Председател: Пл. Недялкова

Секретар : Цв. К.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 38/2012г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.

В депозираната молба ищецът Р.М.К. твърди, че на 27.01.1986г., чрез дарение направено от нейните баба и дядо е придобила една втора идеална част от недвижим имот, състоящ се от: Апартамент № 8 на ІV жилищен етаж със застроена площ от 108 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, избено помещение №5 със застроена площ от 18 кв.м., таванско помещение № 4 със застроена площ от 18 кв.м, гаражна клетка № 5 със застроена площ от 18 кв.м., ведно с 11574/ 100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на жилищната сграда и отделно 927/100000 идеални части от правото на гараж построени от ЖСК “Металург” върху държавно място, парцел І, бивше дв.пл.№ 4843 в квартал 218 по плана на град ***, находящ се на улица *** в гр. ***. Извършената сделка била обективирана в нотариален акт № 39, т.І дело № 82/1986г. на Нотариус при ***ски Районен съд. На 02.12.2003година ответника в качеството си на купувач е придобил от нейните баба и дядо и съответно негови майка и баща останалата една втора идеална част от горепосоченият недвижим имот. Въпросната сделка била обективирана в нотариален акт № 141, т.ХІІІ, рег. № 11601, дело № 1326 от 2003 година на Нотариус Ася Асенова. Гореописаният недвижим имот е отразен на Кадастралната карта с идентификатор 83510.676.124.4.8 отразяващ самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище с площ 108 кв.м., съгласно схема № 21205 от 23.12.2011 година на СГКК – гр. *** и 83510.676.124.4.9., отразяващ самостоятелен обект в сграда, представляващ гараж с площ от 18 кв.м. съгласно схема № 21206 от 23.12.2011 година на СГКК – гр.*** и двата находящи се на ул. *** в град *** с посочени в схемата граници. От тогава с ответника били съсобственици на горепосоченият недвижим имот с равни квоти от по ½ идеална част. През 2010 година, ответника без нейно знание и без нейно съгласие отдал под наем съсобствения им недвижим имот, като лично той събирал наемите за същият. Твърди, че няколко пъти разговаряла с него с цел постигане на някакво съгласие по отношение на ползването на съсобствен недвижим имот, но не могли да стигнат до разбирателство. При тези разговори ответника заявявал, че това бил апартамент на родителите му и той щял да прави с него каквото си поиска. Категорично отказал и да разговаря с ищцата за имота и начина на ползването му. Сочи, че отдавайки съсобствения имот под наем от свое име, ответника я лишил от възможността и тя като съсобственик на същият да може да го ползва, поради което на 29.09.2010 година изпратила на ответника Нотариална покана с рег. № 10632 и 10633 от 29.09.2010 година заверена нотариално от Нотариус К.М.. С нея го поканила да й заплати обезщетение съгласно чл. 31 от ЗС за ползите, от които била лишавана, като й пречел да ползва собствените й идеални части от съсобственият им недвижим имот. Определила техният размер и датата на която следвало да й изплаща същите, а също така посочила и собствената си банкова сметка ***. Уведомила го също, че съгласно чл.86 от ЗЗД при забава от негова страна да й изплаща дължимото обезщетение същият ще й дължи и законна лихва за забава. Предвид на обстоятелствата, че до 05.10.2011 година ответника не изпълнил своето задължение и продължавал да ползва лично имота, ищцата подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 3507 / 2011 година по описа на ІV съдебен състав на ***ски районен съд. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника, който в законоустановения срок подал възражение срещу издадената заповед.

Съобразно изложеното моли съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника П.Х.Н., че съществува вземане на ищцата Р.М.К. за сумата от 2604.92 лева, представляваща дължимо обезщетение съгласно чл.31 от ЗС в размер на 2466.66 лева за периода 20.09.2010г. до 30.09.2011г. и законната лихва за всяко закъсняло плащане съгласно чл.86 от ЗЗДС в размер на 138.26 лева от датата на изискуемост на всяко едно от задълженията до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 05.10.2011г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Прилага писмени доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Заявява, че счита предявеният иск по чл.422 от ГПК за допустим, но неоснователен. Признава, че с ищцата са съсобственици на посочения в исковата молба недвижим имот, който се състоял от четири стаи , кухня и гараж. Сочи, че ищцата е ползвала процесния имот сама и заедно с него през целия период на съсобственост. Дори през цялата 2009г. е ползвала съсобствения имот отдавайки го под наем и ползвайки еднолично получените доходи. През 2010г. и 2011г. до момента на подаване на отговора , ищцата също ползвала част от имота за свои нужди като в две от стаите държала свои вещи и разполагала с ключове, както за апартамента, така и за гаража. Твърди, че е предложил на ищцата да полза останалата част от жилището с изключение на една стая , както намери за добре, то тя отказала. Счита, че през цялото време , през което са съсобственици по никакъв начин не е възпрепятствал нейното ползване на имота съобразно частта й в съсобствеността, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства преценени отделно и в съвкупност възприе за установено от фактическа и правна страна следното :

По делото са представени и приети от съда два нотариални акта. Съгласно нотариален акт № 39, т.І дело № 82/1986г. на Нотариус при ***ски Районен съд, ищцата придобила чрез дарение ½ идеална част от недвижим имот, състоящ се от: апартамент № 8 на ІV жилищен етаж със застроена площ от 108 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, избено помещение №5 със застроена площ от 18 кв.м., таванско помещение № 4 със застроена площ от 18 кв.м, гаражна клетка № 5 със застроена площ от 18 кв.м., ведно с 11574/ 100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на жилищната сграда и отделно 927/100000 идеални части от правото на гараж построени от ЖСК “Металург” върху държавно място, парцел І, бивше дв.пл.№ 4843 в квартал 218 по плана на град ***, находящ се на улица *** в гр. ***. На 02.12.2003година ответника в качеството си на купувач е придобил останалата ½ идеална част от горепосоченият недвижим имот. Сделка била обективирана в нотариален акт № 141, т.ХІІІ, рег. № 11601, дело № 1326 от 2003 година на Нотариус Ася Асенова. От описаното се доказва , че през процесния период страните са били съсобственици на гореописания имот. Налице е и писмена покана до ответника по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС . Ищцата , видно от съдържанието на представената и приета като доказателство нотариална покана , за която е удостоверено , че е връчена на ответника, поканила последния да й заплаща обезщетение за ползите, от които била лишена, считано от 20.09.2010г., а именно – за м. септември 2010г. – 66.66 лева и в размер на 200 лева за всички следващи месеци до отпадане основанието на същото.

По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК:

Във връзка с представен от ответника документ – договор за наем на недвижим имот и при оспорване истинността му , по отношение авторството на документа, съдът с оглед обективираното изявление на процесуалния представител на ответника , че желае да се ползва от него , е открил производство по чл.193 от ГПК, досежно проверка автентичността на документа, касателно подписите положени срещу “наемател”. Така оспореният документ представлява по същността си частен диспозитивен документ и като такъв притежава формална доказателствена сила. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193 ал.3 от ГПК, тежестта на доказване истинността /в настоящият случай автентичността/ на документа, доколкото не носи подписа на страната, която го оспорва, е на страната, която го представя, а именно ответника. В откритото производство по оспорване истинността на документа не се направиха доказателствени искания и не се събраха доказателства , относно автентичността на договора за наем, касателно подписите положени срещу “наемател”, поради което същият следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Съдът счита, че претенцията се явява неоснователна по следните съображения :

Закона за съсобствеността урежда реда за упражняване на правата, произтичащи от съсобствеността, използването и разпореждането с общата вещ. Установени са основни правила за управление и използване на съсобствената вещ. Всеки съсобственик има право да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а в случай, че общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите. Законът изисква на всеки съсобственик да бъде предоставена възможност да упражнява правото си, като според притежавания дял от вещта взема участие в съвместното й ползване и управление, получава полагащите му се ползи и покрива направените разноски. Лишаването на съсобственика въпреки волята му от възможността да използва вещта според притежавания от него дял възниква поради нарушаване от страна на друг съсобственик на правото по чл. 30 от ЗС да участва в ползите на общата вещ и на задължението по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ по начин да не пречи и на останалите да си служат с нея. Употребеното в чл. 30, ал. 3 ЗС понятие “ползи на общата вещ” е по-широко от понятието “използване на общата вещ” по чл. 31, ал. 2 ЗС и включва не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Понятието “използване на общата вещ” по чл. 31, ал. 2 ЗС включва прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди. За разлика от чл. 30, ал. 3 ЗС, разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид, че обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени се дължи само при личното ползване на съсобствената вещ, при което съсобственикът не я ползва за да събира някакви доходи от нея, а извлича полза само за задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на вещта. Когато се касае за съсобствен недвижим имот / в конкретният случай апартамент и гараж/ същият следва да се ползва лично от съсобственика за задоволяване на лични и семейни нужди, но не и когато събира наеми от лица, на които е отдал част от сградата под наем. Защитата на правата на засегнатия съсобственик и редът за обезщетяването му при всяка от двете хипотези са различни.

В конкретният случай се претендира обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за това , че ответникът отдавайки под наем съсобственият имот е лишил ищцата от възможността в качеството й на съсобственик да го ползва. Ответникът не оспорва фактът, че през правнорелевантния период е отдавал под наем част от имота. Обстоятелство, че имотът е бил отдаван под наем се доказва и от показанията св. Неджиля Хюсниева и св. Стефанка Цанева.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че през периода 20.09.2010г.-30.09.2011г., описаният в исковата молба недвижим имот е бил съсобствен между страните. Отправено е и писмено поискване до ответника за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишена ищцата. Налице две от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на правото на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС – страните са съсобственици на имота и е отправено писмено поискване до ответника за ползването му . Съдът намира, че не е налице основната предпоставка за уважаване на исковата претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно – наличието на лично ползване от страна на ответника , поради което не е изпълнен фактическия състав на чл.31, ал.2 от ЗС и претенцията за заплащане на обезщетение се явява неоснователна и недоказана.

Независимо от горното съдът намира, че по делото не е доказано по категоричен начин и , че ответникът еднолично е ползвал процесният имот по начин, по който е пречил на ищцата да си служат с него според правата й. Доказателствената тежест относно обстоятелството , че ответникът ползва имота , респективно , че ищцата е лишена от тази възможност е на ищцата , съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК и е указана от съда в доклада по чл.140 от ГПК . Поради факта , че не са събрани достатъчно доказателства в тази насока , съдът намира за неуспешно доказването на тези твърдения. Показанията на разпитания по делото св.Хюлия Хасанова са крайно неизчерпателни и неопределени . Тя заявява , че е виждала хора да влизат в апартамента през определени периоди. От трети лица била чула , че това били наематели. Не е виждала ищцата да посещава жилището. Липсва определеност, както за периода за който свидетелства, така и конкретизация относно обстоятелството дали е ползван целия имот или част от него, дали действително е бил отдаван под наем и от кого. В тази насока са и показанията на св. Неджиля Хюсниева. От тях се установява, че в жилището е имало наематели през 2010г., но също не конкретизира дали е ползван целия имот или част от него, а също така и за какъв период от време. От показанията на тази свидетелка се доказва твърдението на ответника, че ищцата е разполагала с ключ от жилището, което не се оспорва и от ищцата. В обясненията дадени от ищцата в съдебно заседание, на основание чл.176 от ГПК, същата заявява, че от 2008г. има ключове, както за жилището , така и за гаража. За последен път е ходила в жилището през м. февруари 2011г., за да вземе шевна машина, от което следва изводът, че същата е имала безпрепятствен достъп до съсобствения имот и в него са се съхранявали нейни вещи. Последното се установява и от показанията на св. Стефанка Цанев, която многократно е посещавала жилището. Наясно е с разположението на помещенията в него. Категорична е, че в две от стаите - северна и западна е имало вещи собственост на ищцата, поради което те не се ползвали от ответника.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за призоваване на свидетели в размер на 5 лева. По отношението искането за заплащане на направени разноски от страна на ответника за възнаграждение на процесуалният представител съдът констатира, че приложеният договор за правна защита и съдействие не е подписан от адв. Калайджийски, а също така в него е отразено само договорено възнаграждение. Липсва посочена внесена сума. Не са ангажирани доказателства за извършено плащане от страна на ответника на възнаграждение на процесуалният му представител.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.М.К., ЕГН ********** против П.Х.Н., ЕГН ********** искове за заплащане на : сумата от 2466.66 лева , представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС , поради лишаването й от право на ползване на собствените си 1/2 ид.ч. от недвижим имот, състоящ се от: апартамент № 8 на ІV жилищен етаж със застроена площ от 108 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, избено помещение №5 със застроена площ от 18 кв.м., таванско помещение № 4 със застроена площ от 18 кв.м, гаражна клетка № 5 със застроена площ от 18 кв.м., ведно с 11574/ 100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на жилищната сграда и отделно 927/100000 идеални части от правото на гараж построени от ЖСК “Металург” върху държавно място, парцел І, бивше дв.пл.№ 4843 в квартал 218 по плана на град ***, находящо се на улица *** в гр. ***, за периода от 20.09.2010 г. до 30.09.2011г. , както и на сумата от 104,19 лв. – лихва за забава от датата на изискуемост на всяко едно от задълженията до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 05.10.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за наем на недвижим имот е неистински /неавтентичен/, в частта относно подписите положени срещу “наемател” като на основание чл.194, ал.2 от ГПК го изключва от доказателствата по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаване на страните за решението по делото.

След влизане на определението в сила на основание разпоредбата на чл.194, ал.2 от ГПК делото да се докладва на съдията-докладчик за изпращане на сигнал до прокуратурата, ведно с препис от определението.

ОСЪЖДА Р.М.К., ЕГН ********** да заплати на П.Х.Н., ЕГН ********** сумата от 5 /пет/ лева, представляващи направените по делото разноски за призоваване на свидетели.

Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: