Р Е Ш Е Н И Е № 705

Гр.Шумен, 24 Ноември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2874 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

В исковата си молба до съда ищеца – К.В.К. излага, че работел по трудов договор с ответника на длъжността "шофьор" в *** Шумен. На 07.08.2009г. му била връчена Заповед №ЧР – 4 551/28.07.2009г. на ответника за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищеца намира уволнението си за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Като мотиви за това си искане К. е посочил на първо место обстоятелството, че не му е искано обяснение за каквото и да било нарушение, заповедта била немотивирана, не съдържала изискуемите законови реквизити и др. Предвид изложеното ищеца моли съда да постанови решение, по силата на което да признае уволнението му за незаконно и да го отмени; да го възстанови на предишната заемана от него длъжност, да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконосъобразното уволнение за шест месечен период в размер на 1320 лева, както и да му бъдат заплатени направените съдебно - деловодни разноски.

Ответникът, е депозирал отговор в законния едномесечен срок, оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, по подробно изложени съображения.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а и видно от приложените по делото трудов договор, допълнително споразумение и др., става ясно че ищеца е работил при ответника, на длъжността "Изпълнител /шофьор/" с място на работа Агенция за *** гр.София, Дирекция "***" общ.Шумен, като със Заповед №РД 01 - 736/23.07.2009г. на изпълнителния директор на АСП, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.190, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.187, т.3 от КТ. Като причини за издаването на посочената заповед работодателят е отбелязал в 21 пункта допуснати корекции и липси на реквизити на документи, които ищеца е следвало да изготви, и др. Нарушенията посочени в заповедта са извършени за периода 02.02.2009г. – 30.05.2009г. С писмо изх.№242-1496/26.06.2009г., връчено на ищеца на 30.06.2009г., от последния е поискано обяснение за установените нарушения. Ищеца не е представил писмени обяснения на работодателя си. От представените от ответника констативни протоколи е видно, че работодателя е установил сочените в заповедта нарушения на 27.02.2009г., 31.03.2009г., 30.04.2009г., и 30.05.2009г., като в последния констативен протокол от 30.05.2009г. е отразено: "Към 30.05.2009г. водача на МПС не е отчел пътните листи за изминати километри и не е предал основното месечно сведение, с което не е изпълнил изискванията на Правилника за вътрешния финансово – счетоводен документооборот в АСП от 2004г.". Така констатираното неизпълнение на задълженията на ищеца в този протокол, работодателя е отразил като нарушение на трудовата дисциплина в процесната заповед под №21.

На първо место, съдът следва да извърши проверка на процесната заповед досежно спазването на преклузивните срокове визирани в чл.194, ал.1 от КТ. Съобразно горната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по - късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по късно от 1 година от извършването му. Откриване на нарушението, като начален момент на двумесечния срок, следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарната власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина - установен субект на нарушението, време и място на извършването му, и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. От приложените по делото констативни протоколи е видно, че работодателя на ищеца е узнал за субекта на соченото нарушение, времето и мястото на извършването му, както и съществените му признаци, с изключение на последното посочено в заповедта нарушение- №21, на следните дати: 27.02.2009г., 31.03.2009г., 30.04.2009г. Под откриване на нарушението се разбира узнаването от субекта на дисциплинарната власт – работодателя или лице, упълномощено да управлява делата му /"Коментар на Кодекса на Труда" В. М., К. С., А. В./, каквито всъщност са били и лицата констатирали сочените нарушения. Съобразно чл.195, ал.3 от КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя, а от представената заповед е видно, че тя е била връчена на ищеца на 28.07.2009г., с надлежно удостоверен отказ за получаване от трима свидетеля, т.е. след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.194, ал.1 от КТ за нарушенията по п.1 - 20. Налагайки наказанието след изтичането на преклузивния срок, за който съдът следи служебно, наказващия орган е издал незаконосъобразна заповед за дисциплинарно уволнение. От друга страна последното нарушение, без да се разглежда по същество, само по себе си не би могло да обуслови системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното уволнение се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено. Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а именно възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението.

Досежно иска за присъждане на обезщетение за времето през което ищеца е останал без работа на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ: Въпреки изричното указание до ищеца, че следва да докаже твърдението си, че е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, последния не ангажира доказателства в тази насока, поради което и така предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 167 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА уволнението на К.В.К. с ЕГН **********,***, адв.Д.С., извършено със Заповед №РД 01 - 736/23.07.2009г. на изпълнителния директор на АГЕНЦИЯ ЗА ***, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА К.В.К. с ЕГН ********** на предишната заемана от него длъжност - "Изпълнител /шофьор/" при Агенция за *** гр.София, Дирекция "***" общ.Шумен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.В.К. с ЕГН ********** срещу АГЕНЦИЯ ЗА ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ, за заплащане на сумата от 1320 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА *** гр.София, ул.*** №2, представлявана от изпълнителния директор ***, да заплати на К.В.К. с ЕГН **********, сумата от 167 лв. /сто шестдесет и седем лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок считано от 25.11.2009г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: