Председател: К. Колешански

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3270/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

В исковата си молба В.Й.Й., ЕГН : **********,***, срещу “***” ООД, ЕИК : 127528254, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 23А, представлявано от ***– управител, ищцата сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с ответника, през периода от 17.04.06г. до 17.08.2009г., за длъжността “управител склад”, прекратено със заповед № 49/17.08.09г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намаляване обема на работа, връчена и, на същата дата. Излага, че страда от две заболявания, посочени в Наредба № 5/87г., и съответно се ползвал от закрилата по чл. 333 от КТ. На второ място, посочва, че в предприятието липсва реално намаляване обема на работа. Претендира признаване незаконността на уволнението, неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през което е останала без работа, за 6 месеца, в размер на 2160 лева, в едно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така и по фактите на които се основават. Заявява, че признава исковете за обявяване незаконността на уволнението и възстановяване на предишната работа на ищцата, както и частично, този за обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, за действителният такъв период, но не за 6 месеца.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани – ищеца – изпраща представител, който поддържа исковете, като прави искане за намаляване размера на този с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ от първоначално претендираните 2160 лева, на 1980,30 лева, което е допуснато. Ответника, чрез представител, поддържа изразеното в отговора му признание на исковете, като желае този по чл. 344, ал. 1, т. 3, да бъде уважен но до размер от 911,15 лева, съгласно заключението на вещото лице – обезщетение до датата на съдебното заседание.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищеца е изпълнявал длъжността управител склад. На 17.08.08г. и била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, с посочено правно основание чл. 328, т. 3 – намаляване обема на работа. Видно от неоспорените медицински удостоверения и епикризи – л. 9 – 13, ищцата страда от заболявания посочени в Наредба № 5/87г.. работодателят признава, че не е събрал предварителна информация, нито поискал, респективно получил от ИТ – Шумен, разрешение за уволнение. Съгласно приетото заключение по ССЕ, брутното трудово възнаграждение на ищцата е било 330,05 лева, а дължимото и обезщетение, за оставане без работа, поради уволнението, до датата на съдебното заседание, когато са проведени устните състезания е 911,57 лева. От представената в съдебно заседание трудова книжка на ищцата се установи, че последният съдържащ се в нея запис е на ответното дружество.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – съкращаване на щата, когато уволненият работник, се ползва от предварителната закрила по чл. 333 от КТ е необходимо да са на лице следните предпоставки – получено от ДИТ, предварително разрешение, за всеки отделен случай. Съобразно чл. 344, ал. 3 от КТ, липсва такова съгласие, преди уволнението, е достатъчна да обоснове неговата незаконосъобразност, без да се разглежда спорът по същество. Настоящият състав приема, че случаят е именно такъв, предвид признанието на този факт от ответника. Изложеното налага признаване незаконността на така извършеното уволнение и неговата отмяна.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – поради характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст, ищеца следва да бъде възстановена на предишната си работа.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – същият е доказан не само по основание, предвид изхода на другите два, с които е съединен, а и от представеното копие от трудова книжка на ищцата е видно, че той е бил без работа от 17.08.09г. до 09.11.09г., като в този смисъл е и признанието на ответника. Касателно размера му, същият е доказан, до сумата от 911,57 лева и за посоченият период, за която част следва да се уважи, а в останалата му част, до пълният предявен размер от 1980,30 лева, поради не доказването му, следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 160 лева, представляваща – 30 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; 30 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, 50 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и 50 лева – възнаграждение за вещо лице.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски както следва : ответника на ищеца сумата от 69,05 лева, а ищеца на ответника сумата от 53,97 лева, като след извършено прихващане, ответника следва да заплати на ищеца, сумата от 15,08 лева разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА уволнението на В.Й.Й., ЕГН : **********,***, извършено със Заповед № 49/17.08.09г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намаляване обема на работа, на “***” ООД, ЕИК : 127528254, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 23А, представлявано от ***– управител, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.Й.Й., ЕГН : **********,***, на заемана от нея длъжност, преди уволнението - “управител склад” в “***” ООД, ЕИК : 127528254, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 23А.

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : 127528254, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 23А, представлявано от ***– управител, да заплати на В.Й.Й., ЕГН : **********,***, сумата от 911,57 лева (деветстотин и единадесет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода 17.08.2009г – 09.11.2009г,, в едно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.09г., до окончателното плащане .

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : 127528254, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 23А, представлявано от ***– управител, да заплати по сметка на Районен съд - гр. Шумен, сумата от 160 лева (сто и шестдесет лева), представляваща държавна такса по уважените искове.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 13.11.2009г., в съответствие с чл. 315, ал. 2 ГПК.

Страните нямат право да обжалват решението в частта му за разноските, на основание чл. 80, изр. второ ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: