Председател: К. Колешански

Секретар: М. Г.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2985/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

В исковата си молба К.Г.К., ЕГН : **********,***, срещу Община ***, с посочено правно основание чл. 225, ал. 2 от КТ. Ищеца сочи, че с заповед № 629/10.04.2008г. на кмета на Община ***, бил уволнен, но с решение № 675/29.08.08г., по ГД № 1233/08г. на ШРС, уволнението му било признато за незаконно, като ответника бил осъден да му заплати сумата от 1873,27 лева – обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението, за периода от 10.04.08г. – 16.06.08г.. Твърдейки, че до шестмесечният период, за който има право на обезщетение, съгласно чл. 225 от КТ, бил на по ниско платена работа, от 16.06.08г., претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 2349,10 лева – обезщетение – разлика в заплатите, получавани, при ответника и на по ниско платена работа, поради уволнението, за периода 16.06.08г. – 10.10.08г., както и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска за допустим, но не взема становище по неговата основателност. Евентуално прави възражение за прихващане, със свое вземане срещу ищеца, в размер на 1100 лева – присъдени разноски по водени между страните дела.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани – ищеца и представителят му, поддържат иска, така както е предявен, а ответника, не изпраща представител.

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Със заповед № 629/10.04.2008г. на кмета на Община Шумен, ищеца, бил уволнен, но с решение № 675/29.08.08г., по ГД № 1233/08г. на ШРС, уволнението му било признато за незаконно, като ответника бил осъден да му заплати сумата от 1873,27 лева – обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението, за периода от 10.04.08г. – 16.06.08г.. Посоченото се установява от приложените по делото съдебни решения – л. 3 – 4. От приетите, неоспорени писмени доказателства – служебна бележка № 430/08.07.09г. на Д* ООД, е видно, че ищеца, за исковият период – 16.06.08г. – 10.10.08г. е бил в трудово правоотношение с дружеството, за длъжността организатор охрана, с брутно възнаграждение в размер на 250,08 лева месечно. Заключението на приетата експертиза сочи, че разликата между възнагражденията в споменатото дружество и това при ответника е в размер на 2327,45 лева, за целият период.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

За уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ е необходимо да се установи признато за незаконно уволнение с влязло в сила решение; работа на ищеца на по ниско платена работа; размера на разликата във възнагражденията – претендираното обезщетение, съответно на брутните трудови възнаграждения. В конкретният случай всички са налице, поради което и предявеният иск, следва да бъде уважен, но за сумата от 2327,45 лева, в едно със законната лихва, считано от 01.09.09г. – дата на подаване на ИМ, до окончателното плащане. В останалата му част, за сумата от 21,65 лева, до пълният предявен размер от 2349,10 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.

Посоченият изход на спора налага произнасяне и по евентуално предявеното възражение за прихващане на ответника : с решения по ГД № 3076/08 на ШРС и ВГД № 249/09г. на ШОС, ищецът в настоящото производство е бил осъден да заплати на ответника сумата от 1100 лева – разноски, по двете производства, общо – л. 10 - 13. Така твърдяното вземане не се оспорва, като процесуалният представител на ищеца заявява, че присъдените разноски не са заплатени.

Изложеното сочи всички предпоставки за уважаване на евентуално предявеното възражение за прихващане – съществуване на насрещно, парично, в случая съдебно установено, вземане на ответника, нямащо характер на посочените в чл. 105 от ЗЗД; условно изявление за прихващане; сбъдване на условието при което е направено.

Поради това предявеният иск, следва да се отхвърли, в частта му за сумата от 1100 лева, поради погасяване на вземането на ищеца, с прихващане на същата, представляваща насрещно вземане на ответника, срещу него.

С оглед разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, предвид евентуалното възражение за прихващане и възможността компенсацията да настъпи към дата на влизане в сила, на съдебното решение, искането на ищеца, за присъждане на лихви, върху дължимото му обезщетение, то следва ответникът да му заплати сумата от 1227,45 лева – обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ, за периода 16.06.08г. – 10.10.08г, в едно със законната лихва върху сумата от 2327,45 лева /размер на ищцовото вземане, за обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ, преди настъпване ефекта на компенсацията/, за периода от 01.09.09г./дата на подаване на ИМ/, до влизане на решението в сила, и законната лихва върху сумата от 1227,45 лева, от влизане в сила на решението, до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 110 лева, представляваща държавна такса 50 лева и 60 лева възнаграждение за вещо лице.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски както следва ответника на ищеца – 148,92 лева, а ищеца на ответника 286,49 лева, като след извършена компенсация ищецът следва да заплати на ответника сумата от 137,57 лева – разноски в производството на настоящата инстанция, съобразно уважената част от иска.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община ***, да заплати на К.Г.К., ЕГН : **********,***, сумата от 1227,45 лева – обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ, за периода 16.06.08г. – 10.10.08г, в едно със законната лихва върху сумата от 2327,45 лева, за периода от 01.09.09г., до влизане на решението в сила, и законната лихва върху сумата от 1227,45 лева, от влизане в сила на решението, до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.К., ЕГН : **********,***, срещу Община ***, иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, в частта му, за сумата от 21,65 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.К., ЕГН : **********,***, срещу Община ***, иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, в частта му, за сумата от 1100 лева, поради погасяване на насрещните вземания на страните, до размер на по малкото от тях, това на Община Шумен срещу К.Г.К., ЕГН : **********, за сумата от 1100 лева – присъдени разноски по ГД № 3076/08 на ШРС и ВГД № 249/09г. на ШОС.

ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН : **********,***, да заплати на Община ***, сумата от 137,57 лева – разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 06.11.2009г., в съответствие с чл. 315, ал. 2 ГПК.

Ответникът няма право да обжалва решението в частта му за разноските, на основание чл. 80, изр. второ ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: