Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2902/2009 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.100 от СК (отм.).

Производството по делото е било образувано като такова с правно основание чл.99, ал.1 от СК (отм.), впоследствие в първото по делото заседание основанието на иска е било променено от такъв с основание чл.99, ал.1 от СК (отм.) в такъв с основание чл.100 от СК (отм.). В молбата си до съда молителите – Р.К.Р. и И.Г.Р. твърдят, че са законни съпрузи сключили граждански брак на 04.08.1968 г. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по смисъла на чл.101 от СК (отм.), което поддържат. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и да одобри представеното споразумение, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.

В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха пред съда желанието си за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак на 04.08.1968 г., с акт №406/04.08.1968 г. на Община Шумен. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл.101 от СК (отм.) споразумение молителите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си. Съдът намира, че така представеното споразумение не противоречи на закона и морала, поради което и следва да бъде одобрено.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лв., от които констатира, че са внесени 25 лева от молителката Р.К.Р., като другият молител следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. за държавна такса.

Водим от горното, и на основание чл.100 от СК (отм.), съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 04.08.1968 г., с акт №406/04.08.1968 г. на Община Шумен, между И.Г.Р. с ЕГН-********** ***, и Р.К.Р. с ЕГН-********** ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

1.Съдът констатира, че семейното жилище, находящо се в гр. ***, собственост на двамата молители, е напуснато от молителката и се предоставя за ползване на молителя И.Г.Р..

2.Молителите декларират, че не притежават движимо имущество и парични влогове които да са семейна имуществена общност подлежаща на делба.

3.Страните нямат претенции за издръжка помежду си.

4.След прекратяване на брака съпругата ще възстанови предбрачното си фамилно име “М”.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, която констатира, от която констатира, че са внесени 25 (двадесет и пет) лева, като ОСЪЖДА И.Г.Р. с ЕГН-**********, да заплати по сметка на ШРС 15 лв. (петнадесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: