Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №3832/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, включващ обективно съединени искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и от Кодекса на труда.

В исковата си молба Н.П.Н., ЕГН-********** сочи, че е била уволнена със Заповед №1/01.09.2009 г. от длъжността “продавач-консултант” при ответника ЕТ “***”, гр. ***. Като правно основание за прекратяване на правоотношението е посочен чл.328, ал.1, т.12 от КТ, а в текстово вид е изписано “закриване на длъжността”. Намира, че е налице противоречие на текстовата и цифровата мотивация на заповедта. Моли да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от шест месеца по реда на чл.225, ал.1 от КТ, за шест месеца сумата от 2130 лв., ведно със законната лихва. Сочи, че е била уволнена неправомерно, като работодателят не е спазил изискуемата по закон процедура, както и че самото уволнение е неоснователно. Моли заповедта да бъде отменена като незаконна, да бъде възстановена на работа, а ответникът да бъде осъден да заплати и обезщетение за времето през което е останала без работа, но за не повече от шест месеца на основание чл.225, ал.1 от КТ -2130 лв. за шест месеца или 335 лв. за месец.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че искът е допустим и основателен що се касае до исканията за отмяна на заповедта и възстановяване на работа. Сочи се, че искът за обезщетение е неоснователен що се отнася до неговия размер. Моли се същия да не бъде уважаван за период от шест месеца, тъй като те не са изтекли. Твърди, че в качеството си на работодател е пристъпила към отмяна на заповедта и възстановяване на ищцата на работа. Излага, че ще поеме разноските за адвокатски хонорар на ищцата и отправя покана за споразумение.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата си молба. Ответникът застъпва становището си от писмения отговор и сочи, че намира исковата молба за основателна, а що се отнася до претенцията за заплащане на обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ сочи, че следва да бъде уважена не в размер за шест месеца, а само до момента на постановяване на решение в настоящото производство.

Така депозираната искова молба се явява основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Със заповед №1/01.09.2009 г. е било прекратено трудовото правоотношение на ищцата - Н.П.Н. с ответника ЕТ “***”, гр. *** с основание – “Закриване на длъжността”, чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Към датата на уволнението ищцата е заемала длъжността “продавач-консултант” при ответника. По делото е представена от ответника покана към ищцата да бъде възстановена на работа, като същата бъде обезщетена за времето от 01.09.2009 г. до реалното си връщане на работа. Поканата е приложена по делото в копие на л.30. Тя е придружена и от направление на доставчика и (л.31), от което е видно, че поканата е получена от ищцата на 09.11.2009 г., което не е оспорено от ищцовата страна. По делото е депозирана и ССЕ, от която се установява, че обезщетението по реда на чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 335 лв. месечно.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи. В съдебния процес за оспорване законността за уволнението доказателствената тежест е винаги върху ответника - работодател. Към това разбиране се придържа изцяло установената у нас практика – Р №577/1998-ІІІ ГО, Р №344-99-ІІІ ГО, Р №607/1999 г. на ІІ ГО, Р №1/2000 г. – ІІІ ГО и др. В настоящото производство ответника не доказа законността на проведеното уволнение. Въобще не бяха поискани и представени доказателства от страна на ответника във връзка с уволнението.

От друга страна действително е налице несъответствие между записаното основание като словесно изражение – “закриване на длъжността” и записания законов текст въз основа на който се извършва уволнението – чл.328, ал.1, т.12 от КТ. В този законов текст е записано, че трудовото правоотношение се прекратява при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор (от страна на работника или служителя). Явно няма никакви данни, че ищцата не е имала възможност да изпълнява служебните си задължения. От друга страна словесното изписване на основанието - “закриване на длъжността” е неясно дотолкова, че не може да се субсумира в нито една от хипотезите предвидени в чл.328, ал.1 от КТ. Съдът намира, че не може да става въпрос за предвидените в т.1 “закриване на предприятието” или в т.2 “закриване на част от предприятието” и “съкращаване на щата”. В тази насока практиката е единодушна при несъответствие на текстовото и фактическото основание за налагане на уволнението заповедта, с която то е наложено се явява незаконосъобразна – Р по гр. д. № 2398/2005 г., III ГО на ВКС, като само това основание е достатъчно за уважаване на исковата молба – Р по гр. д. № 142/2008 г., ГО на Софийски АС.

С оглед изложеното дотук съдът намира, че не е спазена процедурата въведена в КТ при хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 във вр. с чл.329 от КТ. Поради това исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ се явяват основателни.

Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение, който се явява евентуален по отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, се явява основателен и доказан за периода от 01.09.2009 г. до постановяване на настоящото съдебно решение. Съгласно приетата по делото ССЕ е установено, че като обезщетение по чл.225 от КТ на ищеца се дължи сума в размер на 335 лв. месечно. Тъй като към постановяване на решението – 03.12.2009 г. са изминали 2 месеца и 3 дни от уволнението следва да се присъди обезщетение в размер на 673.35 лв.

С оглед на всичко изложено дотук съдът счете, че следва да бъдат уважени и трите предявени обективно съединени искове, като уволнението на ищцата бъде признато за незаконно и бъде отменено. Същата бъде възстановена на предишната си работа. А ответникът бъде осъден да заплати обезщетение по смисъла на чл.225 от КТ за времето, за което същия е останал без работа, но не повече от 6 месеца, общо 673.35 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС – 200 лв., от които 50 лева по назначената експертиза, 50 лева по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, 50 лева по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и 50 лв. по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в производството разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА уволнението на Н.П.Н., ЕГН-**********,***-А, извършено със Заповед №1/01.09.2009 г. на Собственика на ЕТ “***”, гр. ***, представлявано от собственичката В Б. Н, ЕГН-********** на основание чл.328, ал.1, т. 12 от КТ, НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Н.П.Н., ЕГН-********** на предишната заемана от него длъжност "продавач-консултат" при ЕТ “***”, гр. ***

ОСЪЖДА ЕТ “***”, гр. *** да заплати на Н.П.Н., ЕГН-********** сумата от 673,35 лв. (шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2009 г. до окончателното и заплащане.

ОСЪЖДА ЕТ “***”, гр. *** да заплати на Н.П.Н., ЕГН-********** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА ЕТ “***”, гр. *** да заплати по сметка на Районен съд - гр. Шумен, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: