Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №4182/2009 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.50 от СК .

В молбата си до съда молителите – М.С.Т. и В.И.Т. твърдят, че са законни съпрузи сключили граждански брак на 15.06.2002 г. От брака си имат едно малолетно дете. Двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по смисъла на чл.50 от СК, което поддържат. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и да одобри представеното споразумение, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.

В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха пред съда желанието си за прекратяване на брака, като допълват постигнатото споразумение с уточнения по въпросите от съществено значение за прекратяване на брака п този съдопроизводствен ред с допълнителна молба представена пред съда в откритото съдебно заседание на 29.12.2009 г.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак на 15.06.2002 г., с акт №147/15.06.2002 г. на Община Шумен. От приложеното удостоверение, издадено по акт за раждане №1209/25.10.2002 г. от Община Шумен е видно, че по време на брака съпрузите са имали едно малолетно дете – В В Т., ЕГН-**********. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл.50 от СК споразумение, както и с представената в откритото съдебно заседание на 29.12.2009 г. молба молителите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си. Съдът намира, че така представеното споразумение не противоречи на закона и морала, поради което и следва да бъде одобрено.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв., от които констатира, че са внесени 25 лв. от молителката М.С.Т., като молителя В.И.Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка ***. за държавна такса. Молителя В.И.Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка ***,20 лева държавна такса върху тригодишните платежи на присъдения размер на издръжката.

Водим от горното, и на основание чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 15.06.2002 г., с акт №147/15.06.2002 г. на Община Шумен, между М.С.Т. с ЕГН-********** *** и В.И.Т. с ЕГН-********** *** и двамата със съдебен адрес: гр***, адв. *** от ШАК, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

1. Родителските права върху роденото от брака малолетно дете – В В Т., ЕГН-********** ще се упражняват от майката М.С.Т. с ЕГН-**********.

*. Бащата В.И.Т. с ЕГН-**********, има право на лични контакти с детето В В Т., както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 08 часа до 18 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск.

3. Бащата В.И.Т. с ЕГН-********** ***, се задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 60,00 (шестдесет) лева за детето В В Т., ЕГН-**********, чрез майката М.С.Т. с ЕГН-********** ***, считано от влизането на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

4. Съдът констатира, че семейното жилище, находящо се в гр. *** е напуснато от молителите.

5.Молителите декларират, че не притежават движимо имущество и парични влогове които да са семейна имуществена общност подлежаща на делба.

6.Страните нямат претенции за издръжка помежду си.

7.След прекратяване на брака съпругата ще възстанови предбрачното си фамилно име “М”.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, като констатира, че от тях са внесени 25 (двадесет и пет) лева и ОСЪЖДА В.И.Т. с ЕГН-********** ***, ж. к. ***, да заплати държавна такса от 15 (петнадесет) лева по сметка ***.

ОСЪЖДА В.И.Т. с ЕГН-********** ***, да заплати по сметка ***,20 лева (четиридесет и три лева и двадесет стотинки) представляваща държавна такса върху определения размер на издръжката.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: