Председател: К. Колешански

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2914/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 50 от СК.

В ШРС е депозирана молба от Д.П.Д., ЕГН : **********,*** и М.П.Д., ЕГН: **********,***, твърдящи, че са законни съпрузи, сключили граждански брак на 11.11.1973г.. От брака си имали родени две деца, които към настоящия момент са пълнолетни. Двамата съпрузи сочат, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по смисъла на чл. 101 от СК(отм.), което поддържат. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и одобри представеното споразумение, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.

В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха пред съда желанието си за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак № 093256/11.11.1973г. на Община ***, обл. ***, молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак с акт № 7 на 11.11.1973г. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл. 51 от СК споразумение молителите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си. Съдът намира, че така представеното споразумение не противоречи на интересите на вече пълнолетните им деца, поради което и следва да бъде утвърдено.

Съдът определя окончателна държавна такса по брачния иск, в размер на 40 лева, като констатира, че е внесена сумата от 25 лв. от молителя, при завеждане на молбата, и съобразно постигнатото споразумение, молителката, следва да заплати останалите 15 лева, по сметка на ШРС .

Водим от горното, и на основание чл. 50 от СК и чл. 330 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 11.11.1973г., с акт № 7/11.11.1973г., на Община Ивански, обл. Шумен, между Д.П.Д., ЕГН : **********,*** и М.П.Д., ЕГН: **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.П.Д., ЕГН : **********,*** и М.П.Д., ЕГН: **********,***, споразумение, по чл. 51 от СК, а именно:

1. Съпругата след прекратяване на брака, запазва фамилното име Д.;

2. Семейното жилище – апартамент в гр. Шумен, ул. “***” № 34, бл.6, вх. 4, ап. 94, напуснато от съпруга, ще се ползва от съпругата

3. Съпругата М.П.Д., в качеството й на физическо лице и под фирмата ЕТ „М.П. ***, с Булстат: 127598039, упражнява търговска дейност, като съпругът заявява, че няма претенция към тази фирма и имуществото на същата, придобито изцяло от и по време на търговската й дейност;

4. Страните нямат претенции от имуществен характер по между си;

5. Страните нямат придобити по време на брака други недвижими имоти, нямат банкови сметки, а движимите вещи са поделени доброволно извън съдебно;

6. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат взаимно издръжка;

7. Направените по делото разноски се поемат от страните по равно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по молбата, в размер на 40 лв. (четиридесет лева), като ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 (петнадесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: