Р Е Ш Е Н И Е № 750

Гр.Шумен, 08 Декември 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2845 по описа за 2009 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Трудов спор по чл.357 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата си молба до съда ищеца В.И.В. излага, че с влязло в сила решение по гр.д.№2512/2009г. на ШРС е признато за незаконно уволнението и извършено със Заповед №33/18.09.2008г. на директора на ПМГ "Нанчо Попович" гр.Шумен. Ето защо моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да и заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за срок от шест месеца в размер на 3382,56 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, позовава се на изтекла погасителна давност, и прави евентуално възражение за прихващане с изплатени на ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ, в общ размер - 1455,85 лева. Претендира присъждане на деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от приложеното по делото заверено копие на решение по гр.д.№2845/2009г. на ШРС, с влязло в законна сила решение съдът е признал за незаконно уволнението на ищцата извършено със Заповед №33/18.09.2008г. на директора на ПМГ "Нанчо Попович" гр.Шумен. От назначената по горното дело съдебно - счетоводна експертиза е видно, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата, изчислено съобразно чл.228 от КТ за един месец е в размер на 553,35 лева, а за шест месеца – 3320,10 лева. От представената от ищцата служебна бележка и трудова книжка е видно, че през процесния период, шест месеца след незаконното уволнение, последната не е била в трудово правоотношение, и е била регистрирана в Дирекция "Бюро по Труда" гр.Шумен. Ето защо, като съобрази настъпилият факт /оставане без работа поради незаконно уволнение за шестмесечния период след отмененото уволнение/, съдът намира, че на ищцата се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Неоснователно е възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, доколкото същата съобразно чл.358, ал.1, т.3 от КТ, в която хипотеза е и настоящата претенция, е тригодишна. Съдът намира възражението на ответника за прихващане за основателно. Необходимо е да се отбележи, че то по съществото си представлява възражение за прихващане, а не материално правно изявление за прихващане, не само поради оспорването на вземането от ищеца, и тези на ищеца от ответника, но и предвид адресата, до който са отправени в настоящото производство. От представените от ответника писмени доказателства е видно, че на ищцата са изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ в общ размер – 1455,85 лева, а горното обстоятелство не се и оспорва от ищеца. Неприложима е в случая разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ, доколкото тя касае неоснователно получени суми, а основанието за плащане трябва да е липсвало още в момента на извършването му (начална липса на основание), и работникът или служителят да не е знаел за него. Последващото отпадане на основанието няма отношение и към добросъвестността по смисъла на чл.271, ал.1 КТ, защото не може да се отнесе към момента на получаването на сумата, а към момента на начисляване и изплащане на процесните обезщетения те не са били без основание /Р №623/24.06.2002г. на ВКС ІІІ г.о. и др./. Именно за да се избегнат бъдещи спорове относно неоснователното разместване на блага в патримониума на страните, а безспорно такова би било налице с получаването на две обезщетения наред с настоящото за един и същи период, е предвидена и възможността за компенсиране на вземането. Тъй като това вземане на ответника е неликвидно, каквото е и задължението му, а възражението за прихващане е евентуално, компенсацията ще настъпи след влизане в сила на решението (от който момент същите ще станат ликвидни), като насрещните задължения следва да се смятат погасени до размера на по - малкото от тях, а именно задължението на ответника към ищеца - до размера на 1455,85 лева. Или в случая дължимата сума от ответника се редуцира до 1864,25 лева, поради което и предявения иск следва да се уважи до така установения размер, в останалата част до 3320,10 лева следва да се отхвърли поради прихващане с вземането на ответника, а до предявения размер, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 275,57 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 67,33 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдената сума в размер на 74,57 лева, и направените от съда разноски в размер на 80 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ПРИРОДОМАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ "НАНЧО ПОПОВИЧ" гр.Шумен, ул.Кирил и Методий №68, представлявана от директора ***, да заплати на В.И.В. с ЕГН **********,***, сумата от 1864,25 лева /хиляда осемстотин шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месечен период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2009 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 275,57 лева /двеста седемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта до 3320,10 лева, поради прихващане с вземане на ответника в размер на 1455,85 лева – изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН **********,***, да заплати на ПРИРОДОМАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ "НАНЧО ПОПОВИЧ" гр.Шумен, ул.Кирил и Методий №68, представлявана от директора ***, сумата от 67,33 лева /шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ПРИРОДОМАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ "НАНЧО ПОПОВИЧ" гр.Шумен, ул.Кирил и Методий №68, представлявана от директора ***, да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 74,57 лева /седемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, и направените от съда разноски в размер на 80 лева /осемдесет лева/, по сметка на Районен съд - гр.Шумен.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок считано от 09.12.2009г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: