Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2789/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 274а, ал. 5 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба Н.П.В., ЕГН : **********,***, срещу “***” АД, ЕИК : 127001597, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”, представлявано от Д.Х.Д.– изпълнителен директор, без посочено правно основание и обща цена от 2739,29 лева, ищеца сочи, че бил акционер в ответното дружество, за периода 2000г. – 2007г.. общото събрание гласувало дивидент, който, за 2005г., ищеца не получил. Гласуваният такъв за 2006г., му бил изплатен на 11.01.08г., със половин годишно закъснение. Претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 2739,29 лева, представляваща 1860 лева дивидент за 2005г., в едно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане; 780,89 лева – мораторна лихва върху сумата от 1860 лева – дивидент, за 2005г., за периода 01.09.2006г., до 07.08.09г. – дата на ИМ; 98,40 лева лихва за забава, за изплатеният му дивидент от 1860 лева, за 2006г., за периода 01.09.07г. – 11.01.2008г., както и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, като посочва че ищецът действително е бил акционер в дружеството и посочената от него сума 1860 лева е бил размерът на гласуваният дивидент, който за 2006г. му е изплатен на сочената в ИМ дата. Заявява, че не дължи сумата от 1860 лева дивидент за 2005г., тъй като задължението е погасено с прихващане на негово насрещно задължение – ГД № 1758/06г. на ШРС. След прихващането ищецът му дължал сумата от 488,07 лева, за която, и за цялата от 2348,07 лева, ако не бъде признато за настъпило твърдяното извънсъдебно прихващане, прави евентуално възражение за прихващане, в настоящото производство. Касателно претенцията за лихви, върху сумата - дивидент за 2005г. и 2006г., счита, че такива не дължи, поради погасяване на вземането, за първата с прихващане, а за втората с плащане.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представителите си, поддържат заявеното в ИМ и отговора.

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Няма спор между страните за част от фактите изложени в исковата молба – че ищецът е бил акционер в ответното дружество; че на общи събрания е гласуван дивидент за 2005 и 2006г., в размер на 1860 лева, както и че дължимият му такъв за 2006г. му е изплатен на сочената дата – 11.01.08г.. От представеният протокол за общо събрание е видно, че същото е проведено на 11.09.2006г. и е взето решение за изплащане на дивидент, за 2005г., които за ищеца е изчислен на претендираната сума 1860 лева. По делото не са налице данни за конкретна дата на провеждане, на общо събрание през 2007г., но ответникът признава, че такова е проведено през месец май 2007г., и на него също е взето решение, за изплащане на дивидент, в размер за ищеца също от 1860 лева.

С влязло в сила решение, по ГД № 1758/06г. ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 2348,07 лева, за което е представен ИЛ рег. № 4447/03.09.08г. на ШРС. По същото дело било допуснато обезпечение – определение влязло в сила на 31.01.08г., чрез спиране плащането на сумата от 1860 лева – дивидент за 2005г., дължима от ответника на ищеца /по настоящото производство/.

Разпитаната по делото свидетелка, за установяване наличието на изявление за прихващане, във връзка с твърдяното настъпило такова извънсъдебно, от ответника, посочи че лично е разговаряла с ищеца и му е обяснила, че дивидент за 2005г. няма да му се плати тъй като между дружеството и него се водело дело и ако решението по него било положително за дружеството, задължението му щяло да се прихване. Била му показана и обезпечителната заповед.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 247а, ал. 5 от ТЗ – За уважаването му следва да са установи, че ищецът е бил акционер в ответното дружество; че на общо събрание на акционерите е прието решение, за разпределяне на печалбата, за дивидент и неговият размер. Посочените факти се доказаха в настоящото производство и искът в предявеният размер от 1860 лева, би следвало да се уважи.

По възражението на ответника за извършено извънсъдебно прихващане – Представените по делото съдебни актове установяват съществуването на парично вземане на ответника срещу ищеца, за сумата от 2348,07 лева. Както се посочи налице е такова и на ищеца към ответника за сумата от 1860 лева. Независимо от явната заинтересованост на разпитаната свидетелка – служител на ответното дружество, тя установи проведен между нея и ищеца разговор, на които е обсъждано прихващането на насрещните вземания. Не се установи конкретна дата на разговора – твърдян за изявление по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД. Липсват данни по делото, към неустановената дата на разговора, свидетелката – икономически директор на дружеството ответник, да е разполагала с представителна власт, необходима и да извърши изявление за прихващане. Отделно от това и независимо от трайно възприетото становище в теорията и съдебната практика становище, касателно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, от показанията на свидетелката не може да се установи, че при воденият от нея и ищеца разговор, са били ясно очертани двете насрещни вземания, особено това на настоящият ответник. В тази насока и изявлението и че с ищеца “...имаме многобройни съдебни дела...” – л. 3 от протокол от 23.11.09г.. Налице е неопределеност на волеизявлението на компенсиращият, ако изобщо може да се приеме, че свидетелката, е могла да извърши такова, от името на ЮЛ.

Изложеното сочи липса на необходимото за извършване и настъпване последиците на компенсацията изявление, респективно неоснователност на ответното възражение.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД : В частта му за законната лихва върху дължимият дивидент за 2005г. – Съгласно разпоредбата на чл. 247а от ТЗ, дружеството следва да заплати на акционерите, гласуваният на ОС дивидент, в срок от три месеца от провеждането му, освен ако в устава е предвиден друг срок. За последното по делото не са налице данни. ОС е проведено на 11.09.2006г.. Съгласно правилата на чл. 72 от ЗЗД, задължението е било изискуемо на 11.12.2006г., съответно началната дата на забавата на ответника е 12.12.2006г. – чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Следователно искът би бил основателен за периода от 12.12.06г., до датата на исковата молба 07.08.09г..

Неоснователно е възражението на ответника, за недължимост на претендираната лихва, предвид наличието на обезпечителна заповед, по силата на която е спряно изплащането на главното задължение, както и поради погасяването на главният дълг с извънсъдебно прихващане. Както се посочи такова не е извършено, съответно вземането на ищеца не е погасено. По отношение на първото основание, следва да се отбележи, че обезпечителната мярка спиране на плащането няма погасителен ефект, за главния дълг, от което да следва и недължимост на акцесорното задължение. Тя само забранява за определено време длъжниковото изпълнение на парично задължение.

Поради изложеното съдът счита иска в тази му част за основателен, за посоченият период, и съгласно чл. 162 от ГПК, определя размера му на 711,87 лева.

В частта му за законната лихва върху сумата от 1860 лева – дивидент за 2006г. – както се посочи, не се установи по делото конкретна дата на проведено ОС през 2007г., като данните са че е било през месец май 2007г. и е взето решение за разпределение на печалбата, за дивидент на акционерите, като размерът на ищцовия такъв е бил 1860 лева. Съгласно правилата за сроковете, когато месецът няма съответен ден, срокът изтича в последният му такъв. Поради това и разпоредбата на чл. 247а ТЗ, съдът счита, че задължението е било изискуемо на последният ден от третият месец, следващ май 2007г., а именно на 31.08.07г., като съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е бил в забава от 01.09.07г.. От приложеното на л. 7 от делото, нареждане разписка е видно, че вземането е погасено на 11.01.08г., с плащане, от длъжника настоящ ответник. Поради това искът е основателен за периода 01.09.07г. до 11.01.08г..

Неоснователно е възражението на ответника, за недължимост на претендираната законна лихва, поради разпоредбата на чл. 119 ЗЗД. Твърди се че при погасяване на главният дълг, се погасява и акцесорните задължения за лихви. Това е вярно, но за периода от изискуемостта на вземането, до погасяването му, лихви се дължат. Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД има в предвид погасяването по давност на главницата и невъзможност да се търсят с иск акцесорните вземания, макар давността за тях да не е изтекла, какъвто случай настоящият не е. В този смисъл и Р. № 334/70г. по ГД 2304/69г., I г. о..

Поради изложеното съдът счита иска в тази му част за основателен, за посоченият период, и съгласно чл. 162 от ГПК, определя размера му на 98,40 лева.

Посоченият изход на спора налага произнасяне и по евентуално предявеното възражение за прихващане на ответника : както се посочи, с решения по ГД № 1758/06г. ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 2348,07 лева. Така твърдяното вземане не се оспорва, като процесуалният представител на ищеца заявява, че присъдените суми не са заплатени.

Изложеното сочи всички предпоставки за уважаване на евентуално предявеното възражение за прихващане – съществуване на насрещно, парично, в случая съдебно установено, вземане на ответника, нямащо характер на посочените в чл. 105 от ЗЗД; условно изявление за прихващане; сбъдване на условието при което е направено.

Поради това предявените искове, следва да се уважат, до общата сума от 322,20 лева, поради погасяване на вземането на ищеца, за сумата от 2348,07 лева, с прихващане на същата, представляваща насрещно вземане на ответника, срещу него, в този размер.

В останалата им част: за сумата от 69,02 лева, част от претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД, законна лихва върху сумата от 1860 лева, за периода 01.09.06г – 07.08.09г., следва да се отхвърли, като неоснователен;

За сумата от 2348,07 лева, част от претенциите с правно основание чл. 247а от ТЗ и 86 от ЗЗД, следва да се отхвърли, поради погасяване на ищцовото вземане с прихващане на тази сума – вземане на ответника, до размера на по малкото от тях – това на ответника.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски, както следва – ответникът на ищеца 61,68 лева, а ищеца на ответника 635,31 лева, като след извършена от съда компенсация, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 573,63 лева, разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената и отхвърлена част от иска.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : 127001597, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”, представлявано от Д.Х.Д.– изпълнителен директор, да заплати на Н.П.В., ЕГН : **********,***, сумата от 322,20 лева – част от дължима законна лихва върху сумите от 1860 лева, дължими дивиденти за 2005 и 2006г., в размер на 711,87 лева, за периода 12.12.06г. – 07.08.09г. и 98,40 лева, за периода 01.09.07г. – 11.01.08г..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.В., ЕГН : **********,***, срещу “***” АД, ЕИК : 127001597, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”, представлявано от Д.Х.Д.– изпълнителен директор, иск, с правно основание чл. 247а, ал. 5 от ТЗ, за сумата от 1860 лева, поради погасяване на вземането с прихващане на насрещно вземане на ответника, за сумата от 2348,07 лева, по ИЛ № 4447/03.09.09г. на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.В., ЕГН : **********,***, срещу “***” АД, ЕИК : 127001597, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”, представлявано от Д.Х.Д.– изпълнителен директор, иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, в частта му за сумата от 69,02 лева и за периода 01.09.06г – 12.12.06г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.В., ЕГН : **********,***, срещу “***” АД, ЕИК : 127001597, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”, представлявано от Д.Х.Д.– изпълнителен директор, иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, в частта му за сумата от 488,07 лева, поради погасаване на вземането с прихващане на насрещно вземане на ответника, за сумата от 488,07 лева, по ИЛ № 4447/03.09.09г. на ШРС.

ОСЪЖДА Н.П.В., ЕГН : **********,***, да заплати на “***” АД, ЕИК : 127001597, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”, представлявано от Д.Х.Д.– изпълнителен директор, сумата от 573,63 лева – разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: