Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №3176/08 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.106, ал.5 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от В.К.Р. иск с правно основание чл.106, ал.5 от ГПК за изменение на режима на лични контакти, които има бившият и съпруг З. С К. с малолетното от брака на двамата дете – С З С, ЕГН-**********. Твърди, че през времето за лични контакти с детето над него било упражнявано насилие и това предизвикало появата на страх и говорни дефекти у детето. Желае да бъде изменен режима на лични контакти на ответника с детето С, като вместо всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, както и един календарен месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск личните контакти бъдат променени – всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 14.00 ч. в присъствието на майката.

В месечния срок ответникът депозира писмен отговор на исковата молба. В него сочи, че иска е неоснователен. Моли същия да бъде отхвърлен. Сочи, че ищцата препятства контактите му с детето, поради влошените отношения между страните.

В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска, така, както е предявен. Ответника оспорва иска. Желае той да остане същия, какъвто е бил и досега.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи следното от фактическа страна: Видно от приложеното гр. д. №100/2006 г. на ШРС, упражняването на родителските права върху детето - С са предоставени на майката - В.К.Р.. На ответника в производството е бил определен режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и един календарен месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

В производството по делото са разпитани по двама свидетели при режим на довеждане за всяка от страните. От ищцовата страна това са свидетелите И – сестра на ищцата и И за ответната страна това са свидетелите М и Х. Всички страни свидетелстват за изострените отношения между страните. Свидетелите на ищцовата страна сочат, че детето вследствие с контактите си с бащата и неговите родител е травмирано, невротизирано и тревожно, поради преживян уплах, предизвикан от страна на бащата и родителите му. Детето дори заеквало, дефект, който се проявявал, както при житейски ситуации, които превъзбуждали детето, така и при спомена му за пребиването при бащата и неговите родители. Свидетелката И дори сочи, че детето се изразявало зле за баща си, като на въпрос защо говори така за него, детето отговаряло, че същия му е счупил креватчето и поради това го счита за лош. Пак по данни на същата свидетелка детето не искало да ходи при родителите на баща си и казвало, че те са лоши и го биели. Показанията н свидетелите на ответната страна са противоположни. Те излагат, че ответника е имал добро отношение към детето, грижел се за него, стремял се да му осигури всички възможни удобства, като между двамата имало силна връзка. Сочат, че майката препятствала контактите на бащата с детето.

С оглед на останалите данни събрани по делото съдът кредитира напълно дадените от страна на свидетелите на ищцата показания. В приетия по делото социален доклад е посочено, че между детето и майката съществува силна емоционална връзка. Детето заявило на социалните работници, че не желае да се среща с баща си, тъй като той бил счупил креватчето му. Детето сочело, че дядо му и баба му по бащина линия го обиждали – наричали го “тъпанар” и “глупак” и му взели телефона, за да не се обажда на майка си. При разговорите с детето за баща му и неговите близки детето се превъзбуждало и започвал да заеква. Същите данни разкрива и назначената по делото съдебно- психологична експертиза на детето. Заключението дава данни, че детето има нормално за възрастта психологично развитие. То е по-лесно уязвимо, расте в условия на фрустрация, което проекциите на детето сочат, че е породено от бащата и неговите родители. “Наблюдението на детето отчита продължително негативно изживяване, със споделяне не интензивни страхове от физическо насилие.” Същото има прояви на заекване, с прояви на страх, свързани с отделянето му от обичайната среда.

В тази насока приетият социален доклад, Съдебно- психологическа експертиза, както показанията на двамата ищцови свидетели категорично установяват твърденията наведени в исковата молба, като съставят една ясна непротиворечива картина. Констатира се силна емоционална връзка между майката и детето. Поради страхови изживявания предизвикани вследствие поведението на близки на ответника детето е заеквало. Същото е по-чувствително от други деца и негативните емоции отключени вследствие на страха са предизвикали трайни страхови изживявания, които към момента на изследване на детето с експертизата са позатихнали, но се “отключват” при споменаване на ответника и неговите близки.

С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: При произнасянето си по отношение на режима на родителски контакти съдът следва да се ръководи единствено от интересите на детето. Тук не могат да бъдат вземани предвид характера на отношенията между родителите, само това дали и доколко режима на лични контакти е в полза за детето. Режима на лични контакти с бащата, с оглед данните по делото следва да бъде ограничен, тъй като е явно, че в действащия досега режим на лични контакти не повлиява добре детето. Неоснователно е направеното от представителя на ответника твърдение, че режима не следва да се ограничава, тъй като по делото се установява, неблагоприятните психологични изживявания у детето са предизвикани от дядото на детето, а не от баща му. С оглед на данните по делото се установява, че това действително е така, но тези неблагоприятни резултати са станали във времето определено за лични контакти с бащата, след като детето е бил оставено от последния на село за през лятото, а самия той нямал контакт с него, тъй като живее в гр. Шумен.

Поради това съдът намира, че определение с решението по гр. д. №100/2006 г. режим налични контакти на ответника с детето следва да бъде изменен, като бъде постановено срещите да стават всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 14.00 ч. в присъствието на майката В.К.Р..

На ищцата следва да бъдат присъдени и разноските в производството в размер на 25 лв. за държавна такса, както и разноските за един адвокат по делото в размер на 200 лв.

С оглед гореизложеното и на основание чл.106, ал.5 от СК , съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ постановения по гр.д. №100/2006 г. на ШРС режим на лични контакти на З. С К., ЕГН-**********,*** с детето С З С, ЕГН-**********, като ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата З. С К., ЕГН-********** с детето СЗ С, ЕГН-********** - всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 14.00 часа в присъствието на майката В.К.Р., ЕГН-********** ***.

ОСЪЖДА З. С К., ЕГН-********** да заплати на В.К.Р., ЕГН-********** сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14 дневен срок от уведомяване на страните .

РАЙОНЕН СЪДИЯ: