№…652.........
гр. Шумен, 10.11.2009г.
Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет
и седми октомври , през две хиляди и девета година,
в състав:
при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от
районният съдия гр.д. №3184 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.245 ал.1 от КТ и насрещен иск с правно
основание чл.271 от КТ .
Депозирана е искова молба от В.М. У.,***, ЕГН-********** срещу “ ***” СДЧП , седалище и адрес на управление : гр.Шумен ,
бул.”***” №6 , Ученически стадион , представлявано от П. Д. А. , в която посочва , че е особен вид наемен
работник (съгласно наредбата на БФС) , наричан футболист . На 01.08.2008г.
сключил с ответното дружество трудов договор по силата , на който поел
ангажимент да се състезава в игра на футбол от името на ответника , а той да му
заплаща ежемесечно възнаграждение . Поради неизплащане на дължимата сума по
трудовия договор , депозирал искане в Арбитражната комисия на БФС и на 18.12.2008г.
договора бил прекратен . Ответникът правил опити да докаже плащането на
претендираната от него сума като трудово възнаграждение , като представил
ордери за плащане на суми за други устни уговорки между тях. Заявява , че навярно
и по тази искова молба ще ги представи . Трудовото възнаграждение обаче се
изплаща чрез ведомост , а така той не е подписвал , защото не му е начислявана
заплата . Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение по силата на
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1040 лева ,
представляваща трудовото му възнаграждение за месеците август , септември ,
октомври , ноември и до 18 декември 2008г.
Ответникът в отговора по чл.131 от ГПК частично
признава исковата претенция , до размера на сумата от 340 лева ,
представляваща трудово възнаграждение за месеците септември и до 15.10.2008г. ,
в останалата част оспорва иска . В отговора е предявен и насрещен иск ,
обоснован със следните фактически обстоятелства : ищецът по насрещният иск
посочва , че ответникът по същия има сключен трудово договор , по силата на
който е следвало да получава месечно трудово възнаграждение в размер на 225
лева , което му е изплащано абсолютно коректно . Още от втория месец на
договора си , на 24.09.2008г. , същият е наказан с предупреждение за уволнение
за непълноценно участие в мачовете на отбора . След няколко докладни от помощник-треноьора на отбора , от лекаря
на отбора , че футболистът симулира контузии , не се явява на работа след 16.10.2008г.
, отказва да получава заплатите си . за всички тези обстоятелства са изготвени
и представени докладни записки , присъствени форми за явяване на работа ,
ведомости за заплати . След всички тези драстични нарушения на трудовата
дисциплина , състезателят е поканен да даде писмени обяснения , след което е уволнен дисциплинарно на
07.11.2008г. , от който момент не е в трудовоправни отношения с футболния клуб
. Освен изложеното , състезателят е получил по негово настояване предварително авансова сума за заплатите , за което е
съставен и подписан РКО , т.е. считат , че дължи сумата от 2000 лева , а клубът
му дължи единствено сумата от 340 лева – представляваща заплата за м.септември
и до 15.10.2008г. Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение , по
силата на което да бъде уважен насрещният иск за сумата от 2000 лева и като
бъде прихваната претенцията на ищеца на първоначалния иск , същият да бъде
осъден да им заплати сумата от 1 660 лева
Ответникът по насрещния иск оспорва същия , заявява ,
че оспорва документа представен от ищеца по насрещния иск , а именно
представения РКО , като заявява , че сумата по него е предоставена като дар на
футболиста , а не във връзка със сключения трудов договор .
Съдът като
взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
1.По иска с
правно основание чл.245 от КТ
Не е спорно между страните , а се установява и от приложения
и приет като доказателство Трудов договор №386/01.08.2008г., сключен между
страните по делото , че ищецът приел да
се състезава като професионален футболист в “ ***” гр.Шумен , за срок от 2 години , считано от 01.08.2008г.
Уговореното между работодателя и футболиста месечно възнаграждение е в размер
на 225 лева . Ответникът не оспорва и обстоятелството , че за периода от
01.09.2008г. до 15.10.2008г. не е не е погасил задължението по чл.225 от КТ - да
заплати уговореното месечно възнаграждение . Не навежда конкретни доводи и не
представя доказателства за недължимост на заплатата за месец 08.2008г. От изложеното съдът
намира за безспорно установено , че до
15.10.2008г. , между страните е съществувало валидно трудово правоотношение ,
като в този период работодателят не е изпълнил основното си задължение – да
престира уговорената заплата . Ищецът претендира месечно по 225 лева , което
обаче се явява брутното му трудово възнаграждение , дължимото “чисто” , след
приспадане на сумите по ДОО и ДОД е в размер на 176,17 лева , или общо за
посочения период в размер на 440,25 лева
.Основният спорен въпрос между тях , е датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните , обуславящ и момента в който ответникът се
освобождава от задължението за заплащане на трудово възнаграждение . От
работодателя е представена Заповед №22/07.11.2008г. , издадена от Управителя на
“ ***” гр.Шумен , с която на основание чл.330 ал.2 , т.6 от КТ , във вр. с
чл.187 , чл.188 т.3 е прекратено трудовото правоотношение с ответника , поради
извършено дисциплинарно нарушение – неявяване на работа в течение на два
последователни дни . В нея е отразено обстоятелството , че е същата е връчена
при условията на отказ (удостоверено с
подписите на двама свидетели ) , на
07.11.2008г. . Съобразно посоченото и
разпоредбата на чл.195 ал.3 от КТ , съдът намира , че дисциплинарното наказание
следва да се счита наложено от посочената дата . За периода от 15.10.2008г. до
датата на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение , ответникът твърди
, че ищецът не е полагал реално труд , поради което не следва да му бъде
заплащано трудово възнаграждение . В тази връзка са разпитани св.Н.Трифонов и
В.Величков , които непротиворечиво излагат личните си впечатления , относно
обстоятелството , че след 15.10.2008г. ищецът не се е явявал на тренировки ,
т.е. не е работил . Предвид горното съдът счита , че е оборена презумпцията по
чл.8 ал.2 от КТ , следователно отпада и задължението на работодателя по чл.245
от КТ . Ищецът твърди , че посочената заповед не може да породи правните си
последици , т.к. компетентен да прекрати трудовия договор с футболист е АК при
БФС ( след 01.02.2009г. със статут на АС при БФС). Съдът не споделя горното становище , трудовият
договор се сключва по реда и съгласно изискванията на КТ и прекратяването му ( както по взаимно съгласие , така и едностранно от
работодателя или работника ) се
прекратява също по реда и при наличие на
условията предвидени от КТ . Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.360
ал.1 от КТ , според която трудовите спорове са подведомствени на съдилищата и
се разглеждат по реда на ГПК , както и чл.19 ал.1 от ГПК , който изключва от
компетентността на АС , трудовите
спорове . Съобразно изложеното съдът намира , че работодателят , съобразно
правомощията си , е извършил надлежно прекратяване на трудовия договор . За
прецизност е необходимо да се посочи , че в настоящото производство не подлежи
на съдебен контрол законосъобразното провеждане на процедурата по реализиране на дисциплинарно уволнение , съдът единствено
може служебно да констатира нищожност на Заповедта за налагането му . Поради
обстоятелството , че визираната Заповед №22/07.11.2008г. е издадена от
компетентен орган , в рамките на правомощията му , съдът намира , че същата е
породила целените правни последици – прекратяване на трудово-правната връзка
между работодателя и работника . За да се даде отговор на всички възражения на
ищеца , касателно обсъждания по-горе въпрос , следва да се анализират правомощията на АС при БФС . Съгласно чл.4
ал.2 , т.1 от Устава на АС при БФС , същият разглежда и решава спорове между
футболните клубове и футболисти , относно изпълнението , неизпълнението и
прекратяването на сключени договори . Буквалното възприемане на посочената разпоредба създава противоречие
с цитираните по-горе нормативни текстове от ГПК , но тълкуването извършено във
връзка със всички нормативни актове на БФС
изяснява конкретните правомощия на АС при БФС . В самите актове на тази особена юрисдикция е предвидено , че
с Решение на АС при БФС се прекратяват състезателните права на футболиста
спрямо определен футболен клуб. Възникването , съответно прекратяването на
състезателните права се реализира чрез фактически състав , част от който е
наличието на трудово правоотношение , респективно прекратяването му . АС при
БФС има правомощия да извършва преценка и контрол само по отношение на системата
от правни отношения между БФС , футболист и футболен клуб , в рамките на които
се осъществяват състезателните права . Съобразявайки се с горното съдът
достигна до правния извод , че прекратяването на трудовия договор между ищеца и
ответника се е осъществило връчването на
Заповед №22/07.11.2008г. , до който момент работодателят не дължи заплата . В
обобщение съдът намира , че предявеният иск по чл.225 от КТ се явява
основателен за периода от 01.08.2008г. до 15.10.2008г. , за сума в размер на
440,25 лева .
По насрещния
иск с правно основание чл.271 от КТ.
Не е спорно между страните , че ищецът по насрещния иск
е предоставил на ответника сумата от 2 000 лева . Той иск
твърди , че по настояване на ответника сумата е заплатена като аванс от
дължимото трудово възнаграждение. Извършеното
плащане е удостоверено в представения от него РКО №394/03..09.2008г. , в който като
основание за престацията е посочено „за транш- авансови заплати „ . Отразените две
отделни причини за предаване на сумата и съставяне на РКО са от различно
естество и произтичат от различни правоотношения . Задължението за заплащане на
трудово възнаграждение или аванс от него възниква в резултат на сключен трудов
договор , докато траншът или т.нар. „лична трансферна сума” е елемент от
Договор за трансфер на спортист . При това положение съдът намира , че от
представения РКО не се установява по несъмнен начин , че заплатената по него
сума е „аванс заплати” , не са представени други доказателства в тази насока ,
поради което насрещният иск е недоказан . За пълнота следва да се коментират и възраженията на
ответника по насрещния иск , а именно същият оспорва истинността на процесния
РКО и по конкретно заявява , че основанието за плащане „транш-авансови заплати
„ е дописано впоследствие от
работодателя . Съдът е приел , че не е необходимо да се открива производство по
чл.193 от ГПК за оспорване истинността на документа , т.к. същият е частен
свидетелстващ и не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила .
В тежест на оспорващата страна е да докаже неистинността му , т.к. документът
носи нейния подпис . В настоящият случай
оспорващия не е доказал , че посоченото основание за плащане
„транш-авансови заплати „ не отговаря на действителното фактическо и правно
положение . Ако се възприеме обратното становище , а именно за доказано , че
при съставянето на документа и плащането
на сумата не е посочено изрично основанието ,
отново в тежест на получателя е да докаже каква е причината за
предаването на сумата . Той твърди , но не доказва , че плащането е извършено с
дарствено намерение . Независимо от неуспешно проведеното оспорване на РКО ,
поради разпределението на доказателствената тежест в процеса , и изложените
по-горе съображения – липсата на доказателства , че процесната сума е заплатена като аванс , намира , че
предявеният насрещен иск се явява изцяло неоснователен и следва да отхвърли
като такъв .
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 169,33
лева , съразмерно на уважената част от иска .
На основание чл.77 от ГПК, ответникът дължи по сметка
на Шуменски районен съд държавна такса върху цената на уваженият иск в размер
на 50 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “ ***” СДЧП ,
седалище и адрес на управление : гр.Шумен , бул.”***” №6 , Ученически
стадион , представлявано от П*Д* А* да заплати на В.М. У.,***, ЕГН-********** , сумата 440,25 (четиристотин и четиридесет лева и двадесет и пет ст.) лева ,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2008г. до
15.10.2008г. , по Трудов договор №386/01.08.2008г. , ведно със законната лихва
върху посочената главница , считано от датата на подаване на исковата молба –
29.12.2008г. , до окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.245 от КТ , за разликата от 440,25 лева до
пълния предявен размер от 1040 лева ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ ***” СДЧП , с посочените данни , срещу В.М.
У., с посочените данни , иск за заплащане на сума от 2000 (две хиляди ) лева –
авансово получено трудово възнаграждение по РКО №394/03..09.2008г. , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА “ ***” СДЧП , с
посочените данни , да заплати на В.М. У., с посочените данни , сумата 169,33 (сто шестдесет и девет лева и тридесет и три ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .
ОСЪЖДА “ ***” СДЧП , с
посочените данни, да заплати по сметка на ШРС сумата 50 (петдесет) лева – държавна
такса върху уважения размер на иска .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 10.11.2009г.
СЪДИЯ :
ОСЪЖДА “ ***” СДЧП да
заплати на В.М. У., сумата 440,25 лева ,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2008г. до
15.10.2008г. , по Трудов договор №386/01.08.2008г. , ведно със законната лихва
върху посочената главница , считано от датата на подаване на исковата молба –
29.12.2008г. , до окончателното и изплащане .ОТХВЪРЛЯ иска по чл.245 от КТ , за
разликата от 440,25 лева до пълния предявен размер от 1040 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .ОТХВЪРЛЯ предявения от
“ ***” СДЧП , с посочените данни , срещу В.М.
У., с посочените данни , иск за заплащане на сума от 2000 (две хиляди ) лева –
авансово получено трудово възнаграждение по РКО №394/03..09.2008г. , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .ОСЪЖДА “ ***” СДЧП , с
посочените данни , да заплати на В.М. У., с посочените данни , сумата 169,33 (сто шестдесет и девет лева и тридесет и три ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска
.ОСЪЖДА “ ***” СДЧП , с посочените
данни, да заплати по сметка на ШРС сумата 50 (петдесет) лева – държавна такса върху
уважения размер на иска .