за месеците януари, февруари, април и май на 2009г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2009г., до окончателното й заплащане и по иска с правно основание чл.221 от КТ сумата от 467,47лв./четиристотин шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане.

ОСЪЖДА “М.***”ЕАД-гр.Ш.***, със седалище и адрес на управление: ул.”И.***” №34 с ЕИК 837066073 да заплати на Д.Д.К. с ЕГН: ********** направените от ищеца деловодни разноски, направени в настоящото производство в размер на 150,00лв./сто и петдесет лева/

ОСЪЖДА “М.***”ЕАД-гр.Ш.***, със седалище и адрес на управление: ул.”И.***” №34 с ЕИК 837066073 да заплати в полза на Районен съд - гр.Ш.*** държавна такса в размер на 100 лв. /сто лева/ и сумата 80лв./осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Ш.***ски окръжен съд в 2 седмичен срок от датата на обявяване -10.12.2009г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: