Председател: К. Колешански

Секретар: Г. С.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3928/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 310, т. 5 и сл. от ГПК, по предявен иск с правно основание чл. 144 от СК.

Депозирана искова молба от Д.С.С., ЕГН : **********,*** срещу С.С.И., ЕГН : **********,***. Ищеца твърди, че е навършил пълнолетие, но продължава да учи във висше училище, и не може да се издържа от доходите и имуществото си, каквито нямал. Иска осъждане на ответника да му заплащат сумата от 200 месечно – издръжка, на основание чл. 144 от СК, считано от записването му като студент – 24.09.09г., съгласно чл. 149 СК, и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомени, подава отговор. Счита иска за неоснователен и иска отхвърлянето му и присъждане на разноски, като предлага постигане на спогодба, по силата на която да заплаща 50 лева месечно, считано от датата на исковата молба. Излага, че доходите му се формират от наем на недвижим имот, в размер на 100 лева, от които той заплаща наем, в размер на 70 лева, и даването на издръжка на пълнолетното дете ще му създава особени затруднения. Сочи, че ищцата има собствен недвижим имот, който отдава под наем и реализира доход от имуществото си.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани –чрез представителите си, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Не се спори от страните, че ищцата е дъщеря на ответника, навършила пълнолетие. Приетото и неоспорено уверение № 505/09.10.09г. на ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново, сочи, че е записана в редовна форма на обучение, в първи курс. Семестриалната такса за обучението и е в размер на 140 лева. Разпитаните по делото свидетели, на които съдът не намери основание да не даде вяра, независимо от близката родствена връзка на някои от тях с ищцата установиха, че ищцата заплаща месечен наем за ползвана квартира в гр. Велико Търново, в размер на 100 лева; не работи, тъй като учи в редовна форма на обучение; ответникът живее на квартира, няма задължения за издръжка към непълнолетни деца или други лица, не е подпомагал финансово или по друг начин и двете си деца, с изключение на заплатено трудово възнаграждение на брата на ищцата, през изминалият летен сезон, когото наел, като общ работник; работел в сферата на строителството, без да се установиха конкретни размери на получаван от него доход. Представените писмени доказателства и показанията на майката на ищцата сочат, че нейният месечен доход е в общ размер около 1000 лева, с които покрива месечни вноски по договор за кредит, заплаща текущите разходи на домакинството и полага грижи за двете пълнолетни деца, живеещи с нея, и двамата неработещи студенти, редовно обучение.

Не се събраха доказателства за възражението на ответника, че търсената издръжка ще му създава съществено затруднение. Действително данните по делото сочат, че формираният от него доход е в размер на 100 лева от получаван наем. Посочената сума се сочи от частен писмен документ, който няма обвързваща съда сила, освен това е с дата 01.07.08г.. Съобразявайки икономическите условия в страната и региона, както и местоположението на имота, настоящият състав не приема, че получаваният наем, за описаният, собствен на ответникът имот, е в посоченият нисък размер. В тази насока са и свидетелските показания, макар и от заинтересован свидетел. Липсват каквито и да е доказателства, за заплащане от ответника на месечен наем, по представеният от него договор.

Неоснователно е и възражението му, че ищцата разполага с имот, от който получава доходи – видно от представеният нотариален акт, тя е титуляр на така наречената гола собственост, като правото на ползване, пожизнено принадлежи на майка и, която отдавайки го под наем получава сумата от 120 лева.

Основателно е обаче ответното възражение, за началото на дължимост на издръжката. Не се доказа наличието на нужда от такава, от посочената в исковата молба дата, съвпадаща с тази на записването и като студент, в посоченото висше училище. Поради това и искането на ищеца с правно основание чл. 149 от СК, следва да се отхвърли.

Съобразявайки горното, настоящият състав намира, че предявеният иск се доказа, по основание, но не и в предявеният размер. На лице са всички предпоставки за даване на издръжка от родител на вече навършило пълнолетие дете, което учи във висше училище, в редовна форма на обучение. Съобразявайки нуждите на ищцата, предвид събраните доказателства и общоизвестни факти, като цени на нужните и учебни пособия и помагала, такива на основни хранителни продукти и облекло, считайки че месечната парична сума от която се нуждае надвишава 300 лева, липсата на задължение на ответника за даване на издръжка към други лица, особено непълнолетни, моралните му задължения към макар и пълнолетното му дете, да му осигури условия на живот необходими, за неговото развитие, независимо от невисокият му месечен доход, отчитайки и този на другият родител, настоящият състав счита, че за ответника няма да съставлява съществено затруднение да осигурява месечна издръжка за пълнолетното си дете, в размер на 60 лева.

Така определената издръжка се дължи от 06.11.09г., до десето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска.

На основание чл. 242 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението.

В останалата му част, за сумата от 140 лева, до пълният предявен размер от 200 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати, по сметка ***, държавна такса, върху присъденият размер на издръжката, в размер на 86,40 лева и 15 лева разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски както следва – ответникът на ищеца 30 лева, а ищецът на ответника 105 лева, като след извършено прихващане ищецът следва да заплати на ответника сумата от 75 лева, разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената и отхвърлена част от иска.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН : **********,***, на основание чл. 144 от СК, да заплащат месечна издръжка, в размер от по 60 лева, на пълнолетното си дете Д.С.С., ЕГН : **********,***, считано от 06.11.2009г., с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва, върху всяка забавена вноска.

ОТХВЪРЛЯ иска, в останалата му част, до пълният предявен размер, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 149 от СК, като неоснователно.

ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН : **********,***, да заплати, по сметка ***, сумата от 101,04 лева – държавна такса и разноски.

ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН : **********,***, да заплати на С.С.И., ЕГН : **********,***, сумата от 75 лева – разноски в производството на настоящата инстанция.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта му за издръжката.

На основание чл. 80 от ГПК ответникът няма право да обжалват решението в частта му за разноските.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 18.12.2009г., в съответствие с чл. 315, ал. 2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: