Председател: К. Колешански

Секретар: Г. С.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3062/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 327 и чл. 294 от ТЗ.

В исковата си молба, ищеца “***” АД, ЕИК : 127058071, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” № 30, представлявано от ***– изпълнителен директор, срещу ЕТ “***”, ЕИК : 117631220, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, ул. “***” *, представлявано от Ю.О.Ф., с посочено правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 294 от ТЗ и цена от 12941,82 лева главница и 310,92 лева мораторна лихва, сочи, че продал и доставил на ответника бетон и армировка, което било отразено в две фактури, съответно от 08.06.09г. и 17.06.09г.. Получената стока следвало да му се заплати с платежно нареждане. По фактурите ответникът дължал общо сумата от 12941,82 лева главница и 310,92 лева мораторна лихва, върху главницата по всяка фактура, за периода до дата на подаване на ИМ. Поради неплащане на посочените суми ищеца претендира осъждане на ответника да му ги заплати, и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца изпраща процесуален представител, който представя молба за увеличение размера на предявеният иск с правно основание чл. 294 от ТЗ, до сумата от 375,26 лева, което е допуснато, и прави искане, за произнасяне с неприсъствено решение, и присъждане на разноските в производството, а за ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидно правоотношение между страните – договори за продажба, размера на дължимата цена и сроковете за плащане, както и падежа на задължението, забавата на ответника, съответно дължимостта на претендираната лихва.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 2727,67 лева, представляващи 567,67 лева държавна такса, 2100 лева адвокатско възнаграждение, и 60 лева възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “***”, ЕИК : 117631220, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, ул. “***” *, представлявано от Ю.О.Ф., да заплати на “***” АД, ЕИК : 127058071, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” № 30, представлявано от ***– изпълнителен директор, на основание чл. 327 и чл. 294 от ТЗ, сумата от 13317,08 лева, представляваща дължима и неплатена цена по договори за покупко-продажба от 08.06.09г. и 17.06.09г., в размер на 12941,82 лева и 375,26 лева мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до предявяване на иска, в едно със законната лихва, върху главницата от 12941,82 лева, считано от 07.09.09г., до окончателното плащане.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :