Р Е Ш Е Н И Е

120/10.2.2012г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№990/2011 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, вр. с чл.50 от ЗЗД и чл.82, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът- ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “П.” №5, представлявано от Р.И.Я.- изпълнителен директор, действащ чрез пълномощника си адв. Д.Й.Д. от АК- гр. В. излага, че на 24.07.2010 г. на път І-7, между с. Б. и с. П., Е.А.М. при управление на л.а. “Рено Лагуна”, с рег. № Т 76 50 КТ попада в не обезопасена дупка. За посоченото произшествие бил съставен протокол от органите на МВР, в който протокол са изложени твърдените обстоятелства. Ищецът сочи, че между него и собственика на увредения автомобил имало валидно сключен договор за застраховка “Бонус Каско” със застрахователна полица №51307320/19.03.2010 г., като застрахователят е изплатил на посоченото лице застрахователно обезщетение, в размер на 142, 40 лв., като във връзка с образуваното производство по ликвидация на заведената при застрахователя щета са извършени и ликвидационни разноски, в размер на 25.00 лв. Ищецът бил поканил ответника- АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр. С., да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не било извършено. Поради гореизложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума, в общ размер на 167, 40 лв., от която 142, 40 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и 25.00 лв.- ликвидационни разноски при определяне на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на главницата. Претендира и разноски.

Ответникът, редовно уведомяван и призоваван, изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска, сочейки аргументи. Претендира и разноски. В срока за отговор прави искане за конституиране в производството на трето лице- помагач на страната на ответника- “Пътища” АД, гр. Ш., ЕИК 837035366, което искане е уважено от съда. Ответникът предявява и обратен иск срещу подпомагащата страна, с правно основание чл.82, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 167, 40 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумата, като претендира и разноски. Твърди, че между него и ответникът по обратния иск има сключен договор за обществена поръчка, по силата на който ответникът имал задълженията да извършва всички дейности по поддръжка на участъка, на който се твърди, че е настъпило процесното ПТП.

Ответникът по обратния иск в законоустановения срок за отговор не изразява становище по иска, както и не се явява представител на ответното дружество в съдебно заседание да изложи аргументи по съществото на иска.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

По отношение направеното от ответника възражение за недопустимост на иска, за да се произнесе, съобрази следното: Принципно допустимостта на предявения иск се определя от твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба. В настоящия случай ищецът твърди, че има изискуемо, регресно вземане от ответника за посочения размер, като истинността на тези твърдения не може да се проверява при преценка допустимостта на иска. Искът е допустим- ищецът се легитимира като правен субект, на когото принадлежи правото да получи от ответника соченото като изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице, като съобразно неговите твърдения носител на задължението е ответника. Дали това е така е въпрос на основателност и се преценява от съда с решението му по съществото на правния спор.

Не се спори между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между собственика на увредения автомобил и ищеца е сключена валидна застраховка “Булстрад Бонус Каско”, касателно л. а. “Рено Лагуна”, с рег. № Т 76 50 КТ със срок на застраховката до 18.03.2011 г., което обстоятелство се потвърждава и от представеното от ищеца писмено доказателство- частно заверен препис от спецификация към застрахователна полица №51307320/19.03.2010 г. Не се спори, че в следствие настъпване на застрахователно събитие, покрит риск от застраховката, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил, равняващо се на сума от 142, 40 лв. Видно от представения от ищеца Протокол за ПТП №1034923, с дата 24.07.2010 г., се установи, че на 24.07.2010 г. е констатирано от съответните полицейски органи, че по път І-7 от с. Б. към с. П. на не сигнализиран участък с неравности по пътя, водачът на л. а. “Рено Лагуна”, с рег. № Т 76 50 КТ попада с предната гума в дупка, в следствие на което са причинени увреждания на автомобила. Не се оспорва от ответника, че на посочения от ищеца участък е имало неравности по пътното платно. Видно от изпратеното от ОД на МВР- Шумен уведомление, се установи, при съставяне на Протокол за ПТП №1034923, с дата 24.07.2010 г. не е съставен АУАН срещу Е. А. М. по повод възникналото ПТП. От изготвеното заключение по допуснатата САвТЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните, се установи, че нанесените щети по увредения автомобил са причинени при констатирания механизъм на настъпване на ПТП, като описаните в Протокол за ПТП №1034923, с дата 24.07.2010 г. отговарят с механизма на ПТП. От същото заключение става ясно, че общата стойност на нанесените щети по автомобила се равнява на сума от 142, 40 лв., като размерът на претендираните разходи за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива за този вид дейност. От същото заключение става ясно, че е възможно да се получат реализираните увреждания по гумата и при по- ниска скорост. Според ВЛ процесният пътен учасътк попада в обхвата на републиканските пътища на територията на Районна пътна служба- Ш. и Н. П. към ОПУ- Ш. От показанията на разпитания свидетел- М. Х.., на които съдът дава вяра, тъй като това са показания на незаинтересован свидетел, който е констатирал процесното ПТП, а от друга страна, изявленията кореспондират с останалите събрани доказателства, става ясно, че произшествието е настъпило между с. П. и с. Б., като на посочения пътен участък имало неравности, като пътят не бил обезопасен и липсвали поставени обозначителни знаци за неравностите.

Съгласно нормата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”, като ал.2, т.3 от същата норма предвижда, че това управление включва и задължението за поддържане и ремонт на пътищата. От разпоредбите на чл.29, ал.1 от ЗП и чл.30, ал.1 от същия закон става ясно, че ответникът по силата на закона е носител на задължението да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, като извършва и необходимите дейности по ремонт на същите. Разпоредбата на чл.50, изр. първо от ЗЗД гласи, че за вреди, причинени от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът по силата на закона е лице, под чийто надзор се намират републиканските пътища, поради което следва да отговаря за причинените вреди, настъпили в следствие неравностите на същите.

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Както стана ясно по- горе разпоредбата на чл.50, изр. първо от ЗЗД предвижда, че за вреди, причинени от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. По смисъла на сочената разпоредба, отговорността е обективна / без виновна/. Тя е от категорията на т. нар. гаранционна отговорност. Предпоставките за ангажирането й са следните: причинени вреди от вещ /и/; вещта да е собствена на лицето, чиято отговорност се търси, респективно под чийто надзор се намира, причинна връзка, пряка и непосредствена, между вредите и вещта. В настоящата хипотеза безспорно се установи валидно сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие, обхващащо се от застраховката, настъпили вреди и изплащане на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил от застрахователя. Установи се и размерът на настъпилите вреди. Установи и отговорността на ответника за поддържането и като цяло стопанисването на пътната настилка, обхвана от участъка, на който е настъпило процесното ПТП. Установи се и причинната връзка между неравностите по пътното платно и настъпилите вреди. Съдът приеме за установен и размерът на обичайните ликвидационни разноски, които са извършени от застрахователя при определяне на застрахователното обезщетение. Поради гореизложеното съдът заключава, че така предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да се уважи в пълен размер.

Доколкото съдът намира главният иск за основателен, то съобразно процесуалните правила следва да се произнесе и по предявения от ответника срещу подпомагащата страна обратен иск. За да се произнесе по този иск, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че между тях е налице валидно облигационно правоотношение, основаващо се на сключен през 2009 г. договор за обществена поръчка. Соченото обстоятелство се потвърждава и от приетото писмено доказателство- официално заверен препис от договор за обществена поръчка от 2009 г., от който диспозитивен документ е видно, че ищецът, в качеството му на възложител е възложил на ответника, в качеството му на изпълнител да извърши дейностите по поддържане на 356, 809 км. от републиканските пътища, в т.ч. и всички пътни съоръжения и принадлежности на територията на Районна пътна служба РПС- Шумен и РПС- Нови пазар към ОПУ Шумен. В нормата на чл.4, ал.2 от договора подробно са изброени дейностите по превантивно, текущо, зимно поддържане и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации. В чл.5 от договора е уговорено, че поддържането ще се изпълнява в срок от 12 месеца, считано от датата, посочена като начало на срока на договора във възлагателно писмо. Видно от представения от ищеца официално заверен препис от възлагателно писмо, с изх. № 53-00-6167/19.12.2009 г. по описа на А”ПИ”, Агенцията е посочила на основание чл.5, ал.1 от договора, началото на срока на действие на същия- 29.12.2009 г. Предвид изложеното съдът намира, че на датата, на която е станало процесното ПТП е бил в сила така сключения между страните договор за обществена поръчка. Съгласно общите правила за неизпълнение на договорни задължения / чл.79, ал.1, предл. последно/, ако длъжникът не изпълни точно задължението си по договора, кредиторът има възможност да търси обезщетение за неизпълнение. Законът въвежда и оборимата презумпция за вина при констатирано неизпълнение на договорни задължения, /арг. от разпоредбата на чл.81 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, длъжникът дължи заплащане на обезщетение за причинени вреди на кредитора, обхващащи претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая, ищецът по обратния иск претендира обезщетение за вреди от категорията на претърпяна загуба, изразяваща се в заплащане на сума от 167, 40 лв. на трето лице, който факт е настъпил, поради неизпълнение на задължения от страна на ответника, възникнали въз основа на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение. Задължението за репариране на вреди на трето лице, остойностени на сума от 167, 40 лв., настъпили в следствие на неподдържана пътна настилка, за чиято поддръжка е следвало да се грижи ответника, съставляват по смисъла на закона преки и непосредствени вреди от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени от ответника при пораждане на задължението, поради което заключава, че предявеният обратен иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца по главния иск следва да се присъдят извършените разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 274, 00 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца по обратния иск следва да се присъдят извършените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 90.00 лв., представляващи разноски за дължима държавна такса и за извършване на експертиза. Не следва да се присъждат разноски за възнаграждение за процесуално представителство, поради обстоятелството, че ищецът по обратния иск не ангажира някакви доказателства за извършване на разноски в този смисъл.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “М.” №3, представлявана от С.М.- изпълнителен директор да заплати на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “П.” №5, действащо чрез пълномощника си адв. Д.Й.Д. от АК- гр. В., сумата от 167, 40 лв./ сто шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, от която 142, 40 лв., представляваща изплатено от застрахователя на собственика на л.а. “Рено Лагуна”, с рег. № Т 76 50 КТ застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 24.07.2010 г. на път І-7, между с. Б. и с. П. ПТП, и 25.00 лв.- ликвидационни разноски при определяне на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2011 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 274, 00 лв. / двеста седемдесет и четири лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА “ПЪТИЩА” АД, ЕИК 837035366, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. “П.” 3, офис 2, представлявано от С.М.- изпълнителен директор Г.С.Г. да заплати на АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “М.” №3, представлявана от С.М.- изпълнителен директор сумата от 167, 40 лв./ сто шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за вреди, настъпили в следствие на неизпълнение на договорно задължение съгласно договор за обществена поръчка от 2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата от 90.00 лв. / деветдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от обратния иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: