№..842........
гр. Шумен, 05.01.2010г.
Шуменският районен съд, в
публичното заседание на двадесет и втори декември , през две хиляди и девета година,
в състав:
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното
от районният съдия
гр.д. №2775 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.245 ал.2 от КТ , и чл.221
ал.1 от КТ .
Депозирана е искова молба
от С.Д.П., ЕГН-***********,***-А срещу “МЕТАЛ” ЕАД гр. ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ЕИК-837066073, представлявано от Д Л Д, в качеството на Изпълнителен директор , в
която посочва , че по силата на сключен
трудов договор от 03.04.2006 г. с ответната страна бил назначен на длъжност “Ръководител участък”,
на осн. чл.67, ал.1, т. 1 от КТ за неопределен срок, пълно работно време – 8 часов работен ден и трудово
възнаграждение 250 лв. Трудовото му правоотношение в
последствие било променяно по реда на
чл. 119 от КТ, като с последното
допълнително споразумение от 09.09.2008 г. бил преназначен на длъжност Ръководител участък с основно трудово
възнаграждение 500 лева. На 02.06.2009
г. ищецът прекратил едностранно трудовия си договор на
основание разпоредбата на чл. 327 т.2 от
КТ – ненавременно изплащане на трудовото възнаграждение. прекратяването на трудовото възнаграждение е
обективирано в Заповед № 0358 от 01.06.2009 г. на ответника. Ищецът твърди, че при прекратяване
на трудовия договор и понастоящем ответника в качеството на работодател му дължи изплащане на трудови възнаграждения, както
следва: за м. януари 2009 г. – 310 лева.; за м. февруари 2009 г. – 310 лв.; за
м. март 2009 г. – 310 лв.; за м. април 2009 г. – 500 лв.; за м. май 2009 г. –
500 лв.; за м. юни 2009 г. – 500 лв..
При прекратяване на трудовия договор
съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 1 от КТ във връзка с разпоредбата
на чл. 327 т.2 от КТ ответника е следвало да заплати на ищеца парично
обезщетение, равняващо се на една брутна заплата, като вземанията не са
изплатени. Ищецът претендира за дължимо
трудово възнаграждение за периода от м.
януари 2009 г. до м. май 2009 г. включително, явяващо се вземане по
смисъла на чл. 280 от КТ в размер на 2430.00 лв. ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, както и обезщетение по чл. 221
ал. 1 от КТ във връзка с чл. 327 т.2 от
КТ в размер на една брутна заплата от 500 лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В
хода на процеса , на основание чл.214 от ГПК ищецът прави изменение на
предявените искове , а именно намалява размера на исковите претенции както
следва : по отношение на иска по чл.245 от КТ моли да се счита предявен за
сумата от 872 ,08 лева , трудово възнаграждение за периода от януари 2009г. до май
2009г. , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска ,
до окончателното изплащане на главницата и по иска с правно основание чл.221
ал.1 от КТ , да се счита предявен за сумата от 316,30 лева , ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска , до
окончателното му изплащане . Изменението на исковете е допуснато с протоколно
определение от 22.12.2009г.
Ответникът
в отговора по чл.131 от ГПК признава частично иска . В хода на делото ,
след направеното намаление изцяло признава същите .
Съдът
, за да се произнесе взе предвид следното : Както беше посочено по-горе ответникът изцяло
признава предявените с правно основание чл.245 ал.2 от КТ , и чл.221 ал.1 от КТ искове . Предвид горното
съдът намира , че съдът следва да се произнесе с решение по реда на чл.237 ал.1
от ГПК , съобразно признатото . В
допълнение е необходимо да се посочи , че са спазени изискванията на чл.237
ал.3 от ГПК , а именно признатото право не противоречи на закона или добрите
нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
Ищецът моли да му бъдат присъдени извършените деловодни
разноски . Съдът като отчете обстоятелството , че ответникът признава исковете
, но с поведението си е станал причина за завеждането им , счита , че не е
приложима разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК , поради което по общото правило на
чл.78 ал.1 от ГПК дължи на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 150
лева .
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка
*** – държавна такса върху уважения размер на исковете и 120 лева –
възнаграждение за вещо лице .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “МЕТАЛ” ЕАД гр. ***,
ЕИК-837066073, представлявано от Д Л Д –
Изпълнителен директор , да заплати на С.Д.П.,
ЕГН-***********,***-А , обща
сума в размер на 1 188,38 (хиляда
сто осемдесет и осем лева и тридесет и осем ст.) лева , от която 872 ,08 лева – трудово възнаграждение ,
за периода от януари 2009г. до май
2009г. и 316,30 лева – обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ , поради прекратяване
на трудовия със Заповед №0358/01.06.2009г. , ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2009г. ,
до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА “МЕТАЛ” ЕАД гр. ***,
ЕИК-837066073, да заплати на С.Д.П., ЕГН-*********** , сумата от 150 (сто
и петдесет ) лева – деловодни разноски .
ОСЪЖДА “МЕТАЛ” ЕАД гр. ***,
ЕИК-837066073, да заплати по сметка *** (двеста
и двадесет ) лева , от която 100 лева – държавна такса върху размера
на уважените искове и 120 лева – възнаграждение за ВЛ.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му –
05.01.2010г. .
СЪДИЯ
: