Р Е Ш Е Н И Е 614

Гр.Ш.***, 16 ноември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.***ският районен съд, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3191 по описа за 2008 год. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск за отмяна на дарение, с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищцата Р.Г.Н., излага, че по силата на Нотариален акт №59 том. 18 н.д.№4441/93 дарила на ответника К.Н.Н. ½ ид.ч. от недвижим имот представляващ апартамент №21, намиращ се в гр.Ш.***, бул.”С.***”№9, вх.В, ет.1 в квартал 284 по плана на гр.Ш.*** със застроена площ 75,66 кв.м., 0,04162% от общите части на сградата и от правото на строеж с идентификатор № 83510.674.6.4.21. Сочи, че ответникът не й заплащал необходимата издръжка за покриване на нуждите от лекарства, покупка на храна и консумативи. Навежда доводи за грубо отношение и неморално поведение от страна на надарения и негови близки. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени дарението на ½ ид.ч. от недвижимия имот, както и да й бъдат присъдени деловодните разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище по допустимостта на иска и неговата неоснователност. Възразява по изложените в исковата молба факти за поискана и недавана издръжка и лошо отношение и се позовава на изтекъл давностен срок, който бил едногодишен на основание чл.227 ал.3 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от Нотариален акт №59 том.18 н.д.№4441/93, ищцата и починалият й към момента съпруг, дарили на сина си К.Н.Н. собствения си недвижим имот: апартамент №21, намиращ се в гр.Ш.***, бул.”С.***”№9, вх.В, ет.1 в квартал 284 по плана на гр.Ш.*** със застроена площ 75,66 кв.м., 0,04162% от общите части на сградата и от правото на строеж с идентификатор № 83510.674.6.4.21., като дарителката си запазила правото на ползване върху дарения имот до края на живота си. Този договор е с вещноправно действие, поради което и по силата на така постигнатото съгласие, дареният е придобил собствеността върху имота. Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения. Но материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за благодарност. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението. Фактическият състав, пораждащ това право при квалификацията на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, включва следните елементи: възникнало от сключен договор за дарение правоотношение между страните със съдържание: безвъзмездно преминаване на правото на собственост върху недвижим имот в правната сфера на дарения; възникнала след разпореждането за дарителя нужда от средства за издръжка; отправено до надарения волеизявление за престиране на такава и обективиран от същия отказ, независимо от неговата форма - изричен или конклудентен.

Свидетелските показания по настоящото дело са противоречиви и пристрастни и следва да се кредитират само относно фактите, за които е налице съвпадение в показанията. Не е спорно между страните, а и от показанията на разпитаните свидетели се установи, че дарителката и семейството на ответника са живели заедно в дарения имот, като ответника е напуснал жилището през лятото на 2008г., в следствие на конфликт между страните. Съдът приема за доказан факта, че отношенията между страните по делото са изключително влошени, като тази промяна датира от смъртта на бащата на ответника и съпруг на ищеца. До момента на напускането на жилището от ответника, съжителството на страните било съпроводено със скандали и конфликти, като за съда остава неизяснена причината за тези противоречия. Въпреки тези прояви, не са налице хипотезите на чл.227 ал.1 т.”а” и т.”б.” от ЗЗД и в настоящия казус следва да се обсъжда единствено хипотезата на необходимост от издръжка по т.”в”. Основната предпоставка, пораждаща правото да се отмени сключеното дарение е изпадане на дарителя в състояние на нужда от средства за задоволяване на нуждите си, което предполага установяването на обективна недостатъчност, с получаваните материални средства, дарителят да покрива разходите, осигуряващи нормалното му съществуване. В случая, възникването на тази нужда следва да бъде преценено към момента на подаване на исковата молба, понеже няма писмени доказателства и не се съдържат данни в свидетелските показания, издръжка да е искана в предходен момент. Следователно съобразно актуалната практика на ВКС/Определение №138 от 2008г. и др./, като покана би следвало да се приеме исковата молба. В настоящата искова молба обаче не е посочен конкретен размер. С оглед на което, съдът приема, че липсва искане за издръжка.

По отношение на необходимостта от издръжка, видно от удостоверение от 13.08.2008г., изд. от РУСО - гр.Ш.***, ищцата получавала пенсия 198,90 лв. към момента на депозиране на исковата молба. От представените по делото писмени доказателства и разпита на свидетели се установява, че за имота задълженията за консумативи към Т.***, ВиК и “К.***” са плащани от семейството на ответника до напускането на апартамента и от този момент на ищеца е било казано, че следва сама да ги заплаща. Задълженията за вода и електроенергия, видно от разписките в периода от месец септември до месец октомври, възлизат на около 40 лв. общо месечно. Разписките за заплащана кабелна телевизия не следва да се обсъждат, понеже подобен разход не е от жизнена необходимост. Съгласно данните на НСИ за живота в страната, съобразяван като статистика в решенията на ВКС, за един месец през 2008г. паричната необходимост на един член от семейство е в размер на 229 лв., като в потребителската кошница са включени разходи за тютюн и алкохол, обзавеждане на жилище и др., които в настоящия казус не следва да бъдат преценявани като необходими. От събраните доказателства се установи, че ищеца е носител на ограничено вещно право на ползване, което обективно може да е източник на доходи - чрез отдаването на част или целия недвижим имот, който е от четири стаи, под наем на трети лица. При преценяване нуждата от издръжка от значение е потенциалната възможност, която обективно съществува за носителя на едно материално имуществено право да получи доходи от упражняването му. Сключването на наемен договор е сделка на управление, която поражда право на вземане за наемодателя, без да се губи вещното право. Не се установи приложените фактури за закупени лекарствени средства за какви точно медикаменти са и за какъв период от време са предписани. Не се доказа, че след получавания общ размер на пенсията от дарителката и добавката за починалия й съпруг не позволява, след приспадане на средствата, необходими за медикаментозно лечение на заболяванията й, да остават средства, с които да покрива елементарните си нужди, предвид обстоятелството, че жилищните й нужди са задоволени. Съдът намира, че към 30.12.2009 г., дарителката обективно не се е намирала в състояние на нужда от средства за издръжка.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищеца носи доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на всеки от елементите на фактическия състав, пораждащ претендираното право на отмяна, който има характера на положителен факт от действителността, като по отношение на отказа на ответника да предостави издръжка, доколкото съставлява липса на дължимо поведение, е достатъчно релевирано твърдение. В настоящия казус ищеца не успя да докаже необходимостта от даване на издръжка и поискването й от страна на ответника. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките, обуславящи основателността на претенцията с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, поради което и иска следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, предявен срещу К.Н.Н. с ЕГН: ********** ***, с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, за отмяна на извършеното с Нотариален акт №59 том 18, н.д.№4441/93 дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ: апартамент №21, намиращ се в гр.Ш.***, бул.”С.***”№9, вх.В, ет.1 в квартал 284 по плана на гр.Ш.*** със застроена площ 75,66 кв.м., 0,04162% от общите части на сградата и от правото на строеж с идентификатор № 83510.674.6.4.21. , като неоснователен.

ОСЪЖДА Р.Г.Н. с ЕГН: ********** да заплати на К.Н.Н. с ЕГН: ********** сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Ш.*** в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: