Р Е Ш Е Н И Е № 733

Гр.Шумен, 15 Декември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3125 по описа за 2008 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът – "СОРТОВИ СЕМЕНА" ООД гр.Шумен сочи, че по силата на договор за наем от 01.10.2007г., сключен между страните, ответникът – "РЕМА – 103" ЕООД гр.Шумен бил наемател на 2400 декара земеделска земя за срок от три стопански години. Наемната цена била за първата стопанска година 2007 – 2008г. в размер на 50 кг. пшеница или 14 лева на декар. За тази стопанска година наемателя бил заплатил сумата от 15000 лева, а оставаща цена в размер на 18600 лева, не била изплатена и до настоящия момент, въпреки многократните покани до ответника. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати посочената по-горе сума, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, сумата от 480,70 лева посочена от ищеца като обезщетение за причинени в резултат на виновно неизпълнение вреди, представляваща по съществото си разноски направени в обезпечителното производство по обезпечаването на настоящия иск и образуваното впоследствие изпълнително дело, както и направените по делото разноски.

Ответникът, е представил писмен отговор в законния едномесечен срок, оспорва иска, заявява че е изпълнил задължението си по договора да престира пшеница, като ищеца не приел изпълнението и по този начин изпаднал сам в забава. Моли иска да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност , се установи следното от фактическа страна: Видно от приложения по делото договор за наем от 01.10.2007г. и допълнително споразумение към него, ответника е поел задължението да заплаща наем за предоставената му земеделска земя от 2400 дка в размер на 50 кг пшеница или 14 лева за декар за първата година, и за всяка следваща година по 16 лева на декар до края на договора, до 15.08. на стопанската година. От представената по делото фактура №470/10.09.2008г., заявлението на ищеца и признанието на ответника, е видно, че ответника е заплатил част от дължимия наем за първата стопанска година по договора в размер на 15 000 лева.

Основния спорен въпрос между страните е наличието на право на избор на ищеца да търси плащане на наема в лева, а не в зърно, както и твърдяното от ответника обстоятелство, че той съобразно договора е предложил плащане със 77300 кг пшеница на 16 и 17.07.2008г., но ищеца е отказал да я получи, изпадайки сам в забава. Единствено в показанията си свидетеля В. С. С. сочи, че той предложил на ищеца да плати наема със 70 – 80 тона жито, което пожънали и стоварили на площада в с.Салманово. Свидетеля, както сам заявява в съдебно заседание, така и видно от представеното пълномощно, е бил пълномощник на ответника, и се е занимавал със земеделието му – той е подписал процесния договор за наем, и е обработвал наетата земя. Ето защо и предвид безспорната заинтересованост на свидетеля от изхода на настоящия спор, показанията му следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото, поради което и съдът намира, че същите не следва да се кредитират. Няма представени други доказателства по делото, които да сочат, че ответника е предлагал плащане по договора в натура, като при повторния разпит на свидетеля А.А., последния заяви, че не е знаел за кого е предназначено зърното което е охранявал, и едва в хода на процеса е разбрал, че било за наем на ищеца, отстранявайки противоречията в показанията си. При наличен подобен отказ от кредитора, ответника е имал възможност, както да отправи писмена покана до него, с която би имал възможност да удостовери готовността си да изпълни в срок договора, така и да предприеме своевременно процедурата по чл.97 от ЗЗД, за да се освободи от задължението си, което той не е сторил. От друга страна, съобразно договора, за пълното изпълнение на задължението си ответника е следвало да предаде на ищеца 120000 кг пшеница, и дори и да се допусне, че му е предлагал 77300 кг, кредитора не е бил длъжен да приеме частичното изпълнение. Съобразно чл.130, ал.1 от ЗЗД, ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника, и доколкото ответника не доказа да е упражнил правото си на избор до падежа на задължението си, и в съответствие с чл.131, ал.1 от ЗЗД, правото на избор преминава върху кредитора. Очевидно е от осъщественото от ответника частично плащане на сумата от 15000 лева, както и от претенцията на ищеца, последния е упражнил това си право, като е пожелал да му се престира в лева съобразно договора, още повече че и самият ответник не се е противопоставил на този избор и е изпълнил част от задължението си, близо месец след падежа.

От гореизложеното следва да се приеме, че между ищеца и ответника съществува надлежно сключен договор за наем, по който ищеца има качеството на наемодател, а ответника – на наемател. Страните са постигнали съгласие по основните елементи на този договор. Не е оспорено твърдението на ищцовата страна, че ответника е ползвал през процесният период обектите, предмет на договора за наем, което обстоятелство следва да се приеме като изпълнение на задълженията на наемодателя по договора за предоставяне ползването на обектите. Ответника не представи доказателства за цялостно изплащане на търсената сума, за първата стопанска година по договора за наем.

При така установената фактическа обстановка съдът намира претенцията за заплащане на дължим наем за исковия период за основателна и доказана в пълен размер. Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от предявяване на иска 19.12.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение искането за присъждане на разноските направени от ищеца по обезпечението на бъдещ иск по гр.д.№2890/2008г. по описа на ШРС в размер на 407 лева, съдът намира същото за неоснователно, доколкото ищцовата страна не ангажира доказателства за направените разноски в това производство, поради което и тази претенция следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана. Останалите разноски, направени в изпълнителното производство по изп.д.№20087740400360 по описа на ЧСИ Яница Джинджева, рег.№774, с район на действие – Окръжен съд гр.Шумен, в размер на 73,70 лева, не следва да се присъждат, доколкото са сторени пред друг орган, от компетентността на изпълнителния орган е да ги събере в изпълнителното производство при изпълнение на настоящото решение, а ищеца няма интерес да ги търси в настоящото производство, поради което и производството в тази му част следва да се прекрати.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 1609,41 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 21,04 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "РЕМА - 103" ЕООД, с ЕИК 127578136 със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, бул.*, представляван от управителя ***, да заплати на "СОРТОВИ СЕМЕНА" ООД, с ЕИК 837074853, със седалище и адрес на управление – гр.Шумен, бул.Цар Освободител №99, представлявано от управителя ***, сумата от 18600 лв. /осемнадесет хиляди и шестстотин лева/ незаплатен наем за стопанска 2007/2008г., дължима по договор за наем от 01.10.2007г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2008г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1609,41 лева /хиляда шестстотин и девет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения от РЕМА - 103" ЕООД, с ЕИК 127578136 срещу "СОРТОВИ СЕМЕНА" ООД, с ЕИК 837074853, иск за заплащане на сумата от 407 лева – представляващи направените от ищеца разноски по обезпечението на бъдещ иск, по гр.д.№2890/2008г. по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело, само в частта, с която ищеца моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 73,70 лева – представляваща направените деловодни разноски по изп.д.№20087740400360 по описа на ЧСИ Яница Джинджева, рег.№774, с район на действие – Окръжен съд гр.Шумен, поради НЕДОПУСТИМОСТ.

ОСЪЖДА "СОРТОВИ СЕМЕНА" ООД, с ЕИК 837074853, със седалище и адрес на управление – гр.Шумен, бул.Цар Освободител №99, представлявано от управителя ***, да заплати на "РЕМА - 103" ЕООД, с ЕИК 127578136 със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, бул.*, представляван от управителя ***, сумата от 21,04 лева /двадесет и един лева и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: