Р Е Ш Е Н И Е

422/17.5.2012г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на втори май през две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 43 по описа за 2012 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове, с правно основание чл.124, ал.1от ГПК от Г.Б.Г., ЕГН ********** срещу "Т. – Ш." ЕАД, ЕИК 127029454, със седалище и адрес на управление- гр. Ш., ул."С." №62А, представлявано от Д.И.З., с искане да се признае за установено, че ищецът, в качеството му на длъжник по ИЛ от 26.06.2003г., издаден по гр. д. № 1386/2003г. по описа на ШРС, не дължи на ответника, в качеството му на взискател по горепосоченото изпълнително дело, присъдените в полза на топлофикационното дружество суми за консумирана топлоенергия, както следва: 1 946,57 лева - главница за потребена топлоенергия за периода от месец ноември 1998 г. до месец април 2003 г., 672, 95 лв.- лихви за забава, 237, 34 лв.- деловодни разноски. Ищецът излага аргументи относно погасяване на вземанията по давност. Претендира и разноски.

Ответникът, в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, изразява становище за неоснователност на претенциите, сочейки аргументи.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от приложеното ИД № 20118770402665 по описа на ЧСИ А.Т., рег. № 877, се установи, че съдът с Определение от 26.06.2003 г. е постановил да се издаде в полза на ответника изпълнителен лист срещу ищеца за сумите, както следва: 1 946,52 лева - главница за неизплатена консумирана топлоенергия за периода от месец ноември 1998 г. до месец април 2003 г.; 672,95 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2003 г. до окончателното й изплащане; 150,97 лева - направените по делото разноски. Безспорно е между страните, а се установява и от приетите писмени доказателства, че по молба на топлофикационното дружество, депозирана в СИС- гр. Шумен на 13.08.2003 г., по така издадения изпълнителен лист, първоначално е образувано ИД № 2443/2003 г. по описа на СИС- гр. Ш., като на ищеца е връчена призовка за доброволно изпълнение на задължението, възлизащо на парична сума в размер на 1 946,57 лева- главница, 37.42 лв., натрупана законна лихва за периода от 26.06.2003 г. до 18.08.2003 г., 927,50 лв.- неолихвяема сума. Видно от приложените по горното изпълнително дело доказателства, на 29.10.2003 г. между ответника и ищеца било сключено извънсъдебно споразумение, по което ищецът Г.Г. заплатил сумата от 1 480 лева – на осем вноски. Видно от материалите, приложени по ИД № 2443/2003 г. по описа на СИС при ШРС, по молба на взискателя, принудителното изпълнение срещу ищеца Г. е било спряно на основание чл.329, б.”б” от ГПК на 10.02.2004г., а по искане на взискателя е било възобновено с резолюция на съдебен изпълнител от 03.10.2005г., като последното поискано от взискателя е издаване на съдебно удостоверение. С постановление от 05.03.2008 г., съдебния изпълнител е прекратил производството по ИД № 2443/2003 г. по описа на СИС при ШРС на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Видно от приложеното ИД № 20088760400499 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876, взискателят с молба, депозирана в канцеларията ЧСИ на 29.05.2008 г., по силата на същия изпълнителен лист, е инициирал образуването на ИД № 20088760400499. Видно от отметките, направени на изпълнителния лист и приложените по горното изпълнително дело доказателства, на 01.07.2008 г. , ищецът е внесъл такса т.26,т.5 в размер на 149,28 лева и на 03.07.2008г. сумата от 1 250,72 лева – изплатена на взискателя. С постановление от 27.09.2008 г., частния съдебен изпълнител е прекратил производството по ИД № 20088760400499 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Видно от приложеното ИД № 20118770402665 по описа на ЧСИ А.Т., рег. № 877, взискателят с молба, депозирана в канцеларията ЧСИ с вх. № 10876 от 08.12.2011 г., по силата на същия изпълнителен лист, е инициирал образуването на ИД № 20088760400499.

Съобразно изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък- тригодишен давностен срок за вземанията за лихви. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. Топлоснабдителната услуга има характер на задължение за периодично плащане, тъй като е определен срок за заплащане, като изискуемостта настъпва с изтичане на определения срок всеки месец, следователно е налице периодичност на задължението и явно се касае до повтарящи се, еднородни задължения през определени периоди от време. Давността започва да тече след изтичане на 30-дневния срок след изтичане на съответния месец. В настоящата хипотеза данни кога е депозирана молбата за издаване на изпълнителен лист, могат да се извлекат от съдържанието на самия изпълнителен лист, а именно- датата, от която е присъдена законна лихва върху главницата- 26.06.2003 г. Следователно, вземанията на ответника за главница за периода от м. ноември 1998г. до месец март 2000г., тъй като месец април 2000г. не фигурира, са покрити със специалната тригодишна давност и следва да се признаят за недължими, както и лихвата за забава върху тях /чл.119 от ЗЗД/. При прекъсване на давността, изтеклият вече преди това тригодишен давностен срок върху всяко съответно периодично дължимо плащане е породил своите правни последици и облигационното задължение е погасено, като само по отношение на непогасените задължения започва да тече нова давност, включително при признаване, което следва да бъде направено до изтичане на давностния срок / в тази насока – Решение № 860/20.10.1999гг. на ВКС по гр. д. № 595/99, Решение № 671/27.06.2000г. на ВКС по гр. д. № 689/99г./ Само при отказ /пълен или частичен/ от изтеклата в негова полза, давност с едностранно волеизявление, което се нуждае от приемане, длъжникът след изтичането на давностния срок се отказва и от породените с изтичането на тази давност, последици /погасяване на дълга му/, докато признанието има действие от извършването му и предполага неизтекъл давностен срок. В настоящият случай ищецът Г.Г. безспорно е сключил извънсъдебно споразумение с ответника на 29.10.2003г., с което на практика е признал изцяло задължението си към ответника. Касае се с оглед изразената от длъжника воля за признание на задълженията, но не и за отказ от изтеклата в негова полза, погасителна давност. Следователно за главниците на дълга му, за дължимите суми за цена на топлинна енергия за периода от месец ноември 1998г. до месец март 2000г., следва да се приеме погасяване на възможността те да бъдат принудително изпълнявани, поради което и установителния иск, че тези суми не се дължат въз основа на издадения изпълнителен лист и че за тях не може да се търси принудително изпълнение се явява основателен. С оглед нормата на чл.119 от ЗЗД, ще следва да се приемат за погасени и акцесорните задължения за лихви върху посочената главница. Видно от т. ІV. Констативно - съобразителна част на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, дългът за главницата за месечните задължения за потребена топлинна енергия за периода от месец ноември 1998г. до месец март 2000г. е общо в размер на 629,95 лева и начислена лихва върху тях общо в размер на 247,50 лева. За тези размери на задълженията, ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2003г. до окончателното изплащане, следва да се признае, че ищецът по делото не дължи на ответника тези суми, поради изтекла тригодишна давност.

На 29.10.2003г. между ищецът Г.Б.Г. и ответника “Т. Ш.” ЕАД е подписано извъсъдебно споразумение и до 19.08.2004г. ищецът е заплатил общо сумата от 1 480 лева. Установената в разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД, поредност на погасяване на задълженията не се прилага при задължение за заплащане на главница и на законна лихва върху същата от датата на забавата. Противоречивата съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД е преодоляна с Решение № 11 от 27.10.2009г. по т. д. № 296/2009г. на ВКС, І т. о. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК и според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС съставлява задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В решението е прието, че правилото на чл.76,ал.2 от ЗЗД, което установява поредност при погасяване на главница, лихви и разноски, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. Поредността на погасяване по чл.76,ал.2 от ЗЗД настъпва само при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг от договора или от закона, което има възнаградителен характер. Лихвата, дължима като обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД /респ. като неустойка за забава/, не съставлява лихва по смисъла на чл.76,ал.2 от ЗЗД. За поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея законна лихва, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, приложение намира нормата на чл.76,ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай с извършеното плащане до 19.08.2004г. на сумата от 1 480 лева по ИД № 2443/2003 г. по описа на СИС при ШРС, ищецът е погасил напълно разноските по ИД № 2443/2003г. по описа на ШРС в размер на 103,58 лева и разноски по издаване на изпълнителния лист в размер на 150,97 лева, общо в размер на 254,55 лева и по-голяма част от главницата, след приспадане на погасената по давност, част от нея, а именно 1 223,45 лева от 1 316,62 лева. Задължението за главницата се явява по-обременително в сравнение с присъдената законна лихва от 26.06.2003г. до 19.08.2004г. При образуване на второто ИД № 20088760400499 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876, останалата част от главницата по ИЛ, издаден на 26.06.2003г. по гр. д. № 1386/2003г. е останала в размер на 93,17 лева, както и мораторната лихва – 247,50 лева. От отметките направени на самия изпълнителен лист, както и от материалите приложени по ИД № 20088760400499 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876 е видно, че ищецът е заплатил дължимите от него такси по чл.79 от ЗЧСИ в размер на 149,28 лева, както и сумата от 1 250 лева – изплатена на взискателя. Разноските по ИД № 20088760400499 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876 възлизат на 121 лева. Заплащайки сумата от 1 250 лева, ищецът е погасил напълно направените разноски в размер на 121 лева, останалата част от главницата в размер на 93,17 лева и мораторната лихва в размер на 247,50 лева. Отчитайки обстоятелството, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си, съда, заключава, че за останалата част от главницата, след приспадане на погасената по давност, част от нея, а именно 1 316,62 лева и начислената върху месечните задължения лихва в размер на 247,50 лева, както и всички направени разноски - задължението е погасено чрез плащане. Ето защо, при така установената фактическа и правна обстановка, съдът намира, че предявените искове се явяват напълно основателни и доказани, поради изтекла погасителна давност за част от главницата и лихвите преди датата на издаване на ИЛ от 26.06.2003г. по гр. д. № 1386/2003г. по описа на ШРС и поради пълното погасяване на останалата от тях, част, поради което и следва да бъдат уважени изцяло за следните суми: 1 946,57 лева - главница, 672,95 лева - мораторна лихва и 150,97 лева - разноски.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени от ищеца в размер на 627,86 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на "Т. – Ш." ЕАД, ЕИК 127029454, със седалище и адрес на управление- гр. Ш., ул."С." №62А, представлявано от Д.И.З., че Г.Б.Г., ЕГН **********, с пост. адрес:*** не дължи на ответника сумите, както следва: от 1 946,57 лв./хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/- главница, 823,92 лв. / осемстотин двадесет и три лева и деветдесет и две стотинки/- неолихвяема сума / лихви и разноски/, присъдени в полза на ответника с издаден на 26.06.2003 г. по ч.гр.д. № 1386/2003 г. по описа на ШРС изпълнителен лист, по който има образувано ИД № 20118770402665 по описа на ЧСИ А.Т., рег. № 877, поради погасяване на част от вземанията по давност и напълно плащане.

ОСЪЖДА "Т. – Ш." ЕАД, ЕИК 127029454, със седалище и адрес на управление- гр. Ш., ул."С." №62А, представлявано Изпълнителния директор Д.И.З. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, с пост. адрес:*** направените по делото разноски в размер на 627,86 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: