Р Е
Ш Е Н
И Е
№_567______
29.10.2009
г., гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд,
VІІ състав
на двадесет и девети
септември 2009 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: Т. Т.
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. №3106/08
г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена
е искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС.
Производството по настоящото
дело е образувано по искова молба от П.Г.О. против Ю.Х.С. и А.О.С.. В нея се излага, че ищцата придобила
собствеността върху имот с идентификатор №83510.655.191, представляващ лозе с площ от 507 кв. м. в местността
“Баджа яр”, в землището на гр. Шумен, в мястото имало изградена вилна постройка
с площ от 28 кв.м., която е търпима постройка. След закупуването на имота ищцата се
опитала да влезе във владение на имота, но за това и пречели ответниците, които
притежавали съседен поземлен имот и завзели процесния поземлен имот и го владеели
неправомерно. Поради това моли съдът да постанови решение по силата на което
ответниците да бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия, с които
пречат на упражняването на правото на
собственост на ищцата и да предадат владението върху процесния поземлен имот,
заедно с намиращата се в него вилна постройка.
От
страна на ответниците е депозирано писмено становище. В него се сочи, че ищцата следва да уточни какъв е
иска, който е предявила. Намират, че независимо дали става въпрос за иск с правно
основание чл.108 от ЗС или иск с правно основание чл.109 от ЗС и в двата случая
исковете са неоснователни, тъй като ищцата не е била собственик на процесния
недвижим имот, тъй като тя е придобила собствеността от лице – несобственик. Тъй като не е била изтекла и кратката
придобивна давност намира, че ищцата не е собственик и иска се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Моли да бъде
назначена съдебно-техническа експертиза, която да
установи дали са тъждествени имотите предмет на НА
№38, т.V, дело №1599/1961 г. на ШРС, НА №137, т.ІІ,
д. 171/2004 г. и НА №61, т.VІ, д.990/2006 г. на
Нотариус с №222 на Нотариалната камара.
В
ОСЗ представителят на ищеца сочи, че поддържа исковата молба така както е
предявена. Представителя на ответниците моли иска да бъде отхвърлен, намира, че
ответниците са добросъвестни владелци, които черпят правата си въз основа на
законно придобито правно основание и всъщност те са собственици на процесния
парцел, а не ответниците. Излага се, че
ответниците въз основа на възмездна правна
сделка са придобили имот с идентификатор №83510.655.179, който към момента на
закупуването от тях е обхващал и отбелязания в Кадастралната карта (приета
по-късно) имот, с идентификатор №83510.655.191, за който
претендира с исковата си молба ищцата.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
По
делото страните се легитимират като собственици на процесния недвижим имот
описан по действащата в гр. Шумен от месец ноември 2005 г. Кадастрална карта
под идентификатор №83510.655.191. Ищците сочат,
че са придобили посочения имот по силата
на Покупко-продажба закрепена в НА №61, том VІ, рег.
№18844, дело №990/2006 г., а ответниците твърдят, че те са го придобили също по
силата на покупко-продажба отразена в НА 0137, том ІІ, рег.
№2935, дело №171/2004 г.
По отношение на процесния имот се
констатират следните факти. Същия се намира в землището на гр. Шумен, но извън
регулация и попада в район на земи по §4 от ЗСПЗЗ. Това обаче е станало едва с
приемането на нов кадастрален план през 2005 г. на гр. Шумен. През 1961 г. имота
е придобит, като част от по-голям имот, чрез покупко-продажба, отразена в НА
№38, т. V, д.1599/1961 г. от Т З Г и С Ж Г, като там е описан като лозе от 1.3 дка и 0.6 дка келеме.
През 1964 г. с приемане на план за землището на гр. Шумен е прието, че Т и С Г
са собственици на 1.9 кв. м., а имота е отбелязан под №2178. През 1989 г. е бил
изработен нов кадастрален план като описания в плана от 1964 г. имот под №2178
вече фигурира като три имота №371, 380 и 381. Този план не е бил одобрен, но
както се сочи в първата СТЕ до одобряването на КК през 2005 г., е бил ползван
при издаването на скици и поддържан от
“Геодезическо проектиране” ООД, гр. Шумен. През 2004 г. по силата на
покупко-продажба отразена в НА №137, т.ІІ, д.171/2004 г., наследникът на Т и С
Г, Ж Т Г продал на Д Г Й имот, описан в
нотариалния акт само като лозе от 1 дка, при същите
съседи, като описаните в НА от 1961 г. на Т и С Г. Впоследствие новия приобретател Д Г Й продал на ответниците в производството Ю.
и А.С. имот описан в НА №97, том ІІ, рег. №3019, д.
№167/2005 г. като Лозе с площ от 1000 кв.м. ( с площ
по скицата от 1049 кв. м.) представляващо имот №179. Съгласно действащата
кадастрална карта от ноември 2005 г. имот №179 обаче е само с площ от 507 кв. м.
(л.9 по делото). По делото бяха ангажирани
доказателства Скица без номер от 04.01.2009 г., от която е видно, че имот №179
е с площ от 1049 кв. м., както това е видно от НА №97, том ІІ, рег. №3019, д. №167/2005 г. Впоследствие обаче разпитания
като свидетел в производството Р АХ, в качеството си на пълномощник на Д Г Й
прехвърля чрез покупко-продажба собствеността върху имот с №191 (процесния имот
с идентификатор №83510.655.191) на ищцата по
делото - НА №61, том ІV, рег.
№18844, д. №990/2006 г., което става на 11.10.2005 г.
В рамките на производството по реда на
чл.108 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот .
В настоящото производство това не бе доказано по категоричен начин.
Всъщност по делото се получава съществено
двусмислие. Безспорно е, че Д Г Й през 2004 г. при сключване на договора за
покупко-продажба през 2004 г. става собственик на 1000 кв. м., които могат да
се определят само като покупка на двата парцела, носещи по настоящия
кадастрален план номера 179 и 191. В нотариалния акт имотите не са имали това описание, а при
прехвърлянето на имотите през 2004 г. не е била представена скица. От друга
страна обаче по отношение на тези земи не е имало влязъл в сила кадастрален
план, така че това не е било задължително и не може да се разглежда като
нарушение. Следва да се приеме, че Ж Т Г напълно легално е прехвърлил ДГЙ
собствеността върху 1 декар имот, представляващ към настоящия момент имоти с
№191 и 179. По-голяма индивидуализация макар и възможна не е била необходима,
тъй като не е имало налице влязъл в сила кадастрален план, който да даде
по-голяма индивидуализация. Косвено доказателство,
че такава е била волята на страните ЖТ Г и Д Г Й може да се търси и във факта,
че още през март 2005 г. Д Г Й е продал описания 1 дка
на ответниците, като този път при прехвърлянето е извадена скица (л.63), в
която е посочено, че имот №179 е с площ от 1049 кв.м.,
а в самия нотариален акт - НА №97, том ІІ, рег.
№3019, д. №167/2005 г. е записано, че се касае за имот от 1000 кв.м., който е с площ от 1049 кв.м.
По този начин и продавача Й и купувачите Ю. и А. С са били със съзнанието, че стават собственици на парцел
№179 по скица от л.63 по делото, напълно съвпадащ по площ и разположение с
имоти №179 и №191 по скица от л.62 (по делото) и на имоти с идентификатори
№№83510.655.191 и 83510.655.179 по сега действащата кадастрална карта. По този
начин се доказва, че Ю. и А. С са собственици
на имота с идентификатор №83510.655.191, което изключва възможността собственик
да е ищцата в производството. Причина за това е, че както Ж Т когато прехвърля имотите
на Д Г Й, така и ДГ Й, когато прехвърля имотите на ответниците са собственици
на посочените по новата кадастрална карта два мота и в своите изявления пред
нотариуса декларират, че прехвърлят собствеността върху двата имота. При
закупуването на имота от страна на Ю.
и А. С
е описан и номер на парцел – 179, но при сделката е представена скица, че този
имот е 1049 кв. м. и покрива настоящите имоти с идентификатори №№83510.655.191
и 83510.655.179. В това отношение ответниците са били не само добросъвестни, но
и в действителност са станали собственици. При преценката на тези обстоятелства
можеше да бъдат направени и противоположни изводи, но само при условие, че е
имало действащ кадастрален план, който да е съдържал в себе си наличие на два
отделни имота. Такъв обаче към март 2005 г. не е имало. Имало е проект, по
който от “Геодезическо проектиране” ООД,
гр. Шумен са издавали скици. Но от дружеството са издали две напълно
противоречиви по смисъл скици: на 04.01.2005 г., че имот №179 има граници обхващащи настоящите имоти
с идентификатори №№83510.655.191 и 83510.655.179 и че е с площ от 1047 кв. м.,
а също и на 27.09.2005 г., че има два самостоятелни имота №179 и №191 и че №191
е с площ видимо заемаща южната част на описания в първата скица имот №179 и че
е с площ от 607 кв. м.
В светлината на приетите до тук факти и
обстоятелства следва да се приеме, че към 11.10.2006 г., когато е сключена
сделка за покупко-продажба на имот с
идентификатор №83510.655.191 между ЖТ Г като продавач и на ищцата П.Г.О. като
купувач, продавача не е бил собственик на процесния имот и не е имал възможност
да прехвърли собствеността върху този имот.
Ето защо съдът приема за недоказано, че П.Г.О.
е собственик на процесния имот, а предявеният иск по реда на чл.108 от ЗС
следва да бъде отхвърлен кат неоснователен и недоказан.
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответниците и направените от тях в
настоящото производство разноски в размер на 100 лв. За адвокатски хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.О.,
ЕГН-**********,*** против Ю.Х.С., ЕГН-********** и А.О.С., ЕГН-********** *** иск по чл.108 от ЗС за осъждане на
ответното дружество да предаде владението върху имот с идентификатор №83510.655.191,
представляващ лозе с площ от 507 кв. м. в местността “Баджа яр”, в землището на
гр. Шумен, ведно
с изградена вилна постройка с
площ от 28 кв.
м., която е търпима постройка, при граници на имота по кадастрална карта имоти с идентификатори №№83510.655.179, 83510.655.180, 83510.655.181, 83510.655.183, 83510.655.184, 83510.655.189 и 83510.655.190, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Г.О., ЕГН-********** да заплати на Ю.Х.С., ЕГН-********** и А.О.С., ЕГН-********** сумата от 100 (сто) лева, представляващи направените от ответниците разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните пред ШОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: