Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№__767_____

04.12.2009г.; гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на тридесети ноември 2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3316/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 270 и чл. 221, ал. 1 от КТ.

 

В исковата си молба, С.В.И., ЕГН :  **********,***, срещу “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 34, представлявано от Д. Л. Д. – изпълнителен директор, ищеца сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с ответника, през периода от 13.11.02г. до 06.07.2009г., за длъжността “стругар”, прекратено със заповед № 0404/06.078.09г., на основание чл. 327, т. 2 от КТ – забавяне плащането на трудовото възнаграждение от работодателя. За периода 01.09г. – 06.07.09г. работодателят му дължал сумата от 1090 лева – незаплатено трудово възнаграждение и сумата от 380 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. Иска осъждане на ответника да му ги заплати, в едно със законната лихва от 28.09.09г. – дата на подаване на ИМ, до окончателното плащане и разноските в производството, за които представя списък, по смисъла на чл. 80 ГПК.

 

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така и по фактите на които се основават. Счита ги допустими и частично основателни. Признава че дължи сумата от 401,77 лева - общо. Твърди че заплатите за месеците януари – април е изплатена изцяло по банкова сметка и в брой на ищеца, а за месеците май – юни, с преводи по сметка са заплатени част от дължимите суми, а признатият за дължим остатък не, включително и част от обезщетението. Претендира разноски.

 

В о.с.з., страните редовно призовани, ищеца изпраща процесуален представител, който представя молба за изменение на исковете, чрез намаляване на размера им, което е допуснато, и прави искане, за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно признатото, и присъждане на разноските в производството, а за ответника не се явява представител.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът, основавайки решението си на признание на иска, следва да уважи така предявените искове, до размерът им, след допуснатото изменение, предвид наличието на предпоставките за постановяване на такъв вид решение.

 

Независимо от така посоченият изход на производството, на основание чл. 78 ал. 1 и по аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, извършени, преди плащане на част от задълженията, за които ответника с поведението си е станал причина (плащайки част от тях, след получен препис от искова молба), в размер на 150 лева – адвокатски хонорар.

 

Върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да се възложи и дължимата държавна такса, в размер от 100 лева, по двата иска, и 80 лева разноски – възнаграждение за вещо лице, които да заплати по сметка на ШРС.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 34, представлявано от Д. Л. Д. – изпълнителен директор, да заплати на С.В.И., ЕГН :  **********,***, сумата от 401,77 лева, представляваща 198,12 лева незаплатени трудови възнаграждения, за периода 01.09г. – 06.07.09г. и 203,65 лева незаплатено обезщетение по чл. 221 от КТ, в едно със законната лихва, върху сумата от 401,77 лева, считано от 28.09.09г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 34, представлявано от Д. Л. Д. – изпълнителен директор, да заплати на С.В.И., ЕГН :  **********,***, сумата от 150 лева, представляваща разноски в производството на настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 34, представлявано от Д. Л. Д. – изпълнителен директор, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 180 лева, представляваща държавна такса в производството.

 

Решението подлежи на  обжалване, пред Шуменски Окръжен Съд, в двуседмичен срок, от 04.12.2009г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

На основание чл. 80 от ГПК, ответникът няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: