Р Е
Ш Е Н
И Е
№__801_____
10.12.2009г.;
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на седми декември 2009 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар:
Т. Т.
като разгледа докладваното
от съдията ГД № 3091/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно
основание чл. 45 и 86 от ЗЗД.
В исковата си молба Г.Б.С.,
ЕГН : **********,***, срещу Л.А.С., ЕГН : **********,***, без посочено правно
основание, и обща цена от 10753,90 лева, ищеца сочи, че ответникът му причинил
средна телесна повреда, за което бил признат за виновен, с влязла в сила
присъда по НОХД № 365/09г. на ШРС. Считайки, че деянието на ответника му е
причинило вреди, претендира осъждането му, да заплати сумата от 10253,90 лева,
от които - 10000 лева неимуществени
вреди и 253,90 лева имуществени вреди – разходи за пътуване до лечебни
заведения, в едно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането,
която до датата на ИМ определя на 500 лева.
В срока за отговор на ИМ,
ответника, редовно уведомен, взема становище, както по допустимостта и
основателността на иска, така и по обстоятелствата на които той се основава.
Счита го за допустим и основателен, но оспорва размера му, както за
претендираните неимуществени вреди, така и за имуществените, считайки, че
вторите са разходи за транспорт на трети лица, за които ищеца не следва да бъде
обезщетяван. Иска отхвърляне на иска, над размер от 1500 лева за
неимуществените вреди и 74,89 лева, за имуществените. Претендира разноски.
В съдебно заседание,
страните, редовно призовани, ищеца лично и с представителя си, поддържа иска
така както е предявен, а ответника иска уважаването му в частта за
имуществените вреди и отхвърляне в частта за неимуществените, за сумата над
1500 лева.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
От приложеното НОХД № 365/09г. на ШРС, е видно, че
ответникът е признат, за виновен, в това че на 31.03.08г. е причинил на ищеца
средна телесна повреда изразяваща се в трайно отслабване на зрението
/намаляване зрението на лявото око, за срок повече от 6 месеца /. Според
приложените неоспорени писмени доказателства /л. 5 – 7/, ищецът е претърпял
оперативно лечение, като общите му разходи за посещения при медицински
специалисти възлизат на 207,60 лева, каквато сума сочи заключението на вещото
лице, представляващи разходи за пътуване на ищеца и негов родител до лечебни
заведения в градовете София и Варна, където са му извършвани медицински
интервенции. Материалите по посоченото НОХД и разпитаните свидетели, на които
съдът не намери основание да не даде вяра, независимо от явната
заинтересованост на единият от тях – баща на ищеца, сочат, че е претърпял силни
болки и страдания, както при самото увреждане, така и при извършените
манипулации. По време и след лечението приемал болкоуспокояващи лекарства,
заради силното главоболие, следствие на нараненото око. След възможното
възстановяване трябвало да носи очила. Всичко това се отразило на психичното му
състояние, поради невъзможност да продължи образованието си в желаното висше
училище, заради увреждането и неговите последици, както и на ежедневието му,
поради необходимостта от по чести почивки при основни дейности, за възрастта
му, като четене, работа с компютър и други, при продължително извършване на
които получавал главоболие. Заключението на СМЕ сочи, невъзможност за пълно
възстановяване на увреденият сетивен орган /”...характерът на причинените вреди
е траен...”/, за избягване на възможността за ново отлепяне на ретината следва
да се избягва тежка физическа работа и професии свързани със зрително
напрежение.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните правни изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено
увреждане, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние –
противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна
връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от причинената
средна телесна повреда. Приетото за установено от фактическа страна и
разпоредбата на чл. 300 ГПК, сочи наличието на всички предпоставки, правейки
иска установен, по основание, както за претендираните имуществени вреди, така и
за неимуществените.
Досежно последните, прилагайки принципа на справедливост,
залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът
намира, искания размер от 10000 лева, по-малко от съответен, както на
вътрешните преживявания на ищеца, така и на продължителният период, през които
са се проявявали – повече от една година. Обезщетението в тази му част определя
на сумата от 10000 лева, както е поискано, въпреки, че той е по-малко от съответен
на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани от причинената
средна телесна повреда, изразила се в трайно увреждане на основен сетивен орган
и ежедневните трудности, произтичащи от невъзможността за използване на пълният
му капацитет, особено във възраст, в която е ищеца. В тази му част, искът, следва
да се уважи в пълният предявен размер.
В частта му, за
претендираните имуществени вреди, искът следва да се уважи до размер от 207,60
лева, като до пълният предявен размер от 253,90 лева, се отхвърли, като
неоснователен, за сумата от 46,30 лева.
Изложеното налага
уважаване на предявените искове в размер на общо 10207,60 лева, като на
основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на увреждането, както е поискано, до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответника следва да
заплати, по сметка ***, сумата от 568,30 лева, представляваща държавна такса в
производството на настоящата инстанция – 408,30 лева, възнаграждения за вещи
лица – 160 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да
си заплатят разноски, както следва ищеца на ответника – 1,81 лева, а ответника
на ищеца – 666,97 лева, като след извършено прихващане ответникът следва да
заплати на ищеца, сумата от 665,16 лева разноски в производството на настоящата
инстанция, съразмерно уважената и отхвърлена част от иска.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.А.С., ЕГН : **********,***,
да заплати на Г.Б.С., ЕГН : **********,***, обезщетение за непозволено
увреждане, в размер на 10207,60 лева(десет
хиляди двеста и седем лева и шестдесет стотинки),
сума представляваща имуществени вреди, в размер на 207,60 лева и неимуществени
вреди, в размер на 10000 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 10207,60
лева, считано от 31.03.2008г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер – 10253,90
лева, за сумата от 46,30 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.А.С., ЕГН : **********,***, да заплати, по сметка ***,
сумата от 568,30 лева – държавна такса
и разноски в производството.
ОСЪЖДА Л.А.С., ЕГН : **********,***,
да заплати на Г.Б.С., ЕГН : **********,***, сумата от 665,16 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Шуменски Окръжен Съд, в
двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
Страните нямат право да обжалват решението в частта му за
разноските, съобразно чл. 80 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: