Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №3174/08 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са няколко обективно и субективно съединени исковеправно основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от Б.Й.С., А. *** С. и Т.Б.Й. обективно и субективно съединени искове против “Барс” АД, Булстат-127630597, гр. Шумен, ул. Р*. Като исковете са следните: 1).Иск с правно основание чл.45 от ЗЗД предявен от Б.Й.С. и А. *** С. против ответното дружество за имуществени вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в унищожения лек автомобил “Фолксваген” “Голф”, ДК №Н 2878 АР; 2).Иск за неимуществени вреди предявен от Б.Й.С. в размер на 500 лв. с правно основание чл.52 от ЗЗД. 3).Иск за неимуществени вреди предявен от А. *** С. в размер на 500 лв. с правно основание чл.52 от ЗЗД; 4).Иск за неимуществени вреди предявен от Т.Б.Й. в размер на 5 800 лв. с правно основание чл.52 от ЗЗД; 5). Иск за имуществени вреди предявен от Т.Б.Й. в размер на 200 лв. с правно основание чл.45 от ЗЗД. Твърди, че основание за търсенето на тези щети е обстоятелството, че от ответното дружество при извършване на ремонт в участък на второкласен път №73 ( от Шумен за с. Дибич), на км.2 в посока с. Дибич не били поставени изискуемите по закон означения за ремонт на пътя. Твърди, че вследствие на това и при спазване на означената скорост от 50 км/ч автомобила станал неуправляем. Твърди, че основна причина за това е бил начина, по който е бил отнет повърхностния слой асфалт, вместо под наклон отнемането е станало вертикално, с остър, режещ ръб. Вследствие на това джантите на предните колела били деформирани, гумите били срязани, а автомобила излетял в нивата – в дясно от пътя. Пострадалият водач на МПС - Т.Б.Й. претърпял сериозен уплах вследствие на претърпяното ПТП, нарязани му били пръстите, ръцете, глезените и краката. Впоследствие лицето отбягвало всякакви контакти, сънувало кошмари и спяло по 2-3 часа на нощ. В исковата молба се претендират освен посочените суми и осъждане на ответното дружество за сумите за лихви от датата на увреждането – 29.05.2008 г. до окончателното изплащане на сумите. След дадени от съда указания с молба от 29.01.2009 г. ищците са заявили, че се отказват от претенциите си за мораторна лихва. По този начин съдът следва да разгледа претенцията за законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. В исковата молба се съдържа и направено искане за присъждане на направените в рамките на производството разноски.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор В него се сочи, че обективно и субективно съединените искове са неоснователни. На първо място сочи, че действително на 29.05.2008 г. е имало машинно фрезоване на дупки по посочения участък от пътя. Твърди, че фрезоването е с дълбочина от 4 до 6 см. Сочи, че ръбовете на дупките по посока на движението са заоблени, а не отвесни. Излага, че участъка е бил означен по съответния начин с пътни знаци. Намира, че при дупки с дълбочина 4 или 6 см. При скорост 50 км/ч е невъзможно спукване на нови предни гуми и деформация на джантите.

След изнасяне на делото за решаване с определение от 23.07.2009 г. съдът е отменил определението за даване ход по същество на делото и е прекратил производството по отношение на всички обективно и субективно съединени искове. Посоченото определение е било обжалвано пред ШОС, който с определение от 05.10.2009 г. по гр. д. №555/2009 г. по описа на ШОС е потвърдил постановеното от ШРС определение, но само в частта, с която са прекратени исковете на Б.Й.С. *** с правно основание чл.52 от ЗЗД за сумата от 500 лв. – неимуществени вреди и по предявения от А. *** С. *** с правно основание чл.52 от ЗЗД за сумата от 500 лв. – неимуществени вреди. В останалата част определението е отменено и делото върнато на ШРС за произнасяне по същество. ШОС сочи в мотивите си, че ако ответникът не е бил задължен да изпълни посочените в ИМ задължения и те не са негови, а на друг лице, то искът срещу него би бил неоснователен, но не и недопустим.

Представителят на ищците в ОСЗ поддържа обективно субективно съединените искове. Ответното дружество не изпраща представител, но от тяхна страна е постъпила молба, с която се иска да бъдат отхвърлени обективно и субективно съединените искове и да се присъдят направените в производството разноски в размер на 690 лв.

Така постъпилите обективно и субективно съединени искове, са изцяло недопустими.

Разглежданите в настоящото производство три обективно и субективно съединени искове са неоснователни с оглед на следната констатирана от съда фактическа обстановка: Ищеца Т.Б.Й. на 29.05.2008 г. при управлението на л.а. “Фолксваген Голф” с ДК №Н2878АР, собственост на неговите родители Б.Й.С. и А. *** С., претърпял ПТП, при преминаване през участък от пътя в ремонт, загубил управлението върху автомобила и преминал надясно от пътя по посока на движението. Произшествието с оглед данните в производството е настъпило на път ІІ-73 на км. 2.000 в посока с. Дибич. Същия безспорно е първокласен път от републиканската пътна мрежа. Въпреки, че пътя е бил ремонтиран от конституираното като ответник дружество той се стопанисва от Национална агенция “Пътна инфраструктура” - НАПИ. Това е видно от нормата на чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП). От друга страна съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) задължени да поддържат в изправност пътя и да сигнализират препятствията по него са именно стопанисващите пътя. По този начин се установява, че пасивна процесуална легитимация в настоящото производство е имала именно НАПИ, а не привлеченото като ответник дружество. Поради това и всички предявени срещу ответното дружество искове са неоснователни, тъй като същото не може да отговаря по такива искове.

В насока, че срещу стопанисващия пътя следва да бъде заведения иск е и константната практика по чл.167, ал.1, т.1 от ЗДвП – т.е. такива искове се водят или срещу НАПИ (срещу Областно пътно управление), когато става въпрос за републикански пътища или срещу Общините, когато става въпрос за пътища в населените места – Р по гр.д. №5107/2007 г. на ІІ ГО ВКС, Р по гр.д. №2795/2007 г. на Пловдивски РС.

С оглед на изложеното съдът намира всички предявени в производството искове за неоснователни и недоказани, поради което след следва да бъдат отхвърлени.

Следва да бъдат присъдени направените от ответното дружество разноски в рамките на производството в размер на 690 лв., съобразно с отхвърлените части от обективно и субективно предявените искове и съобразно претенциите на всеки о тримата ищци. Б.Й.С. и А. *** С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество – всеки по 172.50 лв., а Т.Б.Й. сумата от 345 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Й.С., ЕГН-********** и А. *** С., ЕГН-********** *** против “Барс” АД, гр. Шумен, бул. “Р*, ЕИК-127630597, представляван от Изпълнителния Директор Д. С. Д., ЕГН-********** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за имуществени вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в унищожения лек автомобил “Фолксваген” “Голф”, ДК №Н 2878 АР, вследствие на ПТП настъпило на 29.05.2008 г. настъпило на път ІІ-73 на км. 2.000 в посока с. Дибич, общ. Шумен, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.Й., ЕГН-********** *** против “Барс” АД, гр. Шумен иск за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в размер на 5 800 лв. с правно основание чл.52 от ЗЗД, вследствие на ПТП настъпило на 29.05.2008 г. настъпило на път ІІ-73 на км. 2.000 в посока с. Дибич, общ. Шумен, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.Й., ЕГН-********** *** иск за имуществени вреди в размер на 200 лв. с правно основание чл.45 от ЗЗД, вследствие на ПТП настъпило на 29.05.2008 г. настъпило на път ІІ-73 на км. 2.000 в посока с. Дибич, общ. Шумен, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Б.Й.С., ЕГН-********** *** съответната част от направените от дружеството разноски в размер на 172.50 лв. (сто седемдесет и два лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА А. *** С., ЕГН-********** *** съответната част от направените от дружеството разноски в размер на 172.50 лв. (сто седемдесет и два лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА Т.Б.Й., ЕГН-********** *** съответната част от направените от дружеството разноски в размер на 345 (триста четиридесет и пет) лева.

Определението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: