Р Е Ш Е Н И Е

№....601......., гр. Ш.***, 06.11.2009 г.

Ш.***ският районен съд, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. Иванов

при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от районният съдия бр. д. № 2919 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по чл.100 от СК.

Депозирана е молба от Е.Х.Г., ЕГН ********** и Г.Р.Г., ЕГН **********, в която излагат, че са сключили граждански брак на 26.04.1987 г., от който брак имали родени две деца – Р. Г. Р.*** и З. Г. Р.***, понастоящем навършили пълнолетие. Поради несъвместимост в характерите и разбиранията повече от една година живеели разделено. Във връзка с изложеното, постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака им, както и споразумение, относно уреждане на личните им и имуществени отношения след развода. На основание изложеното, молят съдът да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданският им брак и одобри споразумението по чл.101 от СК.

В съдебно заседание поддържат молбата си за прекратяване на брака и споразумението към нея.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното : от приложените 3 бр. удостоверения, издадени въз основа на акт за граждански брак № 184/26.04.1987 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при Община – Ш.***, акт за раждане № 873/27.05.1990 г. и акт за раждане № 1751/11.08.1987 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при Община – Ш.***, се доказва по категоричен начин, че молителите Г.Р.Г., ЕГН ********** и Е.Х.Г., ЕГН **********, са законни съпрузи, считано от 26.04.1987 г. и имат родени от брака две деца – Р. Г. Р.*** и З. Г. Р.***, понастоящем навършили пълнолетие. В молбата си и двамата твърдят, че от началото на 2008 г. са във фактическа раздяла и са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака им, което поддържат пред съда. Освен това, представят писмено споразумение по чл.101 от СК, в което уреждат личните си и имуществени отношения след развода. Същото отговаря на изискванията на закона и не противоречи на морала, поради което няма пречки за одобряването му.

Позовавайки се на изложеното и като съобрази, че не е налице, визираната в чл.100, ал.2 от СК отрицателна предпоставка за допускане на развод, съдът намира, че разглежданата молба се явява и доказана и следва да се

уважи.

Съпрузите не представят удостоверения за доходите си или други доказателства за това, като и двамата в открито съдебно заседание заявяват, че молителят реализира месечен доход в размер на 320.00 лева, а молителката реализира месечен доход в размер на 280.00 лева. На това основание, определя окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лева, от които приспада

първоначално внесените от Е.Х.Г. 25.00 лева. Разликата от

15.00 лева подлежи на доплащане от Г.Р.Г..

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, разноските по делото остават в тежест на съпрузите така, както са били извършени от всеки от двамата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Г.Р.Г., ЕГН **********,*** и Е.Х.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес : гр. Ш.***, ул. “ С.*** “ *, чрез адв. Р. Х. - ШАК, сключен на 26.04.1987 г., с акт № 184/1987 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Ш.***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

ОДОБРЯВА, постигнатото между същите писмено споразумение по чл.101 от СК, както следва:

I. СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ – апартамент, находящ се в гр. Ш.***, ул. “ И. Р.*** “ № 1, вх. 1, ет. 2, ап. 6, което е собственост на молителите, се предоставя за ползване от съпруга – Г.Р.Г., като съдът констатира, че съпругата го е напуснала.

ІІ. Съпрузите НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА един на друг, след прекратяване на брака и за в бъдеще нямат претенции в този смисъл.

ІІI. Е.Х.Г. си ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име – С.***.

ІV. Придобитите през време на брака недвижими имоти, подробно описани в договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 18.02.1991 г. и н.а. № 170, т. ІІ, н.д. № 786/1992 г. по описа на ШРС, остават в режим на обикновена съсобственост между съпрузите и след прекратяването на брака.

V. Придобитият по време на брака лек автомобил “ Р.*** 19 “, с ДК № Н 74 69 АМ, № на рама VF1B53B0509831223, остава в режим на обикновена съсобственост между съпрузите и след прекратяване на брака.

VІ. Молителите не притежават търговски дружества или дялове от търговски дружества, както не притежават и влогове.

VІІ. Останалите движими вещи, в режим на СИО молителите са поделили извънсъдебно помежду си, и нямат взаимни претенции от имуществен характер.

Разноските по делото се поемат по равно от всеки от молителите.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лева, от които приспада първоначално внесените от Е.Х.Г. 25.00 лева.

ОСЪЖДА Г.Р.Г., да заплати по сметка на Ш.***ски районен съд държавна такса в размер на 15.00 лева.

ВЪЗЛАГА деловодните разноски в тежест на молителите така, както са били извършени от всеки от тях.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :