№788/5.10.2012г.
гр.
Шумен
Шуменският районен съд, в публичното заседание
на дванадесети януари , през две хиляди и дванадесета година,
в състав:
при секретаря
А.П. , като разгледа докладваното
от районният съдия
гр.д. № 100 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във
вр. с чл.191 ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 от ЗЗД .
Депозирана е искова
молба от Д.В.П. , ЕГН:********** и П.Р.П. , ЕГН:********** и двамата с адрес : с.Златар , ул.”***” ,
съдебен адрес : гр.Шумен , ул. „***” №1 срещу С.И.Д. , ЕГН:********** , адрес ***
, М.Д. Г. , ЕГН:********** *** и И.Д.Г. , ЕГН:********** *** , в която посочва
, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба №140 , том ІІІ ,
рег.№7402/10.07.2001г. , закупили от първата ответница , недвижим имот ,
представляващ дворно място от 400
кв.м. с пл.№4961 , в кв.59 , съставляващ
УПИ ІХ-4961 от кв.59а , с идентификатор №83510.659.317, при граници и съседи
:имоти с идентификатори №№83510.659.318 , 83510.659.316 , 83510.659.323 ,
83510.659.322 , 83510.659.321 , 83510.659.345 .
През 2005г. получили
препис от искова молба от трето лице – С. Г. , по която било образувано
гр.д.№541/2005г. по описа на ШРС . С Решение постановено по посоченото дело
било признато за установено по отношение на тях , че това трето лице е
собственик на имота , както и били осъдени да му го предадат . Решението било
потвърденото от ШОС и ВКС . С нотариален акт за покупко-продажба за продавачи
са вписани Д. Г.Д. и С.И.Д. . Поради това , че първият продавач е починал искът
е насочен към двамата му пълнолетни наследници , а именно вторият и третият
ответник по настоящата молба . Посочва ,
че т.к. продаденият имот е на трето лице , продавачите дължат връщане на цената
, която според посоченото в нотариалният акт 12 235,90 лева , платена
изцяло и в брой на купувачите , както и всички направени по сделката разходи
.Предвид посоченото моли да бъде постановено решение , с което ответниците да
бъдат осъдени солидарно да му заплатят обща сума от 12 235,90 лева –
продажната цена на имота , 2 656,75 лева – мораторна лихва върху тази сума
, за периода от 25.11.2007г. до 24.11.2010г. , 144,97 лева – разноски извършени
в нотариалното производство , както и законната лихва , считано от 24.11.2010г.
, до окончателното изплащане на сумите , както и разноските по делото .
Предявено е и евентуално искане , в случай , че съдът прецени , че не е налице
солидарна отговорност , моли ответниците
да бъдат осъдени да заплатят разделно посочените суми , съобразно притежаваните
от тях идеални части от имота . С определение
от 09.06.2011г. съдът е отделил предявеният евентуален иск за разглеждане в
отделно производство , т.е. в настоящото дело следва да бъде разгледаната
претенцията , при солидарна отговорност на ответниците . Впоследствие ищецът ,
с оглед естеството на предявения иск , а именно такъв по чл.422 ал.1 от ГПК е
изменил претенцията , като е преминал от осъдителен към установителен иск.
В срока по чл.131 от
ГПК ответникът е депозирал писмен отговор , в който заявява , че оспорва
предявеният иск . Първото му възражение
е , че договорът за покупко-продажба на чуждата вещ не е нищожен и не е
развален , поради което за ищеца не е възникнало право да иска обратно
платеното по него . Позовава се и на изтекла погасителна давност .
След като се запозна със събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът възприе от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на
депозирано от Д.В. Пенчева и П.Р.П.
, заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №4823/2010г. на ШРС . По него е издадена Заповед №3246/25.11.2010г.
, с която е разпоредено на С.И.Д. , М.Д. Г. и И.Д.Г. , да заплати на ищеца в настоящото
производство сумата 12 235,90 лева – главница , представляваща продажна
цена на имот по Договор за покупко-продажба на недвижими имоти №140 , том ІІІ ,
рег.№7402 , дело №237 от 10.07.2001г. , с144,94 лева – разноски по
прехвърлянето на имота , с 2 656,75 лева – лихва от 25.11.2007г. до датата
на подаване на заявлението -24.11.2010г. и законна лихва от същата дата , до
окончателното изплащане на главницата , както и сумата 301 лева – деловодни
разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжниците са депозирали възражения ,
поради което е предявен настоящият иск.
По делото не е спорно и се доказва от представеният нотариален
акт №140 , том ІІІ , рег.№7402 , дело №237/10.07.2001г. на Нотариус рег.№018 на
НК с район на действие ШРС , че на 10.07.2001г. първият ответник С.И.Д. и
починалия и съпруг Д. Г.Д. (Удостоверение
за наследници изх.№003009/18.10.2010г. , издадено от Община Шумен ) са продали на ищцата Д.В.П. , която е била в
брак с ищеца П.Р.П. , описаният по-горе недвижим имот , а именно дворно място
от 400 кв.м. с пл.№4961 , в кв.59
, съставляващ УПИ ІХ-4961 от кв.59а , с идентификатор №83510.659.317, при
граници и съседи :имоти с идентификатори №№83510.659.318 , 83510.659.316 ,
83510.659.323 , 83510.659.322 , 83510.659.321 , 83510.659.345 . По
искова молба на трето лице С. С. Г. , с която е предявен иск по чл.108 от
ЗС срещу купувачите Д. и П. П. е образувано гр.д.№541/2005г. по описа на ШРС
.Същото е приключило с Решение №542/20.06.2006г. , с което е признато за установено по
отношение на купувачите по нотариален акт №140 , том ІІІ , рег.№7402 , дело
№237/10.07.2001г. на Нотариус рег.№018 на НК с район на действие ШРС, че третото лице по сделката С. С. Г. е собственик
на отчуждения имот , като са осъдени да му предадат владението . Със съдебният
акт е отменен и цитираният нотариален акт №140 , том ІІІ , рег.№7402 , дело
№237/10.07.2001г. на Нотариус рег.№018 на НК с район на действие ШРС. Решението
е обжалвано , в резултат на което е образувано възз.гр.№567/2006г. по описа на
ШОС , по което е постановено Решение от 15.11.2006г. , оставящо в сила изцяло съдебният акт на ШРС . При касационното
обжалване на делото по гр.д. №814/2007г.
на ВКС , решението е потвърдено в часттта по предявения иск по чл.108 от
ЗС и отменено в частта относно отмяната на нотариален акт №140 , том ІІІ ,
рег.№7402 , дело №237/10.07.2001г. на Нотариус рег.№018 на НК с район на
действие ШРС. От изложените
обстоятелства се изяснява , че е извършена евикция , ищците са съдебно отстранени от придобития от
тях имот , т.к. с влязло сила решение е установено , че трето лице е собственик
на същия .
Ответниците не
оспорват изложените обстоятелства , но считат , че т.к. сделката извършена с
нотариален акт нотариален акт №140 , том ІІІ , рег.№7402 , дело
№237/10.07.2001г. на Нотариус рег.№018 на НК с район на действие ШРС не е
развалена по реда на чл.87 и сл. от ЗЗД
, тя съществува в правния мир , което е пречка купувачите да реализират правата
по чл.189 ал.1 от ЗЗД , така и на тези по чл.191 от ЗЗД , или да искат обратно
платеното по договора . Действително в съдебната практика становищата по този
въпрос са противоречиви , но съдът възприема преобладаващото такова (Определение
№1196/09.11.2011г. на ВКС по гр.д.№551/2011г. и др.)
, че в
хипотезата на чл.191 от ЗЗД или т.нар. “осъществена евикция” , не е необходимо разваляне на договора за
покупко-продажба . Аргументите в тази насока , вкл. и в правната доктрина (“Облигационно
право – отделни видове облигационни отношения §11 “ А.К.)
са , че с влизане в сила на решението по чл.108 от ЗС , договорът се счита за
развален (по арг. на чл.192 във вр. с чл.188 от ЗЗД ). Приемайки горната позиция , изводът на съда е
, че за ищците е възникнало право да претендират обратно платеното по договора
– заплатената продажна цена и разходите в нотариалното производство . Ответниците се позовават и на разпоредбата на
чл.191 ал.2 от ЗЗД , която предвижда възможност продавача/ продавачите да се
освободят от отговорност за съдебното отстранение , но само при наличието на
две кумулативно дадени предпоставки – да не е бил привлечен в процеса по чл.108
от ЗС и ако докаже , че
е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска . В настоящия случай е
налице само първата предпоставка – продавачите не са участвали в производството
по предявения ревандикационен иск по гр.д.№541/2005г. по описа на ШРС , не са конституирани като ответници , не са
били привлечени и не са встъпвали като подпомагаща страна , но липсват и
доказателства , които да обосноват извод , че е имало достатъчно основание
искът да бъде отхвърлен .
Следващото възражение
на ответниците е , че вземането на ищците е погасено по давност . Относно
давностният срок , съдът намира , че е приложима общата погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД . Същественият въпрос е началният момент , в който започва да
тече срока . Съдът счита , че вземането на ищците е станало изискуемо , респективно е започнала
да тече погасителната давност на основание чл.114 от ЗЗД , едва след влизане на
съдебното решение по предявеният иск по чл.108 от ЗС . Това е моментът в който
купувачите са евинцирани и са могли да търсят обратно даденото по договора .
При това положение , доколкото Решението по чл.108 от ЗС е влязло в сила на 17.06.2007г.
, а Заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4823/2010г. по описа на ШРС , с което се прекъсва течението на
погасителната давност , е депозирано пред съда на 24.11.2010г. , съдът намира , че не е изтекла
давността за погасяване на вземането .
Независимо от всичко
посочено по-горе съдът счита , че предявеният иск се явява неоснователен , т.к.
ответниците не отговарят солидарно за задължението , каквато е претенцията на
ищците . Не са заявени обстоятелствата ,
поради което ищците считат , че отговорността е солидарна , но вероятно тази
претенция е обусловена от факта , че продавачите по процесната сделка са били
съпрузи и са притежавали отчуждения имот в режим на СИО . Както обаче беше
посочено по-горе , съпругът Д. Г.Д. е починал , в резултат на което
другият съпруг С.И.Д. и
децата им М.Д. Г. и И.Д.Г. са станали обикновени съсобственици на имота . При
това положение , съобразно чл.60 от ЗН ,
всеки от тях отговаря до размера на дела си , т.е. разделно . Следва да се посочи , че във връзка с
постановено по делото Определение от 07.07.2011г.
, за спиране на производството , по частна жалба на ответниците е образувано възз.ч.гр.д.№526/2011г.
по описа на ШОС . По него съдът с Определение от 19.10.2011г. е отменил акта за
спиране , като едновременно с това са изложени мотиви свързани с
обстоятелството , че няма пречка при претенция за солидарна отговорност , съдът
ако установи , че е налице разделна да постанови диспозитив в този смисъл .
Мотивите на съда в тази част не представляват задължителни указания за
настоящия съд , който не ги споделя . В множество актове на ВКС (Решение
№220/19.06.2012г. по гр.д.№741/2011г. , Решение №1072/20.01.2009г. на ВКС по
гр.д.№3897/2007г. ) е изложено становище ,
че ако се претендира солидарна отговорност , а съдът се произнесе за разделна и
обратното , се касае за произнасяне по непредявен иск , или за недопустимо
съдебно решение . Горните аргументи според съда имат още по –силен резон в
настоящата ситуация , т.к. следва да е налице пълно тъждество между претенцията
по Заявлението по чл.410 от ГПК и искът по чл.422 от ГПК. В хипотезата на
чл.410 от ГПК , законодателят е предоставил почти неограничена свобода на
кредиторите да искат заповед за изпълнение без необходимост да представят
доказателства , но върху тях пада и рискът и тежестта при иницииране на
производство по чл.422 от ГПК да докажат вземанията по произход и размер
идентични на заявените в заповедното производство . Поради горното , а именно
като констатира , че в заявлението по чл.410 от ГПК , кредиторът е посочил
солидарна отговорност на длъжниците , по този начин е издадена и заповедта по
чл.410 от ГПК и след като такава не е налице , съдът не може да приеме
дължимост на присъдените суми , представляващи заплатената по продажбата цена ,
което налага отхвърляне на предявения иск . Същите мотиви са относими и за
претенцията за заплащане на разходите по по нотариалната сделка . Освен
посочените аргументи , за претендираната мораторна лихва , за датата преди
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК не са представени доказателства
относно отправена покана за връщането и , което е допълнително обосновава
неоснователност на иска в тази част .
На основание чл.78 ал.3
от ГПК ищците дължат на ответницата С.И.Д.
, деловодни разноски в размер на 996 (деветстотин деветдесет
и шест ) лева .
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.В.П.
, ЕГН:********** и П.Р.П. , ЕГН:********** и двамата с адрес : с.Златар , ул.”***” ,
съдебен адрес : гр.Шумен , ул. „***” №1 , иск по чл.422 ал.1 от ГПК , за
признаване за установено , че С.И.Д. ,
ЕГН:********** , адрес *** , М.Д. Г. , ЕГН:********** *** и И.Д.Г. , ЕГН:**********
*** , солидарно им дължат сумите : 12 235,90 (дванадесет хиляди
двеста тридесет и пет лева и деветдесет ст.)лева – главница ,
представляваща продажна цена на имот по Договор за покупко-продажба на
недвижими имоти №140 , том ІІІ , рег.№7402 , дело №237 от 10.07.2001г. , с
144,94 (сто четиридесет и четири лева и деветдесет и четири ст.)
лева – разноски по прехвърлянето на имота , с 2 656,75 (две
хиляди шестстотин петдесет и шест лева и седемдесет и пет ст.)лева
– лихва от 25.11.2007г. до датата на подаване на заявлението -24.11.2010г. и
законна лихва от същата дата , до окончателното изплащане на главницата , както
и сумата 301 лева – деловодни разноски , за която има издадена Заповед
№3246/25.11.2010г. , по ч.гр.д.
№4823/2010г. на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.В.П. и П.Р.П. , ЕГН:********** да заплатят на С.И.Д. , ЕГН:********** , сумата 996 (деветстотин
деветдесет и шест ) лева - деловодни разноски .
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на
страните , пред Окръжен съд гр.Шумен
СЪДИЯ: